Д-р Красимир Гайтанджиев е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. Завършва медицина през 1985 г. в Медицински институт - Плевен. Има придобити специалности по вътрешни болести, гастроентерология и диететика, както и професионална квалификация по здравен мениджмънт. Впоследствие усвоява допълнителни квалификации по абдоминална ултразвукова диагностика, горна и долна ендоскопия; диагностика, морфологична диагностика и лечение на хронични вирусни хепатити. Делегат е в множество европейски конгреси, конференции и симпозиуми в България и чужбина. Д-р Гайтанджиев се присъединява към екипа на Лечебни заведения „Медика“ през 2015 г. Амбулаторни прегледи извършва и в ДКЦ-2.

- Д-р Гайтанджиев, какво представлява цьолиакията?
- Цьолиакията е генетично обусловено, автоимунно заболяване, при което настъпва увреждане на лигавицата на тънкото черво (най-често) при контакт с житни храни, съдържащи глутен, като например пшеница, ръж, овес, ечемик, както и храни от други основни групи с добавен глутен. Глутенът представлява протеинен комплекс, изграден от глутамин и пролин, наречен алфа глиадин. Алфа глиадинът е активната съставка, която причинява увреждането на тънкото черво.
Средно около един процент от световното население страда от цьолиакия
В зависимост от особености в протичането и клиниката заболяването е известно и като глутенова ентеропатия, идиопатична стеаторея, нетропическо шпру.
При цьолиакията настъпват характерни хистологични изменения по хода на интестиналния тракт със засягане предимно на абсорбционната повърхност на тънките черва. 
- Кои са причините и рисковите фактори за развитието на цьолиакия?
 - Счита се, че глутеновата ентеропатия е имунологично обусловено, автоимунно заболяване, за развитието на което голяма роля има генетичният фонд на отделния индивид.
Патологичният процес се развива предимно в дванадесетопръстника и в началото на тънкото черво
Развива се малабсорбция поради намалената абсорбционна повърхност. В резултат на това се нарушава усвояването на редица нутриенти и на мазнините, които се отделят с изпражненията (настъпва стеаторея). Губят се и много витамини, минерали и редица други есенциални за организма субстанции.
Редица фактори играят роля за развитието на болестта и/или допринасят за по-ранната проява на симптомите при отделните пациенти. Към най-често спряганите е наличието на родственик с глутенова ентеропатия, което значително повишава рисковете от появата на болестта в поколението. При наличие на близки роднини с това заболяване е необходимо повишено внимание и бдителност още от най-крехка детска възраст. Макар че все още липсва единодушие относно ролята на кърменето, в съвсем близкото минало се считаше, че
при кърмените над 12 месеца бебета е налице по-нисък риск от поява на болестта
в сравнение с кърмените само няколко месеца или хранени с адаптирано мляко. Правилното захранване на кърмачето намалява рисковете от поява на алергии и непоносимости към определени групи храни. Счита се, че глутеновите каши е необходимо да бъдат въведени около шести до седми месец, тъй като забавянето може да повиши рисковете от поява на непоносимости (или съответно да отключи болестта). Ранното въвеждане на глутен, преди навършването на шести месец, не се препоръчва, особено при наличие на генетична предиспозиция. Сред рисковите фактори са и ротавирусните инфекции с висока честота в кърмаческа и ранна детска възраст, като е налице по-висок риск от ранно отключване на цьолиакия. Поставянето на ротавирусна ваксина до шести месец е най-добрата, целенасочена и ефективна, налична към момента профилактика срещу ротавирусната инфекция. Други фактори са прекомерна консумация на съдържащи глутен храни, нарушена чревна флора вследствие чести стомашно-чревни заболявания, наличието на захарен диабет тип 1, синдром на Даун, синдром на Търнър, автоимунни увреждания на щитовидната жлеза и други. Бременност, раждане, силен стрес също могат да отключат болестта при подходящ генетичен терен.
- С какви симптоми се проявява болестта?
- Цьолиакията бива симптоматична и безсимптомна. Последната се открива у роднини и се доказва в ранните етапи само чрез чревна биопсия.
Симптомите на болестта често започват първо в ранно детство
и след това могат да затихнат за известен период от време. Вторият пик на заболяването се появява в трета и четвърта декада, а третият пик след 60-годишна възраст.
