В предизборните приоритети на партиите трябва да бъде застъпена темата за приемственост в образователната политика за интеграция на ромите, заяви за БТА Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
В началото на седмицата от неправителствената организация представиха анализ за свършеното и пропуснатото през първата половина на 2022 г. по отношение на ромското включване и образователната интеграция.
Според Колев целта на анализа е да се предотврати политизирането и спекулирането с темата, свързана с ромите, като същевременно изводите от него биха били полезни за управленските програми на партиите, които ще се включат в предизборната надпревара.
По думите му това е важно, защото според данни от доклада на Световната банка през следващото десетилетие над 20 процента от младите хора, които влизат на пазара на труда ще бъдат от ромската общност. За България са очертани 22 процента, за Румъния – 23 процента. Тук говорим за между една пета и една четвърт от младите хора, които трябва да влязат на пазара на труда. Ясно е, че ако те бъдат образовани и квалифицирани, това ще е мотор за развитието на икономиките, подчерта Колев.
Премахването на таксите за детска градина и Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, която подсигури заплащането на 900 медиатори, които преди са работили по програмата „Подкрепа за успех“, са сред добрите стъпки, посочи той. Но сред пропуските е, че в споразумението, подписано от коалиционното правителство през декември миналата година, нямаше нито една специфична точка, насочена към ромите. Това означава, че нито една от четирите партии не е разглеждала ромската тема като ключов въпрос.
За мен най-големият пропуск беше, че приетата нова Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите беше слаба на фона на възможностите, които предостави. Тя не отговаря нито на основните изисквания, изпратени от Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, нито на основните предложения на гражданските организации, дори в някои отношения има отстъпления от предишната Национална стратегия, каза той.
Следва цялото интервю:
Г-н Колев, в анализа, посветен на интеграцията на ромите, който неправителственият сектор представя, вие акцентирате, освен върху различните му институционални аспекти, върху образователната му част. Какви са добрите практики, които констатирахте?
Премахването на таксите за детска градина и Националната програма за подкрепа на образователните медиатoри, която подсигури заплащането на 900 медиатори, които преди са работили по програмата „Подкрепа за успех“, са сред добрите стъпки. Положителна стъпка е завършването на оперативните програми “Образование“ и „Развитие на човешките ресурси“, тъй като в тях има възможности за привличане на хора от уязвимите групи, в частност ромите. Добра беше идеята за реформа в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Положителните стъпки бяха продължение на това, което започна от предходните години, част от мерките започнаха още от 2019 година. През последните години в сферата на образованието има приемственост в политиките от страна на кабинета, това, което започна министерството, ръководено от Красимир Вълчев, беше подето от академик Николай Денков. Ние виждаме успех там, където имаше продължаване, а не прекъсване на дейности за интерграцията на ромските деца.
Къде виждате пропуски?
В анализа, който предоставихме, сме извели, че в коалиционното споразумение, подписано от коалиционното правителство през декември миналата година, нямаше нито една специфична точка, насочена към ромите. Това означава, че нито една от четирите партии в състава на последното редовно правителство не е разглеждала ромската тема като основен ключов въпрос. За мен най-големият пропуск беше, че приетата нова Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите беше слаба на фона на възможностите, които предоставяше документът за приемането й. Тя не отговаря нито на основните изисквания, изпратени от Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, нито на основните предложения на гражданските организации, дори в някои отношения има отстъпления от предишната Национална стратегия. Одобрената Национална стратегия от последното редовно правителство и Планът за действие към нея не бяха на висотата и на очакванията, на които трябваше да бъдат. Не бяха довършени други важни стъпки, но може би това се дължи на краткия мандат на правителството.
Кой губи от това?
Губи се цялостната концепция за социално включване на ромите и преодоляването на изключването на всички уязвими групи. Цялото общество губи. Един от най-важните изводи от анализа е, че е нужно да има приемственост в политиката. Важно е да продължи изпълнението на тези добри стъпки, които са планирани и след октомври 2022 година, за да спечели цялото общество. Още при началото на изработването на “ромската стратегия” през 2021 година нямаше нито едно политическо лице, което да участва в работата по съставянето на плана. Участваха администратори в различните министерства, гражданските организации не бяха привлечени. Вицепремиерът Калина Константинова положи усилия през 2022 г. да включи и политически лица, и граждански организации. Отделни депутати откликнаха, но резултатът е, че от този консултативен процес нямаше никаква полза, защото нито едно предложение не беше прието.
Вие твърдите, че анализът, който представяте, не е политизиран, но на практика идват избори, предстои предизборна кампания. Ромската тема със сигурност ще е част от дебатите между отделните партии. Същевременно ние сме свидетели, че когато българските роми отидат в чужбина, те се интегрират на различни нива, но в България продължават да са маргинализирана група. Какво могат да направят политиците в тази посока?
Правили сме изследвания за нашите мигранти, които отиват в Западна Европа и започват да живеят там. Прави впечатление, че в обществата, в които човек бива оценяван не на базата на етноса, а на основание на качествата и уменията, които има, ромите винаги се вписват. Българските роми отиват на Запад, търсейки работа, намират я на различни нива. По-същественото е, че децата им влизат в образователната система, научават езика и след това се справят добре и не отпадат от нея. Затова нашите усилия от години насам са да се спре сегрегацията на етническия принцип, която отблъсква интелигентните и образованите роми и ги кара да търсят път в чужбина. Трябва да има ясни правила.
Какви са препоръките, които очертавате на базата на анализа?
Специално за предизборната ситуация – в платформите на различните политически сили социалното включване да бъде застъпено в по-широкия смисъл на думата и в частност ромската интеграция – на първо място в образователен аспект. Образованието на тези млади хора трябва да бъде заложено като един от топ приоритетите на партиите с оглед на високия процент млади роми, които се очаква да влязат на пазара на труда. Доклад на Световната банка още през 2011 г. сочи, че над 20 процента от младите хора, които ще влязат на пазара на труда, ще бъдат от ромската общност. За България са 22 процента, за Румъния – 23 процента. Говорим за между една пета и една четвърт от младите хора, които трябва да влязат на пазара на труда. Ясно е, че ако те бъдат образовани и квалифицирани, това е ще е мотор за развитието на икономиките. В този смисъл очакваме политическите партии да изведат темата за социалното включване сред основните приоритети, а не да "замитат" темата. Изключително важно е да продължи приемствеността в политиките за интеграция. Добрите стъпки, които са започнати, трябва да бъдат продължени без да бъдат политизирани. Добрите решения не са партийни, а национални. Целият анализ на организацията може да бъде видян тук.