За нуждите на украинските бежанци, предизвикателствата пред успешната им интеграция в българското общество, както и за доброволчеството, разказват за БТА доброволците Александър Танев от Българския Червен кръст (БЧК) и Милания Костенко от Центъра на бесарабските българи в България (ЦБББ). Началото на войната в Украйна заварва Александър в Москва, а Милания – в Одеса. И двамата избират да дойдат в България и да подкрепят украинските бежанци. 
Началото на войната
Когато видях речта на Путин за демилитаризация и денацификация, в този момент разбрах, че историята чертае „червена линия“ и нищо вече няма да е същото, спомня си 18-годишният Александър Танев. Той е с руско-български произход и решава да дойде в България заради „отвратителното“, по думите му, психологическо влияние, което усеща в родната Москва. „Навсякъде имаше изписано “Z”, “V”, а в университета състудентите косвено поддържаха войната или дори не разбираха, че в този момент свършва цялото им нормално и добро европейско бъдеще“, разказва той. На 24 февруари получава призовка от Военния комисариат в Русия. Не мисля, че щяха да ме изпратят да воювам, а просто искаха да видят колко хора имат за потенциална мобилизация, обяснява той. „В първия ден на войната излязох на протест в Москва със свои приятели. Семейството на моята приятелка беше арестувано, имах късмет да не бъда арестуван“, разказва Александър. В България пристига с полет, организиран от българското Министерство на външните работи. 
„Като започнаха да гърмят, аз не чух нищо, спях. Включвам телевизора – тишина. Излизам на балкона – тихо“, спомня си бесарабската българка Милания Костенко. Когато синът ѝ се обажда по телефона да каже, че войната е започнала, тя продължава да не вярва. „Сърцето ми казва, че не може Русия да започне война, аз израснах в тази страна, учих в СССР. Не може да повярваш, че може да ни убиват и да хвърлят бомби. Нашите братя, говорим на един език“, споделя тя.   
Желанието да помогнеш
След пристигането си в България Александър избира БЧК, защото организацията и начинът ѝ на функциониране представляват интерес за него. Основната мотивация на младия човек е да помогне на украинското общество. „Основната ни дейност е свързана с хуманитарна помощ. Имаме всичко, което може да потрябва на украинските бежанци – хранителни  продукти, дрехи, памперси, хигиенични пакети, дезинфектанти и психологическа помощ“, обяснява той. По думите му, когато украинските бежанци пристигат, се съставя списък с нещата, от които имат нужда, а доброволците ги приготвят в кашон. 
Част от бежанците са стресирани и не знаят за какво да помолят, защото нямат нищо. На тръгване от Украйна те вземат само децата и документите си. Сега им трябва специализирана помощ и работа в сфери, в които искат да се развиват, затова и организирахме трудова борса за украинските бежанци, разказа доброволецът. 
Знам за много случаи, когато българските граждани приемат украински семейства в домовете си, отбеляза Танев и не крие радостта си от това. Той разказва, че руската държава поддържа доброволчеството. Там законодателството дава привилегии на доброволците – като например намаление в градския транспорт и право да отсъстваш няколко дни от работа, училище или университет, уточнява Александър.
От Одеса Милания пристига в София и избира да помага в Центъра на бесарабските българи. В България се чувства като у дома си. Тя е пенсионерка, казва, че има с какво да живее и затова може да бъде цял ден в Центъра. В началото помага със сортирането на дарените дрехи, а другите доброволци дават консултации по телефона. Тя разказва, че бежанците от Мариупол са дошли в България без почти нищо, но от помощите в центъра вземат малко, за да оставят да има и за другите. 
Мислите ѝ са с българите и украинските бежанци в Бесарабия. Милания изрази благодарност към българите за дарените храни и дрехи. „Възхищавам се на българския народ, защото не живее богато, но помага. Българите са добри, открити и гостоприемни“, добавя тя. По думите ѝ българите, които са дали безплатно стаи на украинските бежанци, не са получили никаква помощ от държавата, докато в Украйна, който приеме бежанци, получава намаление на сметките за ток, вода.
Нуждата от интеграция
България не може да покрива с години нуждите на украинските бежанци, затова трябва да им помогнем да се интегрират и да станат част от българското общество, смята Александър. „Те са много образовани, почти всеки е с висше образование, знае английски език, има трудов стаж и желание да работи. България трябва да приема такива хора заради демографската криза. Бизнесът е отворен да наема украински бежанци на работа“, посочи той. Според него украинската култура успешно се интегрира в българското общество. Като възможна причина бежанците да не остават в България той отбеляза недостига на места в детски градини и училища.
Милания споделя мнението, че е добре украинските бежанци да останат в България. Хората търсят работа, а в София има различни варианти – в офиси, магазини, но украинските бежанци няма къде да живеят, отбеляза тя и допълни, майките с деца не могат да идат на работа, защото в столичните ясли и градини няма места дори за българските деца. 
Темата за доброволчеството беше във фокуса на конференцията „Граждани, обединени в кризите“, която БТА организира в пресклуба си в Добрич през май. Дискусията е част от инициативата на БТА "Български гласове за Европа", която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.