В средносрочен план България ще трябва да преодолее две негативни тенденции, които я нареждат на едно от "челните" места сред 30 държави в европейските статистики в областта на обществените поръчки и са индикатори за възможни злоупотреби с публични средства. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП) Георги Николов. Става дума за високия процент на процедури на договаряне без обявление (първо място), както и на такива, при които договорите са сключени при наличие само на една подадена оферта (десето място). По данни на ЕК за 2020 г. те са били съответно 29 и 26 на сто от всички обществени поръчки в страната при среден процент за държавите, участващи в статистиката на ЕК, от съответно 9 и 24 на сто. Данните са публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз за 2020 г., напомни Николов.
Тези негативни тенденции са предпоставка за съмнения за липса на конкуренция или картелиране на пазара в определени браншове, поставяне на твърде завишени критерии, които ограничават конкуренцията, за неправомерно отстраняване на участници в процедурите или за липса на професионализъм у възложителите на обществените поръчки, коментира Николов. Преодоляването на тези проблеми е свързано и с условията, при които страната ни да се възползва от финансиране на проекти по националния План за възстановяване и устойчивост, допълни той. Във връзка с това Николов посочи, че вече е направен анализ за пазара на обществени поръчки в страната за периода 2019-2021 г., данните от който предстои да бъдат обобщени и да послужат за законодателни промени или методически указания. Целта е била да се установят причините за високия процент на процедури на договаряне без обявление, както и на такива, при които договорите са сключени при наличие само на една подадена оферта. 
Наскоро Агенцията пое инициатива за повишаване прозрачността на предварителния контрол на обществените поръчки, като на страницата на АОП периодично се публикува информация за направените становища за осъществен втори етап на контрола чрез случаен избор (по чл. 232 от ЗОП) и за извършен контрол върху процедури на договаряне (по чл. 233 от ЗОП). Освен подобряване на прозрачността на контрола от страна на АОП, идеята е тези данни да са полезни на възложителите, както и на всички заинтересовани страни в процеса на обществени поръчки, които да имат възможността да проследяват кои са изрядните и неизрядните възложители. Последните данни за 2021 г. показват, че от проверените на втори етап съгласно чл. 232 поръчки (случаен избор) при 47 на сто са констатирани несъответствия със закона, а при проверените по чл. 233 поръчки (договаряния) е констатирано, че при 44 на сто от тях прилагането на правното основание за договаряне не е безспорно доказано.
Последващите установителни и санкционни действия по неизрядните обществени поръчки, установени при проверките на Агенцията, са в правомощията съответно на КЗК, АДФИ или Сметната палата, припомни Николов.
Според изпълнителния директор на АОП действащият Закон за обществените поръчки не създава корупционните предпоставки, проблемът е свързан с прилагането му от участниците във възлагателния процес, както и липсата на сериозен последващ контрол. Въпреки това обаче той се нуждае от някои промени, като за целта заедно с финансовото министерство е подготвен законопроект за изменението му, коментира Николов.
 
Предложенията за промени в ЗОП
Промените са в две основни групи - привеждането на закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство и прецизиране на действащата уредба, за да се преодолеят проблеми в практиката на възложителите и на изпълнителите.
По първата група се предлагат две промени - едната е свързана с транспонирането на изискванията на евродирективите за насърчаването на чисти и енергийно ефективни превозни средства, а другата е за премахването на три хипотези на изключения от закона, които не съответстват на евродирективите и които не са били премахнати от България в срока, поставен от ЕС, за което дори има стартирала наказателна процедура срещу страната ни. Става дума за договорите за услуги, доставка и строителство на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип по държавната ни граница, като те вече няма да са изключение от ЗОП. Второто премахнато изключение от ЗОП е свързано с покупката на лекарства за редки заболявания. Третото е възлагането на дейностите в горските територии, което сега става по Закона за горите.
 
