Всичките тези двадесет човека, чиито истории са поместени в „Златният век на българската опера“, са хора с изключителни характери. Може би това е по-изключителното, отколкото гласовете им. Това каза снощи проф. Боянка Арнаудова на премиерата на своята книга в книжен център „Гринуич“. 
„Всички знаем, че има един момент, в който нещо те кара да промениш пътя си и в този момент се проявяват качества, които са може би най-важните – това са воля, характер, сила”, каза авторката, припомняйки изпълнената с предизвикателства житейска история на именитата оперна прима Гена Димитрова. „Пишейки за тези неща, аз осъзнах, че тук не е въпроса за това, че ти имаш разкошен глас, който природата ти е дала. Такива гласове чувам в трамвая и метрото. Казвам си: „Боже, какъв красив, звучен и мелодичен глас има този човек”. Но това все още нищо не е. Това е материал. Този материал трябва да се изработи. А за да се изработи, трябва характер”, посочи проф. Арнаудова. 
Авторката разказа за процеса на създаване на книжния том. По думите й, първоначалният план е бил „Златният век на българската опера“ да обхване седем или осем оперни изпълнители, но от издателството се съгласяват бройката им да бъде увеличена до двадесет.  Проф. Арнаудова допълни, че е имала идея и за повече имена, но е трябвало да спре до тази бройка и да се побере във формата от 600 страници.  Подчерта, че лично е избрала за кого да пише в книгата си. „Тези хора, за които пиша, аз съм ги гледала много пъти, познавам ги и лично – както в живота, така и на сцената”, каза музиковедът. 
Модераторът на събитието Диляна Димитрова, която е и редактор на книгата,  посочи, че премиерата на „Златният век на българската опера“ е опит да бъдат почетени големи български творци и да им се отдаде дължимото, тъй като те са прославили България по света по начин, който е немислим днес. Димитрова допълни, че условно са използвали определението „Златен век”. „Това е метафора на успеха на едно поколение, който продължава по-малко от 100 години – от 70-те до 90-те години. В този период на сцената в Софийската опера изгряват около четиридесет изключителни изпълнители. От тях Боянка избира двадесет”, каза редакторката. Допълни, че тези изпълнители, освен в Софийската опера, са били ангажирани и на най-елитните сцени по света. 
„Тогава имаше една особена грижа от страна на държавата спрямо талантите”, посочи проф. Арнаудова. По думите й, едната от пътеките, по която тръгват и се развиват талантите в онзи период, е била художествената самодейност, благодарение на която са забелязани различни певци.  По думите й, гласовите възможности на Николай Гяуров също са открити по този начин. 
Другото обяснение за този „Златен век” в българската опера, който започва през 70-те години, според авторката, е политическо. По думите й оперните певци тогава са едно от лицата на нашата страна, заедно със спортистите.  
Запитана дали планира втора книга, продължение на  „Златният век на българската опера“, проф. Арнаудова каза, че е възможно тя да не включва само изпълнители, но и диригенти, както и режисьори, работили през 70-те и 80-те години. „Тъй като това е времето, в което аз съм свидетел на нещата, а аз искам да пиша от първо лице, единствено число”, каза авторката. 
В разговора се включи и Гергана Димитрова – главен редактор на издателство „Лист”. „Радвам се, че сме се събрали, за да отпразнуваме една изключително красива и добре написана  книга. Постарахме се максимално да отдадем дължимото на всички тези хора, които са прославили България”, посочи тя. 
Мирослав Боршош, заместник-кмет на Столична община в направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, също беше в залата и посочи, че е чест за града да подкрепи това издание. 
В дискусията с различни коментари и истории от света на оперното изкуство се включиха проф. Павел Герджиков, проф. Сава Димитров (ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”), Светлана Димитрова (дъщеря на баритона Стоян Попов), племенникът на тенора Никола Николов и други. 
 
Проф. Боянка Арнаудова е музиколог, музикален критик и педагог. В продължение на 23 години е била драматург на Софийската опера.
Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“). Специализира в Пражката национална опера и в Париж, както и в Болшой театър в Москва. 
Преподавала е в  Националното музикално училище „Любомир Пипков“, в НАТФИЗ, както и в НМА „Панчо Владигеров“.  
Проф. Боянка Арнаудова е автор на няколко книги, както и на стотици рецензии, студии и други текстове за света на оперното изкуство.