Литва трябва да повиши разходите за отбрана до 3 процента от БВП, за да може да приема много повече войници на НАТО, заяви президентът на страната преди срещата на върха на пакта, на която ще бъде обсъдено как да се противодейства на нарастващите заплахи за сигурността, възникнали след нахлуването на Русия в Украйна, съобщи Ройтерс.
Съюзниците от НАТО остават разделени по това дали трябва да бъдат разположени войски и да бъдат отделени допълнителни средства за въоръжение, като източните държави, които са по-близо до Русия, се стремят към по-големи постоянни подкрепления на тяхна територия, въпреки че може да не разполагат с необходимата инфраструктура за настаняването им.
В момента Германия командва войскова част на НАТО в Литва от около 1700 военнослужещи, която беше подсилена непосредствено след руската инвазия в Украйна през февруари.
В навечерието на срещата на върха на НАТО следващата седмица в Мадрид Берлин се съгласи да определи боеспособна бойна част с численост на бригада (от около 3 000 души), която, ако се наложи, да може да бъде разгърната бързо за защита на Литва.
В даден момент тази бригада ще може да бъде разположена в балтийската република с население от 2,8 милиона души, заявиха литовският президент Гитанас Науседа и германският канцлер Олаф Шолц на 7 юни, припомня Ройтерс.
Тази седмица Науседа заяви в интервю за Ройтерс, че се надява, че до 2027 г. Литва ще може да приеме бригадата, но само ако вложи стотици милиони, за да изгради военни съоръжения за настаняването й.
„В инфраструктурно отношение не сме готови да разположим военна част с численост на бригада в Литва, защото тук няма инфраструктура за настаняването й. Надявам се, че до 2027 г. ще бъдем готови“, каза той вчера.
„Говорим за стотици милиони евро за  тази цел. Това също е сериозна сума, която позволява ми да говоря за необходимостта от постигане на разходи за отбраната от 3 процента от БВП през следващите години.“
Литва е заделила 1,5 млрд. евро - 2,52 на сто от брутния вътрешен продукт на страната -  за отбраната си през следващата година.
Друга балтийска република-  Естония, очаква тази среща на върха на НАТО да определи допълнителни войскови части за нейната отбрана, но те няма да бъдат базирани на нейна територия, заяви премиерката Кая Калас пред Ройтерс.
„Разполагаме с известна жилищна база (за войници), но, разбира се, трябва да инвестираме повече. И затова, мисля, че решението е част от войските да бъдат разположени на друго място."