Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите ѝ особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи“ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец.

В Ботевата поезия на две места се среща интересното по значение словосъчетание глас в пустиня – в стихотворението „Моята молитва” и в елегията „Обесване на Васил Левски”: „Не оставяй да изстине / Буйно сърце на чужбина, / И гласът ми да премине / Тихо като през пустиня!..“ („Моята молитва”) и „Ох, зная, зная ти плачеш майко, / Затуй, че ти си черна робиня, / Затуй, че твоя свещен глас, майко, / Е глас без помощ, глас в пустиня.“ („Обесване на Васил Левски“).
Словосъчетанието „глас в пустиня“ показва, че и двете произведения на Хр. Ботев са в известна степен смислово свързани с Библията. Диалогът на Ботевите творби със Свещ. Писание, с фолклорните текстове, с произведенията на българската възрожденска литература и на чуждите литератури е бил разглеждан многократно от специалистите. Поради тази причина тук ще обърна внимание само на една частна проява на диалог между двата текста на Хр. Ботев и друг текст. 
В „Обесване на Васил Левски” лирическият „Аз”, обръщайки се към майката родина, характеризира нейния глас като „свещен глас”, който „Е глас без помощ, глас в пустиня”. Творбата определя гласа на майката преди всичко като „свещен”. Смисловият акцент върху понятието за светостта обаче е усилен чрез цитата „глас в пустиня”.
Словосъчетанието „глас в пустиня” води своя произход от Библията. Употребено е в Книгата на пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог” (Ис 40: 3). Това пророчество се отнася към св. Йоан Кръстител, чиято дейност е уподобена на дейността на древните херолди, съобщаващи за пристигането на царя. Пророчеството за св. Иоан Кръстител е цитирано в четирите евангелия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Мт 3: 3; Мр 1: 3; Лк 3: 4; Йн 1: 23). Самият Предтеча се самоописва така: „аз съм гласът на викащия в пустинята: оправете пътя Господен” (Йн 1: 23). Обстоятелството, че пророчеството на св. пророк Исаия е цитирано във всички евангелия, е показателно за неговата твърде голяма важност. Затова цитираното пророчество намира своето място и в стихотворението на Хр. Ботев. 
Прави впечатление, че смисълът на словосъчетанието глас в пустиня е в известна степен променен в системата на последния Ботев текст. Докато в Ис 40: 3 то се отнася към Христовия Предтеча (т.е. тук се имплицира мотивът за началото на пътя), в „Обесване на Васил Левски”същото словосъчетание се свързва със смъртта на Апостола на свободата (т.е. тук е експлициран мотивът за края на пътя). При това в Ис. 40: 3 пророчеството е свързано с личността на конкретен човек; в Ботевата творба обаче, словосъчетанието глас в пустиня се свързва с персонифицирания образ на майката родина. В библейските текстове се посочва, че гласът принадлежи на викащия, а Ботевата творба описва майката като плачеща. По този начин още по-въздействащо се внушава идеята за светостта на майката родина. 
Как да разбираме значението на думата пустиня“ И в Свещ. Писание, и в Ботевите творби то има две значения. Първото е съвсем буквално, тъй като св. Йоан е кръщавал в Юдейската пустиня (Мт 3: 1; Мр 1: 4), а в елегията „Обесване на Васил Левски“ е описана една ледена зимна пустиня. Съществителното име „пустиня“ може да има и метафорично значение – метафора на пустото човешко общество. В двете Ботеви творби присъства и този смисъл.  
Посоченото дотук за значението на словосъчетанието глас в пустиня улеснява и разбирането на стихотворението „Моята молитва”. В нея лирическият човек се моли на бога на разума да го подкрепи и гласът му да не премине тихо, като през пустиня, т.е. без съответния отклик в обществото. Същото значение е налице и в една от статиите на Хр. Ботев: „Мене ме е страх да не би гласът на разума да премине през нея така също, както той преминува през пустинята.“ (примерът е цитиран по статията „Чарът на Ботевия поетически език“ на проф. Л. Андрейчин).

Иво БРАТАНОВ