За да имаме активно гражданско общество и хора с критично мислене, трябва да развиваме у децата от ранна възраст логическото мислене, четенето с разбиране и много други умения, свързани с работата с данни и числа. Това каза в интервю за БТА Цветомир Николов, съпредседател на младежката неправителствена организация „България на младите“.
Какво стои в основата на активното гражданско общество?
Икономическа активност и независимост и функционалната грамотност са в основата на активното гражданско общество, смята Николов. По думите му само когато си икономически независим, можеш да бъдеш и политически независим, защото тогава няма връзка между финансовото благосъстояние и политиката. Така човек е свободен да избира адекватно спрямо своите виждания.
Професиите трябва да имат ясна доходност, реализация и да отговарят на нуждите на пазара, смята той. От тази гледна точка, образованието трябва да залага кариерно ориентиране в училище, възможност и перспектива за децата, така че те да имат професия в края на своя образователен път, коментира той.
От „България на младите" са направили проучване между 1600 ученици и студенти относно кариерното ориентиране в училище. Според анкетираните трябва да има час по кариерно развитие в клас. В България е масов феноменът в края на средното образование учениците да не са наясно какво искат да учат и работят, коментира той.
От изключителна важност е развиването на критично мислене и възможност за анализ на ситуацията, което предполага едновременно голяма обща култура и четене с разбиране, смята Николов. Функционалната грамотност е в основата на съвременното знание - възможността да работиш с информация, да можеш да я тълкуваш, да я анализираш, да определяш кое е истина, кое не, обясни той. Затова, според Николов, е нужна реформа на образователната система у нас, залагане на развитието на функционалната грамотност и изкореняване на навика за ненужно наизустяване на информация в училище.
Активното гражданско общество в България
България успява да се справи с формирането на активното гражданско общество, смята Николов. Не защото има ясна политика за това, а по-скоро е естествен социален процес, обвързан с комуникацията, с технологиите, с интернет, с факта, че има определени свободи и права, които предполагат приемственост на демократичното общество, посочи той.
Според Николов големият въпрос не е дали има активно гражданско общество, а в каква степен се осъществява. По думите му около 20% от младите възприемат демократичните ценности, имат яснота какво представляват те, каква е истината, какво означава гражданска активност и политическа отговорност.
Ясната предвидимост и амбицията на държавата да се развива са основни предпоставки, които могат да привлекат младите да изберат България за свое бъдеще, смята Николов.
Той отбеляза, че в момента има тенденция за връщане на българи от чужбина в страната. По думите му това се дължи на желанието на сънародниците зад граница да влияят на процесите в страната.
Трябва да се помогне на ниво ученик, защото след 12 клас голяма част предпочитат образование в чужбина, което е предпоставка за емиграция, отбеляза Николов. Тук идва въпросът – как нашето висше образование може да е конкурентно на западното, така че ние да запазим нашите ученици тук и да ограничим влиянието, което може да се получи върху демографията, коментира той. По думите му това означава българските университети да се стремят да догонят западните стандарти. За да се случи това, според Николов, трябва реформа на висшето образование, атестация на преподавателите, по-високи заложени резултати от страна на преподавателите и нов модел на финансиране на висшите учебни заведения. 
„България на младите“ и формирането на активно гражданско общество
„България на младите“ е младежки think-tank (мозъчен тръст), който търси онези млади хора, които искат да развиват своето критично мислене, гражданско образование и да внесат форма на промяна в обществото, обясни Николов. Организацията работи по различни проекти, които стимулират активното гражданско участие.
През август от „България на младите“ ще проведат интерактивно образователно събитие - симулация на държавната власт, за ученици и студенти - Модел Република България 2022. Идеята е те да влязат в ролята на депутати, министри, и представители на НПО, за да разберат как работи държавата. Могат да развият своите разбирания за отговорността на политическите процеси, как се формират те, какво представлява държавността и държавните институции и как функционират те, разказа Николов.
Образование и европейска демокрация са сред основните теми, обсъждани по време на дискусиите, организирани от БТА във връзка с инициативата "Български гласове за Европа". Тя е подкрепена от Европейския парламент и е част от „Конференцията за бъдещето на Европа“.
На 20 юни в зала "МаксиМ" на БТА ще се проведе заключителна конференция по проекта "Български гласове за Европа". Събитието може да проследите в социалните мрежи на БТА - Facebook и YouTube.