Приключва първата фаза от проучванията, консервацията и социализацията на една от последните крепости на Второто българско царство, от края на XIV век - крепостта Урвич край село Кокаляне, съобщават от Национален исторически музей (НИМ).
По обекта работят археолози от НИМ и Секцията за средновековна археология на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ). Проектът на НИМ, наречен "Цитаделата на Кокалянски Урвич" се реализира с финансовата подкрепа на дирекция „Култура“ и е в синхрон с хоризонталните приоритети на Столичната община за 2022 г. - да е свързан с разкриване, опазване и социализиране на недвижимото културно наследство на столицата. Той даде възможност за получаване на нова информация относно историческото развитие на столицата, като част от многовековната българска култура, допълват от НИМ.
"Любимото ми място в покрайнините на София", това каза кметът на столицата Йорданка Фандъкова по време на днешното посещение на Кокалянски Урвич и отбеляза, че крепостта е приоритетен проект за Столична община. Наред с едно от най-големите праисторически селища в Европа - Слатина, намиращо се в едноименния столичен район, крепостта Урвич е от изключително значение за развитието на град София като конкурентноспособна община в областта на културния туризъм и образованието.
По думите на Фандъкова общината ще продължи да финансира проекти през програма "Култура", като разработеният и предложен от НИМ "Проект за консервация на археологическите структури на късносредновековен манастир около храм "Свети Пророк Илия" в крепостта Кокалянски Урвич.

"Градската археология е водеща за развитието на културния туризъм и преоткриването на столицата, представяйки събития от историята ни, записани в археологическите пластове, които трябва да бъдат запазени и показани на новите поколения. Чрез реализирането на проекта се осигурява и по-достъпна среда в околностите на столицата и любимо място за отдих на софиянци и техните гости. В горещите летни дни крепостта Кокалянски Урвич предлага отлична възможност за прохладна разходка в планините Плана, Лозенска и Витоша, както и край разхлаждащите бързеи на река Искър", допълват от НИМ.
Както писа БТА, този сезон бяха разкрити останки от втори християнски храм, чието функциониране се отнася към ХIV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти бяха открити и много интересни находки. До тази година беше известен само един християнски храм, разположен в ниската част на укреплението. Неговото проучване започва през 1969 година от проф. Димитър Овчаров. 
Непосредствената близост на крепостта Кокалянски Урвич до града и достъпа й с градски транспорт дава изключителна възможност за организирането на образователни дейности свързани с подпомагане на учебния процес по история на столичните училища и висши учебни заведения. Ученици и студенти имат уникалната възможност да се докоснат в реално време до разкритите старини чрез организирането на уроци на открито, провеждането на зелени училища и иновативни подходи в образователния процес на подрастващата и млада аудитория. Социализирането на Кокалянски Урвич отлично съчетава възможностите за неограничен достъп до културно наследство, природа и образование.
Към момента в археологическите проучвания участват студенти от НБУ, СУ "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и Шуменскиу университет „Епископ Константин Преславски". Предвижда се да бъдат проведени серия от семинари на тема "Средновековно крепостно строителство - ландшафти и архитектурни похвати“, както и специализирани обучения за студенти по археология, история, реставрация и консервация.
Втората фаза на проучванията и дейностите на обекта ще продължат през октомври по проект на НИМ с финансовата подкрепа на Министерството на културата.