Режисьорът и драматург Орлин Дяков е автор на новата рубрика на „Утро“, в която дългогодишният директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ разказва за допира на известните имена от българската сцена с Русе и следите, които оставят - и в културния живот на града, и в творците.

Известният и обичан актьор Николай Урумов е роден на 6 юни 1963 година в Каварна. Израства в Българево - уютното селце до един от най-красивите плажове не само в България - Болата. Възпитаник е на гимназията в Балчик.
През 1990 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.
Специализира „Режисура за драматичен театър“ при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ.
Актьор е от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Бил е на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и в Младежкия театър „Николай Бинев“.
Многобройни са наградите на талантливия актьор. Пет номинации и две награди „Аскеер“, една номинация и една награда „Икар“. Множество участия в телевизионни постановки, а що се отнася до киното - няма значим български филм без негово участие. Както сам той казва - 
това, което им се случва сега на младите, на мен ми се случи след сериала „Дунав мост“
Става въпрос за далечната 1999 година.
Много са и участията на Николай Урумов в международни кинопродукции. Снимал е и в държави като Италия, Германия, Русия, Франция, Полша и много други.
Но какво свързва този прекрасен актьор с нашия град? 
През далечната 1982 година младият Николай Урумов е изпратен да отслужи задължителната тогава военна служба в Русе и не къде да е, а в Школата за младши тилови специалисти или, както беше масово наричана, „бацилите“. Сега от нея е останала само част, а другото е паркинг. 
Та 
тогава Ники Урумов от Балчик попада в големия град
Всички знаем, че режимът в тази школа беше по-свободен, предвид че момчетата се готвеха да станат старшини в различните поделения в страната. Така наречените „бацили“ излизаха често от поделението, имаха цивилни дрехи и други такива екстри. 
И бъдещият актьор за първи път се среща с голямото театрално изкуство. Трябва да припомним, че тези години 1980-87 година са едни от най-силните години на Русенския театър. По това време в Русе работят плеяда от най-великите театрали и което е най-важното - искат да останат в града и да играят в този театър поради една проста причина - чувстват се свободни.
Ники Урумов влиза в салона на театъра и остава безмълвен и смаян от това, което се случва на сцената.
Години след това ще си признае, че причината да работи като актьор
са именно тези срещи с изкуството на Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Диди Димчев, Георги Стефанов, Николай Ангелов-Микей, Румяна Ташева, Миланка Петрова, Трайко Начев и незабравимата Елена Стефанова. Сигурно пропускам една голяма част от незабравимите русенски актьори, за което се извинявам. 
 Категоричното решение на Николай Урумов да се захване с актьорската професия е взето именно в нашия град и резултатът е, че българската култура спечели един прекрасен и неповторим актьор, който десетки години радва зрителите от екрана и сцената.
Поради тази причина и както той самият признава,
винаги нещо го е теглило към Русе
С него се запознахме, когато той и Михаил Билалов ми предложиха проект по пиесата на Себастиян Тиери „Двама съвсем голи мъже“. Съгласих се веднага и се получи едно прекрасно представление, което се игра с успех. Самият Себастиян Тиери, носител на награда „Молиер“ за драматургия, дойде в Русе, за да види представлението, и остана доволен. След една приятна вечер в „Чифлика“ Себастиян Тиери ни отстъпи и правата на пиесата „Когато индийците ни купят“.
Последваха „Ревизор“ с участието на Иван Бърнев, „Суматоха“ с участието на Асен Блатечки, които Николай Урумов постави като режисьор на русенска сцена. За „Суматоха“ получи „Златен кукерикон“ за режисура, а актрисата Петя Венелинова - две номинации: за „Златен кукерикон“ и „Икар“. 
Творческата ми среща с Николай Урумов
се случи, докато работихме върху пиесата ми „Легло за трима“, която той хареса и веднага се съгласи да я направим заедно. Отначало решихме да търсим друг театър, но си дадохме сметка, че с неговото присъствие в представлението ще създадем ненужна конкуренция на театъра, в който работя, и решихме да я направим тук.
Имаше един момент в представлението, в който Ники, носейки на табла две чаши и една бутилка, трябва да ги сервира на една маса. Един от героите в откъса искаше да остане само една чаша и бутилката, другият да останат двете чаши и бутилката. Така Ники вземаше една от чашите и я поставяше на таблата и после я връщаше. Извиках от салона само думата „Шах“. Последва триминутен етюд, в който Николай Урумов 
изигра цяла партия шах с две чаши и една бутилка
и накрая, поглеждайки героично и двамата, извика „Мат“! Мисля, че точно тогава се усетихме и се сприятелихме на друго ниво, приятелство, което продължи с представлението по пиесата ми „Хайде да убием Матилда“, с което той и Асен Блатечки обикалят цяла Европа. 
Ето и един случай, който той сам ми разказа.
Николай Урумов има много приятели в Русе и една вечер го канят на гости. Решава да купи бутилка вино от магазините на паркинга до хотел „Дунав“. Отивайки натам, вижда паркирано точно пред тях „едно „Ферари“ с цвят червен“, както пееше преди много години един нагазил в политиката шоумен. То е с румънска регистрация, но това на никого не прави впечатление. Двама-трима младежи се въртят около него и цъкат с уста. Минавайки покрай тях, без да се колебае, Ники казва:
- Малко по-далече, да не го одраскате! 
 Момчетата се стряскат и се отдръпват уважително. Пред магазина стои охранител, който вижда всичко. Ники се обръща любезно към него с думите:
- Наблюдавай го, моля те, докато изляза.
- Разбира се - отвръща охранителят.
Ники влиза в магазина, купува виното и излиза. Отива до охранителя и му казва:
- Не е моя и да знаеш, колата не прави човека.
Слава богу, сме приятели и до днес. Надявам се плановете ни да се осъществят, защото, както се казва, краставите магарета се надушват през девет баира. Всъщност най-хубавото в тая история е, че нашият град е вдъхновил един от най-добрите актьори на България - Николай Урумов, да тръгне по правилния път.

Орлин Дяков