Още една пукнатина може да се появи идната седмица между страните-членки на ЕС, когато става дума за войната в Украйна, и то заради Сърбия, пише белградското издание „Вечерне новости“.
Все повече страни от евросъюза са против радикалния подход на силен натиск върху Белград за въвеждане на санкции срещу Москва заради руското нахлуване в Украйна.
Изданието отбелязва, че за налагането на санкциите най-вече настоява Берлин, а част от страните са на мнение, че такъв подход е контрапродуктивен и че по този начин само могат да се укрепят връзките между Белград и Москва.
Сред страните, които са за по-голямо разбиране на специфичната сръбска позиция, когато става дума за взимане на страна в украинско-руския конфликт, са Италия, Унгария, България, Португалия, Чехия, Словения, като и страните, които не признават независимо Косово – Испания, Гърция, Кипър, Словения и Румъния.
На страната на Германия, която силно стегна обръча около Сърбия, засега са традиционните й съюзници Нидерландия и Белгия, както и страните с изразени антируски настроения, като Полша и балтийските страни, както и Хърватия, пиши белградското издание.
Белград подкрепи резолюцията на ООН, осъждаща руската инвазия в Украйна, но досега не се е присъединил към санкциите на ЕС срещу Москва, въпреки че е кандидат за членство в Евросъюза.
Албанският премиер Еди Рама предупреди, че политиката на натиск върху Сърбия може да се върне като бумеранг към Брюксел и призова ЕС да не притиска Сърбия за въвеждането на санкциите. Той изтъкна, че трябва да се прояви по-голямо разбиране към позициите на Сърбия и посочи, че натискът на Запада може да бъде вреден за целия регион, припомня "Вечерни лист“.
За 23-24 юни в Брюксел е планиран Европейски съвет, както и среща на лидерите от ЕС и Западните Балкани.