Цигуларят Даниел Трингов и челистката Сифей Уен имат идея за развитието на Казанлък като център на изкуството
Даниел Трингов е родом от Казанлък, където е започнал и своето музикално образование. В десети клас се премества в София. Там завършва музикално училище и тогавашната Българска държавна консерватория, а след това започва да пътува в различни страни по света. В САЩ среща и своята партньорка на сцената и в живота Сифей Уен, която още тогава има редица награди и изяви. Освен музикант, Трингов е и предприемач, занимава се с видеография, звукозапис и организационна дейност. Той разказа, че двамата са имали студиа в САЩ, после в Германия, сега са се установили в родния му Казанлък, където искат да осъществят няколко инициативи.
„Презентирахме себе си и идеите си на гала концерт в Казанлък по случай моята 50-годишнина. На събитието Сифей Уен представи новия си албум “Noel Cello Angel”, който двамата записахме и предстои да издадем луксозно ВИП издание“, разказа Трингов. На концерта двамата са изсвирили аранжимент на произведението на известната българска пианистка и композитор Ваня Ангелова “Gentle Touching”. Трингов сподели, че Ангелова е направила този аранжимент специално за тях двамата, макар и произведението да е написано за цигулка, виолончело и пиано, а те са го представили за пръв път пред публиката в Казанлък.
Първата инициатива, по която Даниел Трингов и Сифей Уен работят в родния му град, е наречена „Тракийски струни“. Инициативата представлява създаване на Фонд за музикални инструменти, които да се ползват от казанлъшки деца. Той обясни, че не всеки има финансовата възможност да закупи музикален инструмент и с тази кауза иска да даде шанс за развитие на повече хора, избрали музикалното изкуство за свой път в живота. Началото на този фонд Трингов поставя, дарявайки три от своите цигулки, които, по думите му, имат художествена и сантиментална стойност, а тяхната пазарна цена е около 30 хиляди евро.
„Първата цигулка, която дарявам, е и първата, която съм притежавал. Тя е много рядък образец от работилницата на един от най-големите майстори-лютиери от миналото Филчо Филчев, чието ателие се намираше в село Енина. Свирил съм с часове на всички негови инструменти и за мен те бяха от най-добрите, които човек може да намери“, разказа Трингов. Той обясни, че тази цигулка е направена лично за него и му е помогнала да развие младежкото си музикално майсторство. Преди няколко години инструментът беше красиво ретуширан от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев, добави Даниел Трингов. Втората дарена цигулка е следващият му основен инструмент, дело на Тодор Пенев, който също е родом от Казанлък. Трингов сподели, че тази цигулка е привлякла вниманието му с „тъмния си звук и с плътния си тембър“. Той е използвал този инструмент на сцената по време на много международни конкурси и концерти.
Третият инструмент, който Даниел Трингов дарява, е дело на Владо Тилев от София. Това е една от последните ми цигулки, разказа Трингов. Според него Тилев е един от най-добрите майстори в „подреждането“ на инструменти, тъй като самият той е музикант.
Даниел Трингов обясни, че в идеята да дари точно тези три цигулки има символика. „Наричам тези три инструмента Светата троица, защото те символизират обединението на всички български майстори лютиери“, обясни той. По думите му между лютиерите в различните градове съществува известно разделение, а това не трябва да бъде така. Той обясни, че всеки инструмент има своята индивидуалност, но най-важно е обединението на лютиерската общност. Трингов коментира, че българските инструменти биват подценявани по света и се продават на много по-ниска цена, отколкото предполага тяхното качество. Според него проблемът идва донякъде от липсата на реклама и брандиране. Чрез популяризирането на лютиерската дейност, към което са насочени проектите му, Трингов изрази надежда това да се промени.
„Веднага след представянето на проектите ни на гала концерта имаше огромен отзвук“, разказа Даниел Трингов. Известната казанлъшка фамилия Бозукови дариха за фонда цигулката на видния казанлъшки композитор Иван Широв. Двете фамилии са роднини, обясни Трингов. Бозукови са купили цигулката преди време, а сега са решили да я дарят за каузата. Той добави, че цигулката има нужда от ремонт и в момента се намира в ателието на известната местна лютиерска фамилия Едреви.
„В момента, в който цигулката е готова, планираме още един концерт – презентация. Със Сифей Уен ще изсвирим наши аранжименти на известни произведения на Широв, които са издадени от близките му в малка книжка“, каза Даниел Трингов. Според него Иван Широв не е познат на казанлъчани, макар в центъра да има издигнат негов паметник. Той добави, че дарението на Бозукови е още едно доказателство, че идеята за популяризиране на лютиерското изкуство в региона ще има голям успех.
Следващият голям проект на Трингов и Сифей Уен е организирането на конкурса „Тракийски струни в долината на розите“, който според него може да започне още през следващата година. Това събитие ще привлече музиканти и лютиери от цял свят и би могло да превърне Казанлък в арт център, обясни Даниел Трингов. Той каза, че вече е намерил подкрепа за реализиране на идеята. Според него организацията на подобни мащабни събития е въпрос на правилен мениджмънт, а малките градове са много подходящи за подобни инициативи, защото там хората на изкуството намират своето място. Идеята на Трингов е конкурсът да се провежда в две направления – за инструменталисти и за лютиери. „Казанлък има много богата традиция в това направление и много потенциал за развитие“, коментира той.
Даниел Трингов смята, че най-важното за осъществяване на подобни инициативи е да се промени мисленето на хората. „Опитваме се да направим така, че качеството и луксът да станат по-достъпни за всички“, обясни той. Според Трингов на първо място при осъществяването на един проект е всички стъпки от него да са внимателно премислени и да се знае какви ползи носят. Той подчерта, че плановете, които двамата със Сифей Уен имат за Казанлък, са премислени до най-малката подробност и те са напълно готови за изпълнението им. Относно финансирането Трингов сподели, че вече има интерес към проекта му от страна на местния бизнес. Според него подходът, който се използва за спонсорството за изкуство в България, е погрешен и спонсорство за изкуство се намира трудно, защото проектите не предлагат никаква печалба за бизнеса.
Трингов обясни, че дългогодишният му опит както в изкуството, така и в предприемачеството извън страната ни, му дава възможност да прилага много успешни модели за представяне и формулиране на една идея така, че тя да представлява интерес както за хората на изкуството, така и за потенциалните спонсори. Той смята, че предимството на мащабните проекти, които двамата с Уен искат да осъществят в Казанлък, се състои в огромната полза, която те биха донесли както за развитието на културата и обществения живот в града, така и за интереса от страна на български и чуждестранни туристи.
„Една от първите стъпки за набиране на финансиране за проекта, ще бъде обявяването на търг за още няколко мои инструмента“, обясни Даниел Трингов. Той изрази увереност, че проектите му не само ще се случат, но и ще допринесат за обогатяване на културния календар на Розовата долина и за нов живот на „меката на лютиерството“, каквато е Казанлък.


Следете новините ни и в GoogleNews