Международният форум „Архитектура и политика през ХХ век – от изобретение до културно наследство", който се състоя вчера и днес в две емблематични сгради на София – на НДК и на БТА, да има продължение. Това си пожелаха участниците – представители на 12 държави в Европа.
Събитието беше закрито тази вечер от преподавателя по история на архитектурата в Института за изящни изкуства в Ню Йорк Жан-Луи Коен. Какви са потенциалните възможности на настоящия форум – работихме колективно; на компаративистка основа; не се ограничихме само до отношенията между Изтока и Запада, каза той. Коен отбеляза, че въпросът за историческото остойностяване е въпрос за връзката на града с живота на всеки един. Според него гражданинът е един много важен аспект в пъзела на архитектурата.
Говорихме и за авторите на сгради – колективни и индивидуални, но реставрациите са операции, които също имат своите автори, отбеляза още Коен. Има различни реставраторски стилове, има автори, които се опитват да работя анонимно и такива, които подписват лично своите проекти. Мисля, че това е въпрос, с който също трябва да се съобразяваме, посочи той.
По време на форума бе поставен и проблемът за времето. Много се говори и за необходимостта да се вписват проектите от 40-те, 50-те, 60-те години на миналия век в по-дълги времеви линии. Тогава се вижда, че има повтарящи се явления. 
Според Коен може да се говори и за виртуални форми, които се вписват в мрежи. Има работни тенденции, които ни насочват към един утопичен или енциклопедичен проект за втората половина на ХХ в. Работата трябва да продължи, отбеляза той.
В последния панел, с който приключи събитието, акцентът беше поставен на опазването на полемичните наследства. 
Две десетилетия след края на ХХ век, преизграждането на европейския политически пейзаж се съчетава с появата на различно за всяка държава съзнаване на наследството. Сгради, както и някои градски ансамбли, сътворени от майсторите на модерната архитектура, вече фигурират в списъка на световно наследство на ЮНЕСКО. Едновременно с това, обектите и големите комплекси, изградени от тоталитарните режими, са се превърнали в носители на памет – толкова силна е тяхната връзка със строителството на т.нар. „реален“ социализъм. Те въплъщават неговите програмни задания и така предизвикват, според случаите, ретроспективен ужас или неопределима носталгия. Сами по себе си, тези сгради представляват исторически документи, също както тези, построени по технократски задания в Западна Европа. Заедно, всички те образуват нашето европейско наследство в множествено число.
За превръщането на историята в стока говори Оршоя Шудар, докторантка в Централно-европейския университет в Будапеща. Тя засегна проблема архитектура и наследство в Унгария от 2010-те насам. Десният популизъм се разраства в световен мащаб, а заедно с него и националистическият исторически ревизионизъм. От 2010 г. насам в Унгария се прави опит за пренаписване на националния исторически наратив, така че той да бъде приемлив и утвърждаващ за правителството, смята тя. Според Шудар фалшифицирането на историята, което често бива материализирано и в градската среда, се случва не само под формата на наратив, но и чрез превръщането на историята в стока: в предмет, в представление. 
На колективното авторство и превръщането на Двореца на Чаушеску в Дом на народа се спря Кълин Дан, директор на Националния музей за съвременно изкуство в Букурещ. Той въвежда концепцията за „колективно авторство“ като инструмент за анализ на архитектурната пропагандна операция, разработена от комунистическата диктатура през 1980-те години в Румъния.
„Нова Хута, соц-реалистката близначка на Краков – една история с продължение“ бе темата на доклада на д-р Дорота Йедрух от Института за История на изкуството на Ягелонския университет в Краков. Нова Хута е град, свързан с огромна стоманолеярна. Полски символ на тоталитарната система със съветски произход, който – парадоксално – се превърна в едно от огнищата на съпротивата срещу комунизма през 80-те, а в последните години вече е един от предпочитаните жилищни квартали в Краков. Туристическа атракция, сравнима със стария град на Краков, Нова Хута е вписана като „културен парк“ и е възможен кандидат за списъка на световно наследство на ЮНЕСКО.
Проф. Габи Долф-Бонекемпер представи доклад на тема „Сталиналее и Хансафиртел – концептуални противопоставяния и наследствено допълване в Берлин“. Големият проект „Сталиналее“ е истинска магистрала, с подредени по цялото ѝ протежение орнаментирани колективни жилищни дворци. Построен е само за една година. Почти по същото време, в Западен Берлин, международното архитектурно изложение „Интербау“ преобразява района Хансафиртел в градски пейзаж, изграден с участието на множество известни архитекти от Западния свят. След падането на стената, историческото противопоставяне бива обединено в общ наратив.
Организаторите на форума посочиха, че при съгласие на авторите до края на годината може да излезе сборник с докладите, изнесени вчера и днес в София. 
Форумът се организира от Френския институт в София в рамките на българската програма на френското председателство на Съвета на Европейския съюз в партньорство с Народното събрание, Министерството на културата, Столичната община, СУ „Св. Климент Охридски“, Дома на науките за човека и обществото, УАСГ, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Камарата на архитектите в България, ИКОМОС България, Гьоте институт – София, Института Сервантес – София, Италианския културен институт – София, Румънския културен институт, Френския институт в Сърбия, Френския институт в Хърватия и Посолството на Франция в Албания. БТА е медиен партньор.