Експерти съветват да не се правят чести промени в Изборния кодекс без обективен анализ на съществуващите дефицити в изборния процес, тъй като това води до понижаване на доверието на избирателите в изборния процес. Пред БТА Ваня Нушева, експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, и Ива Лазарова, изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, наблюдатели на изборния процес в България, коментираха последиците от евентуални изменения на Изборния кодекс.
Поводът са внесените в парламента три законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Предложенията са от депутати на „БСП за България“, ГЕРБ-СДС и „Възраждане“.
Законопроектът на „Възраждане“ предлага видеонаблюдение при гласуването и броенето на бюлетините в изборния ден, допълване на състава на ЦИК с техен представител и броене на всички разписки от машинното гласуване. Другите два законопроекта дават възможност избирателят да избира между две алтернативи за гласуване - с машини или с хартиена бюлетина.
Според Ваня Нушева е неприемливо промени в изборното законодателство да се правят преди провеждане на избори и без анализ на причините за дефицитите в изборния процес.
Ива Лазарова е на мнение, че с подобни промени партиите целят политически дивидент и консолидация на избирателите, а не решаване на съществуващи проблеми в изборното законодателство.
 
Следва пълният текст на интервютата:
Ваня Нушева, експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“
Г-жо Нушева, необходими ли са промени в Изборния кодекс сега?
- Неприемливо е промени в изборното законодателство да се правят винаги преди провеждане на избори в България. Това е практика, от която много често се изкушават политическите партии, представени в парламента, мислейки, че промяната в правилата може да благоприятства тяхното представяне при предстоящи избори. Резултатите от подобен подход, прилаган от предишни парламенти, не дава обаче основание за подобна оценка. Единственият резултат, който е видим за обществото, е намаляване на доверието на гражданите в обективността на институциите, които организират избори и като цяло в изборния процес, а това е нещо, което не бива да  се допуска. Неслучайно международните стандарти за организиране и провеждане на избори ясно дефинират, че в рамките на период от шест месеца до една година преди избори не следва да се извършват промени в изборните правила. Това се отнася в още по-голяма степен до промени, които са свързани със съществени елементи на изборния процес – избирателната система, състав на избирателните комисии, технологията за организиране и за провеждане на избори, каквото е машинното гласуване. Не е разумно и не съответства на международните стандарти да се правят промени сега. Още повече, че когато се правят промени в изборното законодателство, те трябва да са въз основа на обективен анализ и отчитане на докладите на наблюдателите и на институциите, които са организирали изборния процес. В тези доклади и анализи се открояват дефицитите и причините за тези дефицити. За съжаление, ние не сме свидетели на подобен подход в настоящата ситуация. Ако трябва да направя обобщение от наблюдението на изборния процес през последните повече от 15 години, могат да се откроят често повтарящи се дефицити: например все още няма регистър на избирателите в страната; има съществен проблем с качеството на работа на изборната администрация, което е резултат, както от недостатъчно обучение, така и от действията на политическите партии, които номинират и излъчват своите представители в избирателните комисии и често ги сменят в последния момент. Най-съществените проблеми в изборния процес продължават да са контролираният вот и купуването на гласове. Нека не забравяме, че промените в изборните правила създават риск от връщане на мащабите на онези практики, на които бяхме свидетели при предходни избори: превръщане на валидни бюлетини в невалидни, грешки при съставяне на изборните протоколи, манипулации и поправки в тях; в допълнение към това опити на членове  на секционни избирателни комисии да разкриват тайната на вота при гласуване с хартиени бюлетини; организиране на т.нар. индианска нишка за контролиране на вота. Всички тези практики бяха редуцирани в значителна степен при последните парламентарни избори, проведени през миналата година. Практически бяха ликвидирани невалидните бюлетини в секциите с машинно гласуване.
Разбира се, когато говорим за машинно гласуване и за обработка на резултатите от машинното гласуване, винаги е необходимо да има допълнителни гаранции за това, дали машините функционират коректно – дали отчитат правилно вота на избирателя и дали сумират коректно изборния резултат. Тази проверка за коректност се извършва чрез проверка на софтуера на машините. Не трябва да се заблуждаваме, че броенето на разписки от секциите е онази гаранция, която може да даде 100 процентова яснота дали софтуерът на машините работи коректно. Усилията трябва да се съсредоточат в две насоки при машинното гласуване – проверка на софтуера и широка информационна кампания. Предложенията, които са внесени в последния момент в Народното събрание, всъщност водят до усложняване на работата на секционните избирателни комисии и до неминуеми грешки и манипулации при отчитане на изборните резултати.
