Това беше трудна книга - книга, която аз още преди време знаех, че ще напиша, че трябва да я напиша, но се страхувах от това, което трябва да преживея, докато я пиша. 
Откровението е на младата русенка Милена Пламенова, която наскоро получи от бургаското издателство „Либра Скорп“ тиража на най-новия си роман. Заглавието е „Докато сМЕЛостта ни раздели“, а темата е една от най-чувствителните в съвременната литература - домашното насилие. 
Да облечеш в художествена литература горчиви преживявания, среднощни кошмари
тежки физически и психологически травми, безизходица и трудни, често пъти смятани за невъзможни решения - това несъмнено е една от нелеките задачи, пред които могат да се изправят авторите на големи белетристични форми. Вероятно и поради това не са многобройни тези, особено сред жените авторки, които посягат към тази мъчителна тема. 
Милена обаче беше решила, че ще го направи - за това тя спомена при предишното ми интервю с нея, което бе по повод на втория й излязъл от печат роман - след несъмнения успех на първия „ЛюбоВ с главно В“ тя зарадва почитатилети си с „Дилър на рози“. 
И ето че „Докато сМЕЛостта ни раздели“ вече е факт. В нея сюжетното действие се развива, като 
разказът се води от името на десетгодишно момиченце
което става свидетел и жертва на тежката зависимост на своя баща от алкохола. 
В един от впечатляващите абзаци в книгата се казва: 
„И точно тогава заваля - зад прозореца навън, в очите, в сърцето ми. Сълзите ми се стичаха без да спазват посоки, а писъците ми се превръщаха в мълнии, които падаха между мен и отчаяното тяло пред очите ми. Не можех да издържам повече. Мракът в съзнанието ми се бе разпръснал и бе изпълнил цялата стая. Тишината се беше слепнала и се събираше едва на върха на пръстите ми. Крясъците ми я смачкваха като малка винена мушичка. Наистина исках стария си баща повече от всичко и ако това беше цената да си го получа обратно, щях да я платя. За какво иначе са децата? За да напомнят на родителите си как да обичат!“ 
Детето разделя своя свят на две - когато бащата не е пил и когато е пил. Първата половина е светла и щастлива, тогава таткото е грижовен, мил, обичлив, забавен. Втората половина обаче е 
черна като дъното на ада 
- и бедата е, че малкото момиче дори и в светлите част от своето ежедневие винаги живее с постоянното очакване на най-лошото. То не смее дори да се зарадва на редките мигове, когато бащата е трезвен и адекватен. Още повече, че неговата агресия под въздействието на алкохола може да достигне до неимоверни размери както срещу майката, така и срещу дъщерята. Малката героиня на романа се опитва да измисли начини да попречи на баща си да пие - с наивни детски хитринки (като това да излее половината водка от бутилката и да налее вместо нея вода - за да се напие бащата „по-малко“). И отчаяно се бори с притесненията си, че сред съучениците си изглежда жалка, смазана, нелепа, нещастна. Единствената й опора е нейната приятелка, която винаги е до нея и й дава кураж да преживее кошмарите у дома и травмите, които понася майка й. 
Всичките тези кошмари продължават до решителния момент, който настъпва в живота на героинята и нейната майка - когато
майката накрая взема трудното, но единствено спасително решение: 
да постави точка на този ад и да напусне слабохарактерния си съпруг, който става все по-агресивен и жесток. 
Наистина не ми беше лесно да напиша тази книга, признава Милена Пламенова, която не крие, че в романа й има силен личен елемент.
„Но аз бях убедена, че с това мога да помогна на жени, които страдат от такова домашно насилие, да направят своята кардинална стъпка и поставят точка на ужаса, в който живеят. Дори и само на една-единствена жена, на едно-единствено дете да помогна - и това ми е напълно достатъчно, за да знам, че са си стрували моите усилия и моето преминаване наново през онзи мрачен период. Защото именно децата са най-жестоко потърпевшите от подобни изстъпления и от такива трагедии, които обикновено им се отразяват много силно и се запетачтавт в съзнанието им“, добавя тя.
