Успешно приключи проектът “Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория” на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките (ИАНАО-БАН). Това информират от БАН на своята интернет страница.
Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките, звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди, Слънцето и Слънчевата система. Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор 213.326 и общ импакт ранг 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо 45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са три дисертации и са организирани два научни форума.
Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на енергията за пет блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark 120 е определен размера на акреционния диск.

За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена. Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната еволюция на пет звезди. За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в Големия Магеланов облак. Предложен е модел на обвивката на звездата BF Cyg. По серия от наблюдения, започнали  само 11 дни след последното избухване на RS Oph,  е определена температурата на горещата псевдофотосфера, радиуса, темпа на загуба на маса и др.
Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето, особено важни за прогнозиране на въздействието на тези прояви върху космическия климат и Земята. За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в морфологията.
Проектът е осъществен през периода 2017-2022 г. с подкрепата на Фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката. Реализиран е на два етапа – от декември 2017 г. до юни 2019 г. (общо 18 месеца) и от декември 2019 г. до юни 2022 г. (общо 30 месеца). Научният колектив, работил по него, се състои от 31 души, сред които двама докторанти и петима млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.
На проекта е посветен и 20-минутен филм. /ИРС