Какво би се случило при паралелно използване на хартиен вот и машини?
- На практика машинният протокол, който досега служеше за официален документ, ще трябва да се приеме само за сведение. Членовете на избирателните комисии ще трябва да преброят хартиените бюлетини, което означава, че ще трябва да сортират по партии и коалиции, да ги броят, след това да преброят преференциите на всички кандидати на партиите и коалиции, които участват в изборите и да ги впишат в протокол. Същата процедура трябва да я повторят с разписките от машинното гласуване. След това да препишат данните в общ финален протокол от гласуването. При така предвидената технология всъщност членовете на секционните комисии неминуемо ще допускат грешки. Всички тези действия на практика обезсмислят машинното гласуване, премахват позитивните резултати от неговото въвеждане и затормозяват изборния процес.  Не трябва да се допуска подобна необмислена и прибързана промяна в момент, в които страната е изправена пред евентуални предстоящи избори.
Има ли основание допускането, че машините са причина за рекордно ниската избирателна активност?
- Подобно твърдение може да се приеме с много голяма степен на условност. Резултатите от проверка на избирателната активност на последните избори в секции, в които избирателите са гласували само с машини и в секциите, в които избирателите са гласували само с хартиени бюлетини, показват, че няма разлика при избирателната активност в тези два типа секции. Неслучайно в началото на този разговор започнах с коментар за това, че когато се прилагат промени в изборното законодателство, те трябва да се основават на коректен анализ на проблемите, на дефицитите в изборния процес и на причините за тези проблеми. И именно след точен отговор да търсим съответните решения. Когато говорим за ниската избирателна активност, ние трябва да изхождаме от пълноценен и обективен анализ за причините за нея. Това, което видяхме през 2021 г., е първо спад на доверието към традиционните политическите партии, които са представени в парламента. Ефектът на ковид кризата също имаше негативно отражение по отношение готовността на избирателите да отидат до избирателните урни. Изборите, които се проведоха през лятото, винаги са препятствие пред по-младите и мобилни избиратели, които нямат готовност да променят своите планове.
Това са големите фактори, които дадоха своето отражение за намаляване на избирателната активност през 2021 г., но никой не би могъл коректно и точно да даде оценка за това в каква степен машинното гласуване се е отразило като фактор намаляващ избирателната активност. Факт е обаче, че няма съществена разлика в избирателната активност в двата вида секции.
Със сигурност при част от възрастните избиратели това е бил фактор, но този фактор не е толкова значим, че да създадем отново допълнителни проблеми в изборния процес чрез подобни промени в изборното законодателство.
Следва да се отбележи още един фактор – начинът, по който политическите партии, комуникираха с избирателите въпроса за машинното гласуване. Това, което видяхме, е, че партии, които насърчават своите избиратели да гласуват машинно, на практика успяха да мобилизират в значителна степен техните избиратели. Другият подход на политически партии, които не просто критикуваха машинното гласуване, а всяваха страх и притеснение у избирателите си, въздейства негативно върху техните симпатизанти и на практика те сами поставиха психологическа бариера при своите избиратели.
Промените в Изборния кодекс трябва да предполагат честно провеждане на изборите и усилията на всички трябва да бъдат насочени към това, а не към постоянна промяна в правилата за тяхното провеждане.
 
* * *
Ива Лазарова, изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда
Г-жо Лазарова, необходими ли са промени в Изборния кодекс сега?
- За пореден път преди избори се правят предложения за промени в Изборния кодекс. Партиите всъщност целят да получат политически дивидент и да консолидират своите избиратели, а не толкова да решават съществуващи проблеми в изборното законодателство. От тази гледна точка опитите да се върне така нареченото „смесено гласуване“ толкова скоро преди предстоящи, най-вероятно предсрочни парламентарни избори, носи със себе си негативи.
На първо място толкова чести промени в законодателството, и то непосредствено преди съответния вид избори, водят до понижаване на доверието в изборния процес като цяло.
