Без него не минава нито един мач на футболния и баскетболния „Дунав“, но сърцето му не е синьо. По-точно не е само синьо, защото има и яркочервена половина заради страстната му любов към ЦСКА. Познава играта като професионалист, интерпретира невидимите за аматьорското око детайли като артист и я коментира като поет. Все едно дали играта е футбол, баскетбол или волейбол.
Но да го опишем само като вдъхновен фен би било несправедливо, защото този позитивен и усмихнат човек е
сред малкото пъстри камъчета в днешната човешка мозайка
в която доминират намръщените, сурови, забързани и студени лица.
Това е Веселин Нинов - майор от запаса, активен общественик, голям родолюбец, любящ баща и... колекционер на визитки. Някои може би си го спомнят като един от печелившите в последния кръг в голямата лятна фиеста на „Утро“ и „Албена“ миналата година. Тогава Веселин и съпругата му Красимира спечелиха уикенд за двама в 24-каратовата брошка на Северното Черноморие и за малко се разминаха с голямата десетдневна почивка. Днес щафетата от него поема Антоанита Лазарова, която пък спечели първия кръг в играта на „Утро“ и „MG Travel“ /виж на стр.16/, но сега говорим за Веско.
Навършилият наскоро 60 години офицер от авиацията
отдавна не e на редовна служба, но не е скъсал съвсем с униформата
Работи като охранител в тъй наречената общинска полиция или казано на административен език - специализираното звено „Контрол, охрана на обществения ред и сигурност“. Със сигурност мнозина са го виждали на пропуска на общинската сграда на бул.“Скобелев“ 45 или до спирката на СБА, както е известно мястото сред русенци.
О.з. майор Нинов е роден на 16 януари 1954 година в плевенското село Телиш. Завършва механотехникума в Плевен, а после се записва във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Изборът му не е случаен - баща му Дамян е дългогодишен армейски старшина в Телиш, а нали кръвта не става на вода, особено когато си възпитан отрано във воинска чест и чувство за отговорност.
Но бащата предава на сина си още нещо. Старшина Нинов е дългогодишен абонат на вестник „Българска армия“, а в този култов някога вестник пише големият армейски спортен летописец Александър Манов.
Той пишеше толкова увлекателно и живо, че нямах нужда от допълнителна агитация
да бъда привърженик на „червените“. Бях на 10-11 години, когато „Българска армия“ беше моят прозорец към големия футбол, спомня си Нинов.
Това е периодът на славния поход на ЦДНА и 10-те поредни шампионски титли. Момчето попивя всяка дума за отбора, запомня описанието на всеки удар, финт, шпагат, вратарски плонж... Материалите на Манов палят въображението му и малкия Веско не просто обиква футбола, а започва да живее с него.
Години по-късно
съдбата награждава верния запалянко с една мечтана среща
Веско Нинов се запознава лично с бай Сашо Манов. Двамата стават приятели за цял живот, а любимото им занимание при срещите е да си припомнят на дълга и сладка приказка най-великите върхове във футболната история на „армейците“.
Лично за Нинов върхът на върховете е победата на ЦСКА над „Ливърпул“ с 2:0 в София на 17 март 1982 година. Той е свидетел на този двубой от трибуните на националния стадион „Васил Левски“.
Като си спомня за головете на Стойчо Младенов и за блесналия от светлината на запалките „Васил Левски“, потрепервам и до днес, казва верният армейски фен.  
Покрай техническата закалка в плевенския механотехникум
във военото училище избира да учи за инженер
Приет е от раз. Опростеният прочит на сложната му дисциплина е инженер по електрониката - ще трябва да се грижи за изправността на всички датчици в бойните самолети, за цялата навигационна система, което е много отговорна работа.
Когато на 28 септември 1978 година е разпределен по служба в авиобазата в Щръклево, отговаря за контролните полетни данни на всеки самолет.
Покрай службата
самолетът на живота го издига на романтичен полет към Русе
През 1983 година Веско се жени за известната юристка Красимира Кьорангелова и двамата отглеждат с много любов дъщеря си Александра, която днес след българската си диплома по „Международни отношения“ учи магистратура по „Бизнес и публична администрация“ в американския град Аталанта.
Дежурство след дежурство, учение след учение, инженерът с пагони се пенсионира с чин майор, и то точно в преломната 1989 година. Разделя се със строя, но от това не губи, а печели - в разцвета на годините, дадени за спокойните наслади в живота, има повече време за дъщерята и съпругата.
Малко по-късно вече
цивилният Нинов открива нова страст
колекционирането на визитки. Всичко става почти случайно. В началото на 90-те години жена му води дела за реституиране на имоти, а някои от клиентите й живеят в чужбина. За връзка, естествено, те оставят визитни картички.
Майор Нинов се впечатлява - наглед простите картончета изглеждат някак различно със своята елегантност и оформление. Започва да се вглежда по-често в тях и открива елементи, които разкриват различни щрихи и детайли - някои по-изискани и респектиращи, други по-помпозни, но почти всички - със собствена индивидуалност. Така се заражда и идеята да направи първите си класьори.
Откритието му е, че всяка визитка казва достатъчно много за нейния притежател. 
Тя е като огледало на човека. По стилистиката и начина на изработка можеш да доловиш дали става дума за романтични и сантиментални, за сурови и прагматични, за диалогични или намръщени в живота хора, казва Веселин Нинов. За него
най-скъпите русенски образци са на художничката Виолета Радкова
В нейните визитки са вплетени миникартини от личното й творчество - истинска красота!, обяснява възхитен колекционерът. И добавя, че тази страст му помага след тежък работен ден. Сяда, отваря класьорите, разглежда картичка след картичка и така си почива.
Силното родолюбие е част от неговата същност. Закърмен в патриотизъм от своя баща, прибавил чувството за воински дълг в редовете на армията, днес Веселин Нинов е председател на дружество „Поручик Радул Милков“ към Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Русе. Членовете на това дружество са 15, но вече има постъпили нови 15 молби. Това са все патриотично настроени хора, чиито сбирки вървят на „Фердинанд“ 3 или в „Ла Страда“. Първите им идеи - да се грижат за поддръжката на военни паметници, вече са реализирани.
Ако няма кой да се придържа към традициите, не напомня за славното минало и не разгаря огънчето на патриотизма, България ще бъде загубена, отбелязва Веселин Нинов.
В името на този огън той и съмишлениците му от „Поручик Радул Милков“
събират средства и поръчват изработката на 100 национални знаменца
Идеята е да ги раздадат на русенски деца в навечерието на идващия 3 март. Нинов е сигурен, че малчуганите ще почувстват истински патриотизъм, когато получат знаменцата и ги развеят по главната улица или в домовете пред своите родители.
Едно такова знаменце от прозорчето на русенско дете може само да радва нашите сърца и да ни зарежда с надежда, че България ще пребъде, надява се Нинов.
После пак се връща към темата за спорта и днешното страдание на любимия му ЦСКА. Не забравя обаче да коментира идните мачове на футболния „Дунав“. Особено се вълнува от представянето на „Дунав 8806“. Той не пропуска нито един домакински двубой на баскетболния тим. Така е и преди седмица в мача срещу „Левски“. Тогава, когато излиза пред залата след гръмката победа, отвсякъде се чува гласът му към многото приятели: Честита победа, момчета! Отговорът е: Честита победа, г-н майор! След което го подкачат: Ама какво става с ЦСКА?
Не му се говори много на тази тема, защото сърцето го боли повече отвсякога, въздъхва, казва кратко, че може само да се надява и да вярва така, както вярва във всичко, с което се е захванал и сторил дотук.