Колкото повече неща за пипане, за гледане, за преживяване в музея се създават, толкова е по-чудесно за хората, които биха го посетили. Това каза пред БТА режисьорката Екатерина Минкова.

Минкова е част от екипа, създал поредица от пет образователни филма и две приказки по проекта "Занаятите: Между музея и съвременността”, който в началото на лятото беше представен в Националния етнографски музей (НЕМ). Останалите членове са Веселка Тончева, сценарист; гл. ас. д-р Иглика Мишкова, ИЕФЕМ-БАН, консултант; художникът е Борислав Колев, оператор - Камен Колев. Продуцентът е KAYA vision.
Проектът се осъществява в партньорство с НЕМ и е финансиран от Национален фонд “Култура” по програма “Културно наследство”. Той показва съществуващи и днес традиционни български занаяти - грънчарство, килимарство, ковачество, златарство и дърворезба в кратки аудиовизуални форми, насочени към детската аудитория. Във всеки от филмите е включена кратка история на съответния занаят, специфичните материали и инструменти, емблематични предмети от бита, символното им значение и участието им в различни ритуали. Те срещат децата с майстори, използващи днес наследствено предавани традиционни техники и знание. Лентите представят днешното битие на старите занаяти – как те живеят, как се съхраняват, но и как се развиват. 
За по-малките са създадени две приказки, свързани с килимарството и със златарството, които могат да ги въведат в темата и да бъдат повод за разговор. Вторият модул на проекта е свързан с най-малките, които да могат да си направят три вида триизмерна хартиена работилница по модели, подготвени от художник.

Кратките образователни филми ще бъдат излъчвани в Образователния център към НЕМ и в онлайн пространството на културната институция. Създаването им влиза в новите тенденции музеят да е все по-близо до хората.
Когато аз бях дете, ни водеха под строй в музея, а той беше място без възможност за обратна връзка с това, което е изложено във витрините. Някак си не се получаваше общуване, отбеляза Минкова и поясни, че сега е увлечена от идеята да съдейства на наскоро навлизащата в България, макар и с голямо закъснение, тенденция музеите да се ориентират към публиката. Сега не е като по мое време, когато в музея беше забранено да се пипа. Днес той е едно съвсем различно място - много гостоприемно, приема, забавлява и учи децата по един съвсем различен начин и затова с такова желание се включихме в тази инициатива, обясни тя.

Изборът на темите, по които да работи екипът, е направен след консултации със специалистите на музея, разказа още Минкова и допълни, че са се стремили да се насочат към тези от занаятите, които не са толкова популярни сред подрастващите. “За шевиците са правени много неща, за костюма - също. Но, да кажем, за ковачество, за златарство, за дърворезба - много по-малко е насочен интересът там, а има какво да се покаже от фондовете и колекциите на музея”, обясни режисьорката.
Минкова разказа, че филмите са така направени, че смислово да се разделят на две, защото за по-малките деца е по-тежко да изгледат 17-минутно видео. По този начин филмчето може да се включи като част от заниманията с децата и да има много по-силно въздействие върху тях, би засилило интереса им, отбеляза тя.

Филмите за занаятите не са първата среща на режисьорката Екатерина Минкова с Националния етнологически музей. Много дълги години, в същия екип, правехме етнографски предавания в БНТ. Имаме няколко аудио-визуални проекта към музея, а за една от временните изложби, които в момента са разположени в залите на НЕМ - експозицията “Пътят до трапезата” изработват диорама, която представя пазара в различните периоди от време, каза още тя. 

В отговор на въпрос, Минкова каза, че би работила и с други музеи. Специална мисия е ценните неща, които съдържат музеите, да стигат до хората, а самите музеи да има съвсем друг облик, отбеляза тя и даде пример с все по-честата практика в тях да се представят книги, да се организират събития. Различният живот на музея днес ме вълнува и бих искала да работя в тази посока, посочи тя. 
Филмите
“Ковачеството” запознава с традициите в изработването на сечива от желязо и тяхното приложение в живота ни - от такива за нуждите на земеделието и скотовъдството, до предмети, широко използвани в домакинството и в обществения живот. От него децата ще научат какво е огрибка, мандало, лемеж и как могат да се декорират маши, безценни помощници в миналото на домакинята в кухнята. Ще видят легенда за изработване на нова наковалня и ще разберат защо тя има два рога. Ще надникнат и в ковачницата на майстора Георги Манолов, при инструментите, с които той опитомява желязото и го превръща в истински художествени произведения.
“Килимарството” представя прекрасни български килими с разноцветни багри и сложни фигури. Чипровските и котленски килими отдавна са получили международно признание и техни образци има по цял свят, но дали младата публика знае по какво да ги различи, какво е характерното за всеки тип? От майсторката в тъкачеството Лидия Раева децата ще научат за някои интересни факти от историята на килимарството по нашите земи, за тънкостите в изработването на килимите и за символиката на различните втъкани в тях символи, как се работи със стана и за какво служат бърдото и совалката в процеса на тъкането.
„Златарството” показва прекрасни, накити, предмети от бита и църковна утвар от фонда на музея и разказва за тяхното значение и символика. А как е изглеждал навремето един златарските дюкян се разбира от архивните снимки и от запазеното до днес оборудване. Майстор златарят Весела Петрова показва как една тънка сребърна нишка с ръчната ювелирна техника “филигран” се превръща в изящен дантелен детайл от накит.
„Дърворезбата” представя различните предмети, свързани с пастирската дърворезба и разликите й със занаятчийската. Една легенда дава обяснение защо хората трябва да носят дървата на гръб. От филма се разбира кога се отсичат дърветата, за да са по-здрави, с какво се обработват и защо овчарската гега се прави само от леска, а хурките се украсяват с огледалца, къде се поставя домашният иконостас.
 „Грънчарството” запознава с традициите в работата с глината, обяснява за видовете глина, които майсторите използват и представя нейното безценно приложение в ежедневието на българина - от различни видове тръби, използвани при строежа на къщите, до чаши и бъклици, чинии и купи за софрата. Децата ще видят красиви глинени произведения във фондовете на музея, какво представлява гледжосването и глазирането, ще научат как се става грънчар, а от легендата за Свети Спиридон ще разберат какво го превръща в закрилник на грънчарите. Ще посетят пъстрото ателие на майстора Веселин Дамянов, който ще разкаже за тънкостите в занаята и ще демонстрира различни техники за изработване на интересни глинени съдове.