- Д-р Иванов, по време на медицинския форум, проведен преди дни в Русе, стана ясно, че вие и екипът  ви правите средно 40 ендоваскуларни процедури в „Медика кор“.
- Вече една година работим и действително такива са показателите - средно 35-40 човека месечно преминават тази процедура. Методът ни бе показан от италианския професор Джанлука Ригатели и след това започнахме усилена работа.
- Какво означава ендоваскуларен?
- Буквално е „отвътре на съда“ /кръвоносния/. Не се разрязва съдът, както го правят съдовите хирурзи, а се подхожда отвътре на дадена вена примерно. Всички манипулации се правят вътре, без да се нарушава цялостта й.
Това има много предимства за пациента, като най-важно е ограниченото кървене. От друга страна, във вената му могат да се вкарват най-различни материали и с различни дебелини, тъй като има постоянен път през този съд. Нашата работа малко напомня тази на водопроводчиците, но все пак става дума за човешки организъм и живот.
- Има ли случаи, в които не може да бъде приложен този метод и се стига до операционна с хирург?
- Разбира се, не всеки пациент е подходящ. При нас една трета от случаите са точно такива и отиват в Съдовата хирургия. Има места, чисто анатомични, и състояния, в които е неподходящо да се сложи стент. Това се отнася за сгъвките на краката или в областта на слабините, където избягваме да поставяме стентове заради външния натиск и опасността да се пречупят.
- С какви страдания идват при вас пациентите?
- Най-често са болките в краката, изтръпване на мускулите, лесна умора и честа нужда от почивка при ходене пеша или при изкачване на стъпала. Често такива хора дори се правят, че гледат стоките по витрините, а всъщност си почиват и изчакват да им мине болката в краката. Когато прекратят физическото усилие, се чувстват по-добре и така до следващите 100-200 метра.
- Това зависи ли от възрастта?
- Не. Имали сме пациенти на по 35-40 години. Главно при хора с диабет, високо кръвно и дислипидемия /повишен холестерол и триглицериди/. Рисков фактор номер едно обаче е тютюнопушенето. Няма някакво специфично обяснение, но е факт, че при заболявания на артериите на долните крайници това е почти задължително условие. Единица са били при нас пациентите, които са непушачи. Абсолютно всеки е бил с кутия цигари в джоба си. Тази болест е атеросклероза на долните крайници, известна като ХАНК /хронична артериална недостатъчност на крайниците/. В зависимост от локализацията може да бъде под бедрото, коляното, сгъвката и т.н. Не са изключение случаите на такива състояния и на ръцете. Само че в ръката има много добро странично кръвоснабдяване и когато едната се запуши, другата компенсира. Много рядко се оперира ръка заради тежка болка. Краката обаче са подложени на голямо физическо натоварване. Дори сега, както съм седнал, на единия ми крак му трябва по-голямо кръвоснабдяване.
- Как един кардиолог започва да се занимава с отпушване на периферни артерии и няма ли ревност от страна на съдовите хирурзи към вашата работа?
- Ами това са все съдове, а що се отнася до ревността, тя няма място там, където става дума за здравето и живота на един човек. Ние сме екип и не можем един без друг - хирурзи и инвазивни специалисти. Има и хибридни операции, които се правят от двамата специалисти. Ако всеки започне да дърпа чергата към себе си, единият ще се опитва да оперира нещо, което не може да се оперира, а другият ще се опитва да отпушва нещо, което не може да се отпуши. Когато в екипа има кардиолог и съдов хирург, е най-добре за пациента.
- Само в „Медика кор“ ли се правят тези интервенции?
- Всеки момент ще започне работа новата зала в МБАЛ „Медика“. Там също има купен нов, още по-добър апарат, специфичен за периферни съдове и има екип от съдови хирурзи. Въпрос на дни е да започе активната работа. Тук ще останат коронарните, а там - периферията.
- Това ли е бъдещето в медицината за тези заболявания?
- Абсолютно е доказано. В САЩ се прави от години и поради големия им опит вече са готови със статистика, че благодарение на този метод са намалели с 65% ампутациите на крайници за последните 7-8 години. Ампутацията е такова ужасно състояние, че пациентите често предпочитат да умрат, отколкото да се разделят с краката си.
- Как изглежда един ваш събирателен образ на пациент?
- Да речем мъж на около 50 години, без значение на професията, с болки в някой от краката, с високо кръвно и задължително с пакет цигари в джоба си.
- Какво се случва с него, след като дойде при вас?
- Първо бива прегледан, правят му се пресяващи изследвания, тъй като болките могат да бъдат с различен произход. Вижда се на апарат дали артерията му работи и се оценява тежестта на състоянието. Прави му се ангиография - впръскване на контрастно вещество в артериите на долните крайници. Това не е болезнено и се усеща като поставяне на абокат. На рентгенов апарат се вижда къде има стеснение, колко е голямо и още много подробности. Класифицира се пациентът и се преценява дали е подходящ за ендоваскуларна процедура. В този път в кръвоносния съд се слага водач, катетър, и се поставя балонче или стент. След два часа пациентът може да стане и да се раздвижи, а на следващия ден си е у дома. Ако се прави тази процедура през ръката, обикновено час след процедурата пациентите вече са навън, за да пушат цигари. След процедурата болката е изчезнала и човекът остава само под наблюдение и за да е редовен в лекарствата си.
- Имате ли планове за развитие на тези ендоваскуларни процедури?
- Следващият етап ще е лечението на инсулти, но е твърде рано да се говори за тях. Трябва да се направи добра връзка с невролозите и да се усъвършенства бързата реакция на екипите. Преди години се казваше, че човек с инсулт не бива да се пренася изобщо. Това е напълно погрешно и явно причината за такава нелепост е невъзможността да реагират бързо екипите преди 20-30 години.