Инхаус поръчките
С цел преодоляване на проблемите и установеното незаконосъобразно прилагане при инхаус поръчките, в проектозакона се предлага да се въведе изрична забрана изпълнителят да превъзлага предмета на договора или на части от него, като ще се изисква и декларация от него, че ще може да изпълни поръчката със собствени средства и ресурси. Освен това, за да има по-голяма проследимост на средствата при инхаус поръчките, се въвежда задължението възложителят да публикува всички договори, анекси, включително и приложенията към тях и на всяко тримесечие да се публикува информация за плащанията, включително и за авансовите.
С предложенията за промени в ЗОП се предвижда да отпадне възможността за оценяване на начина на изпълнение на поръчката. Установено е, че в голяма част от случаите, съгласно методиката за оценка за такъв показател, се присъждат допълнителни точки, които обаче не водят до надграждане, а само детайлизират описанието на минималните изисквания, като това не позволява да се отчитат тези оферти, в които предложената организация за изпълнение ще доведе до по-високо качество на изпълнение на поръчката, обясни Николов.
За да се повиши конкуренцията при процедури на договаряне без обявление, се предлага за част от основанията възложителят да има право да покани един кандидат, само ако аргументирано се мотивира, че това е единствената фирма, която е в състояние да изпълни поръчката. Друго предложение за промени в ЗОП предвижда кандидатите по обществената поръчка да не се отстраняват заради формални несъответствия с поставените от възложителя изисквания. Става дума за технически грешки и други незначителни пропуски, които не биха довели до промяна в крайния резултат на изпълнението на поръчката.
Друго предложение за промени в ЗОП е свързано със застраховките, като се предлага възможността за избор на застраховката като вид гаранция да се ограничи само до случаите, при които стойността на получените аванси или на определената гаранция за изпълнение не надвишава 500 000 лева. С това целим да пазим възложителя, като се постигне намаляване на риска от процес на уреждане на застрахователни претенции, който допуска възникване на правни спорове, съответно отлагане на плащания и може пряко да засегне интереса на възложителите, съответно на държавата, мотивира предложението Николов.  
Поради установените затруднения на възложителите при подготовката и одобряването на стандартизирани документи, с предложените промени в ЗОП се дава възможност и на финансовия министър да инициира тяхната разработка.
 
Предварителният Контрол на обществените поръчки
В областта на контрола на обществените поръчки се въвеждат три новости, разказа Николов. Предвижда се АОП да прави задължителен предварителен контрол на всички процедури за обществени поръчки на стойност над 5 млн. лева. Целта е да бъдат обхванати по-значимите поръчки, които са и с по-голям обществен интерес заради големите обеми на публични ресурси, които ще се изразходват, коментира Николов. По този начин в извадката на проверяваните обществени поръчки ще попаднат около 7 на сто от договорите за строителство, 3 на сто - за доставки, и 2 на сто - за услуги, като общата стойност на поръчките, които ще бъдат обхванати при проверките, при строителството ще достигне 69 на сто от възлаганите поръчки, при доставките също толкова процента, а при услугите - 57 на сто. Друго предложение във връзка с контрола предвижда да се иска одиторско мнение, като това ще засегне поръчките на по-големите възложители, с по-сериозен годишен бюджет и с изградени звена за вътрешен одит. За подобряването на контрола при поръчки с обществено значение, над европейските прагове, се въвежда и възможността министърът на финансите да определя външни експерти, които да участват като наблюдатели в работата на оценителната комисия.
В предложенията за промени в ЗОП не е включена темата за индексация на договорите в строителството, защото тя върви с отделен закон за изменение и допълнение на ЗОП, отхвърлен на първо четене в НС, коментира Николов. По темата за инженеринга той посочи, че поради спецификата на материята АОП не е органът, който да е източник на предложения за промени в ЗОП, а МРРБ.
 
Кадрите 
Агенцията разполага с отлично подготвени кадри, като част от тях работят от създаването й през 2004 г., коментира Николов, който обаче посочи, че е висок процентът на незаети щатни бройки - 15 на сто, а в една от основните дирекции на Агенцията - "Законодателство и методология", процентът е 30, а в отдела, който пряко се занимава с правната уредба и методологията, незаетият щат е над 50 процента. Към момента обаче резултатът след проведени 18 броя конкурса е петима нови назначени и четирима напуснали, а слабият интерес, особено от страна на хора с юридическо образование, вероятно е породен от неособено атрактивното заплащане, по-специално за младшите експерти, коментира Николов. По тази причина вече са започнали срещи с ръководствата на няколко висши училища, които подготвят специализирани кадри. Кадровият дефицит се задълбочава особено в периода 2019-2021 г. заради голямото напрежение и кратките срокове при въвеждането на електронната платформа за обществените поръчки. 
Освен това Агенцията вече е въвела пълната електронизация на вътрешния обмен на документи. През април е разработено е методическо указание във връзка с индексацията на договорите заради световната тенденция за ръст на цените в строителството. Също така е преодоляно забавянето на подготовката на промените в Закона за обществените поръчки.
В отговор на въпрос за изразени в медии съмнения за компетентността му да заеме поста ръководител на АОП, Николов посочи, че всеки има право да изразява различни мнения. Изпълнителният директор на Агенцията, който идва от реалния бизнес, посочи, че подобен преход към държавната администрация е труден, но пък дава възможност да бъде прехвърлен организационен опит, натрупан в частна компания, в държавна структура, с което да се подобри работата й в полза на гражданите и бизнеса.