Промяна в технологията на гласуване би могла да доведе до объркване и несигурност сред избирателите. Основен аргумент на партиите, както виждаме в мотивите на внесените законопроекти от страна на ГЕРБ-СДС и БСП, е намалената избирателна активност. Трябва да имаме предвид, че няма категорично доказателство за правопропорционална и директна  връзка между машинното гласуване и избирателната активност.
Знаем, че миналата година три пъти се проведоха парламентарни избори. На два пъти партиите не успяха да постигнат компромис и да съставят управляващи коалиции. Това води до изборна умора сред избирателите, особено тези, които не са от твърди партийни електорати.
Също така изборите бяха по време на пандемична обстановка, която със сигурност е повлияла на част от избирателите. Някои от тях бяха под карантина, други се притесняваха да отидат на място, където има струпване на много хора. Акциите на МВР срещу купения и контролиран вот вероятно също дадоха отражение. Ние не можем да кажем със сигурност, че машинното гласуване е единственият фактор, който влияе на избирателната активност. Изборите през юли се проведоха в активния туристически сезон, което също доведе до невъзможност на част от избирателите да гласуват по постоянен адрес.
Няма анализ на никоя институция, ангажирана с организацията на изборния процес, в който категорично да се види, какъв процент от избирателите са били обезкуражени от въвеждането на машинното гласуване. Също така, ако ние се стремим към повишаване на избирателната активност, трябва да се проведат съответни мащабни информационни кампании от страна, както на водещите институции – ЦИК, така и от страна на самите политически партии, които участват в изборите.
Част от партиите правиха такива кампании, но повечето от формациите очевидно продължават да изпращат смесени послания с тези чести промени на изборното законодателство и с променливата си позиция по отношение на машинното гласуване.
Какви рискове носи една такава евентуална промяна?
- Ние направихме изследване именно на предлаганите промени в изборното законодателство. Оказа се, че откакто е приет настоящият Изборен кодекс през 2014 г., до настоящия разговор са били внесени 68 пъти законопроекти за неговото изменение и допълнение. В 25 от тях това се е случвало три месеца или по-скоро преди съответните избори. Тоест виждаме, че много често се предлагат изменения на законодателството и се променят условията, при които се гласува. Това е белег най-малкото за два проблема. Първият е, че за тези промени реално не е извършена достатъчна качествена предварителна оценка на въздействието им. Ако ние имаме толкова чести изменения, реално можем да кажем, че подобни предварителни оценки, се правят по-скоро формално, тъй като е задължително да ги има, но те не успяват действително да изпълнят своята роля да не се прави законодателство на парче.
Другият проблем е, че подобни чести промени всъщност не дават възможност на действащите правила да са в сила достатъчно дълго време, за да можем ние да оценим техния ефект и заинтересованите страни да получат възможност да натрупат опит.
Това са два основни проблема, които в голяма степен се наблюдават и от нас, и от други експерти, включително международни.
На миналите предсрочни парламентарни избори от ноември 2021 г. имаше наблюдателски мисии на международни организации, които впоследствие, като резултати от наблюденията в докладите си, бяха посочили да не се правят съществени промени в изборното законодателство непосредствено преди провеждането на съответния вид избори, без да има широка обществена подкрепа за това.
Какви проблеми би породило въвеждането на едновременно гласуване с машини и хартия?
- Най-осезаемо ще се завърне проблемът с недействителните бюлетини, който е съществен за страната.
Така има избиратели, отишли до избирателните секции и изразили изрично своята воля, чийто вот по една или друга причина няма да бъде отчетен. Процентът на недействителните гласове в страната преди въвеждането на машинното гласуване, е около два пъти по-голям в сравнение с добрите международни стандарти, според които недействителните гласове следва да са около три процента. При нас те са между пет-шест процента, а при някои избори, например местните и по-конкретно в избора на общински съветници през 2019 г., недействителните гласове достигнаха и до 14-15 процента. Това е съизмеримо с недействителни гласове, подавани в различни страни от Латинска Америка и Африка, но не и в Европа.
Друг проблем, който “смесеното гласуване” може да предизвика, са грешки и пропуски при отчитане на изборните резултати. Още през 2019 г. на изборите за Европейски парламент смесеното гласуване, комбинирано с недобра подготовка на секционните избирателни комисии и усложнени изборни книжа, доведоха до загубени и неотчетени преференции. Такива пропуски имаше в 1 139 от общо 3 000 секции, дори след окончателните поправки на Централната избирателна комисия.