И разказва, че отново нейната най-добра приятелка от детството й е помогнала много при писането на книгата. Двете водели дълги разговори и благодарение на тях авторката възстановявала случки, действия и събития от собственото си детство, които нейната памет спасително е заличавала, за да може момичето да преживее и понесе черните пропадания в собствения й детски живот. 
Знам от първо лице единствено число какво представлява домашното насилие
макар и да не съм го преживяла в най-трагичните му варианти, но затова знам и колко е важно в такива моменти някой да влее малко самочувствие на страдащия от това човек, да му вдъхне кураж, да му покаже пътя към изхода от ситуацията, казва Милена. 
Точно затова освен чисто белетристичната част на новия си роман тя прибавя и една втора част, която е нарекла „Зад кулисите на подсъзнанието - послеслов от авторката“. В него тя отново в своя доверително-приятелски стил привежда мнения, почерпени от съвременните аспекти на психологията, от изследвания и разработки, посветени на насилието - морално, физическо, манипулативно. Така авторката достъпно и убедително обяснява конкретни действия за какво могат да са сигнал или предупреждение, а също и как човек би могъл да излезе от подобни ситуации. Специално място отделя на малтретирането - отново физическо, емоционално и най-вече психическо - на децата и на травмите, които могат да отекнат задълго и дори фатално в психиката на пострадало от насилие дете. 
Послесловът включва и един „Въпросник на Мел“
в който Милена Пламенова насочва вниманието към отделни детайли в поведението на насилника у дома, които могат да подскажат недвусмислено за сериозен проблем, който се нуждае от бързо разрешаване. 
„Докато сМЕЛостта ни раздели“ се оказа най-проблемната ми книга. Плаках, докато я писах, плаках, докато влезе в печат, защото знаех, че мнозина от моите читатели я очакват. А пък постоянно нещо не се получаваше с кориците. Знаех как искам да изглежда корицата, но това, което ми предлагаше художникът, не ми допадаше. Накрая нарисувах момиченцето - моята героиня - сама, а после с графичната дизайнерка от издателството добавихме детайлите, които придадоха завършен вид и вплетоха смислите на различните символи. В общи линии, предварителните рисунки бяха 7-8, а
докато стигнем до окончателната корица, изработихме общо 40 най-различни
Важното е, че накрая стана както трябва“, усмихва се младата русенка. 
Както и предишните два романа, новият също се разпространява не през книжарници, а чрез лична връзка с авторката във фейсбук или на нейния сайт https://www.milenchino.eu. 
„Не искам да е по друг начин - така аз влизам  в контакт с абсолютно всеки мой читател - тази емоционална връзка е несравнима, тя дава толкова много и на мен, и на хората, които получават своите книги лично от мен, при това с подарък“, обяснява Милена. 
И признава: „Когато преди две години и половина издадох „ЛюбоВ с главно В“, нямах ни най-малка представа в каква снежна огромна топка ще се превърне. Като онези в анимационните филмчета, които се търкалят надолу по склона и стават все по-големи и по-бързи. А 
„Докато сМЕЛостта ни раздели“ е роман, който фактически завършва една трилогия 
- макар и малко наобратно, защото като хронология той предхожда развитието на действието в „ЛюбоВ с главно В“ и „Дилър на рози“, които са различни части от живота на една и съща героиня Мелани“. 
В момента Милена обмисля как да направи така, че нейната нова книга да стигне до повече хора, при това най-вече до хора, за които романът би могъл да бъде звездичка и начало. Докато умува върху това, вече е получила покана за среща... в Сливенския затвор! Отначало предложението й прозвучава леко стресиращо, но след това се замисля, че всъщност немалка част от жените, които излежават присъди там, може би са преживели ситуации, гранични именно с домашно насилие. Така че най-вероятно наесен срещата в Сливен ще се състои. Русенката планира да потърси контакт с центрове, които оказват помощ на жени и деца, пострадали от агресия и малтретиране - със сигурност темите за разговор при една такава среща не са една и две. 
Докато се избистрят следващите посоки в живота на третия роман на Милена Пламенова, тя се занимава усилено с изпращане на поръчаните от читатели книги. И с удоволствие разхожда кучето си - игрива далматинка, която приковава погледите на минувачите по улиците, когато заедно със стопанката си обикаля красиви русенски местенца в центъра на града и по кея.