При безсимптомните форми на болестта основният риск е свързан с бавна, подмолна прогресия на заболяването, като често състоянието се открива случайно във връзка с други оплаквания в хода на провеждане на различните диагностични тестове.
Основните прояви на цьолиакия са свързани с нарушеното усвояване на хранителните субстанции от интестиналния тракт, което от своя страна отключва редица системни прояви като стомашно-чревни оплаквания - подуване на корема, газове, диария или запек, промени в апетита, гадене, повръщане, възможни са и язви в устната кухина. Наблюдават се промени в изпражненията, които стават с по-мазна консистенция, зловонна миризма, промени в цвета. Пониженото усвояване на хранителните субстанции, включително и минерали и елементи като желязо е честа причина за развитието на желязо-дефицитната анемия.
Хроничната умора също е сред честите симптоми на болестта
Понижението на теглото може да се наблюдава дори на фона на повишена консумация на храна поради пониженото усвояване на хранителните вещества. Наблюдават се също хиповитаминози, депресии, кожни промени, неврологични прояви като мравучкане и изтръпване на ръцете и краката, нарушен баланс и координация, припадъци, когнитивен спад и други. Характерни са намалението на костна плътност, развитие на остеомалация, остеопороза, загуба на мускулна маса, болки в ставите и други. При децата едни от най-честите и характерни прояви на цьолиакия включват стомашно-чревни оплаквания, промени в изпражненията, увреждания на зъбния емайл, изоставане в растежа, неврологични прояви, забавяне на настъпването на пубертета.
- Какви усложнения могат да настъпят, ако се забави лечението?
- Глутеновата ентеропатия често протича дълго време подмолно, без наличието на добре проявени признаци или имитирайки други, смятани за напълно безобидни състояния. Погрешната или забавена диагноза  крие риск от поява на някои от характерните за състоянието усложнения. Те могат да бъдат недохранване, отслабване на опорно-двигателния апарат поради намаленото усвояване на калция и витамин Д, като при деца води до остеомалация или рахит, а при възрастни - до остеопения и остеопороза.
Възможни са различни по вид и тежест репродуктивни нарушения
от нарушения в менструалния цикъл при жените и в сперматогенезата при мъжете до стерилитет. Усложнение е също непоносимостта към лактоза, различни по тежест неврологични прояви, като периферна невропатия, гърчове, множествена склероза, мигрена, епилепсия и други; сърдечно-съдови увреждания: проучвания показват двукратно по-висок риск при лицата с цьолиакия от развитие на коронарна болест и сърдечна недостатъчност. При пациенти с дългосрочно протичане на глутеновата ентеропатия, без назначаването на безглутенова диета, е налице неколкократно по-висок риск от развитие на тумори на храносмилателната система.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагностицирането на глутеновата ентеропатия изисква комплексен подход и провеждане на различни по вид изследвания.
Всяко посещение за първи път при специалист включва подробен разпит за хранителните навици
плаквания от подут корем, газове, диария, запек, промени във вида и консистенцията на фекалните маси, промени в теглото, наличие на други подлежащи заболявания, както и информация относно наличие на близки родственици с цьолиакия или други автоимунни болести. Физикалният преглед включва палпация на корема, оглед на кожата и видимите лигавици. Назначават се подробни кръвни изследвания, както и серологично изследване на някои от характерните за болестта антитела. При образната диагностика стандартно се започва с ултразвуково изследване на коремните органи. При съмнения за болестта и противоречиви резултати от кръвните изследвания и физикалния преглед се препоръчва провеждането на ендоскопия с последваща биопсия, като манипулацията при възрастни се осъществява под местна упойка, а в детска възраст се препоръчва пълна упойка.
- Какво е лечението на цьолиакия?
- Лечението при цьолиакия основно включва доживотно избягване и пълно ограничаване на приема на съдържащи глутен храни.
Безглутеновата диета не е толкова трудна за спазване
тъй като много други храни са напълно безопасни за консумация. Това са всички видове необработено месо и риба, яйца, голяма част от млечните продукти, всички видове плодове и зеленчуци, житните храни, като ориз, елда, киноа, царевица, амарант, просо и други, сурови ядки и семена, билки, подправки и други. Безглутеновата диета показва изключително благоприятен ефект само при спазване от популацията в риск. При лица без непоносимост или алергия към съдържащите глутен храни, тяхното ограничение може да има негативен ефект.       У