„Дойдох на Цветница да почистя гроба на мъжа си, да запаля свещичка, а вижте какво ме посрещна. Разтреперих се, получих криза, едва не умрях на гробищата, хората викаха линейка, за да ме свестяват“, изплака пред „Утро“ Данка Сарадулакус.
Мраморният надгробен паметник на Николаос Сарадулакус - нейният съпруг, починал през 1999 година, е разбит на парчета. По него е удряно с тухли, камъни и нещо друго, с което най-накрая мраморът е бил разбит. Купчината парчета така си и стоят, разхвърляни до гроба. А от вандалите няма и следа. Въпреки камерата, която е монтирана точно отсреща. Въпреки факта, че самият гроб е на два метра от входа на параклиса в гробищен парк „Чародейка“ - в оградената част точно до алеята за храма.
„Станало е на 24 април, но никой не ми се обади, никой не ми каза. И затова като дойдох днес, за мен беше истински шок. Имат ни всички телефони, можеха да ме предупредят, да ми кажат какво е станало“, оплака се жената. Тя недоумява и как така никой не е чул за разбиването, защото е вдиган адски шум: „Мъртвите сигурно са наскачали от гробовете, така се е блъскало. Тухлите са се натрошили, не са успели да разбият мрамора, не мога да си представя“, потресена е Данка. Миналата година пак неизвестни откраднали месинговия фенер, поставен на гроба - вероятно, за да го издадат като старо желязо. Тогава тя просто махнала с ръка. Но сега й дошло много.
„Не знам какви хора трябва да са тези, посегнали на мъртъв човек. На никого нищо не дължа, нямам врагове, мъжът ми също. Той беше военен, живеехме в Гърция, но почина тук. Той поиска гробът му да бъде в България, за да е по-близо до мене. А виж какво стана сега. Това там просто нямаше да се случи“, казва Данка. Хората, които дошли при нея след инцидента, й обяснили, че има фирми за производство на паметници, които така правят, за да си осигурят поръчки. „Не вярвам в това, защото е нечовешко“, съмнява се Данка.
Тя вече е решила, че този път ще иска наказания за злосторниците, ще подаде жалба в полицията. Ще иска и да й бъде възстановен надгробният паметник. „Какво записват тези камери, каква е ползата от тях, след като дори тук, до входа на параклиса, погребаните нямат мира? За какво се плащат тези такси“, пита жената. И повтаря: Това може да се случи само в България, навсякъде другаде хората имат уважение ако не към живите, то поне към мъртвите си.