Египетските култове по крайбрежието на Черно море е във фокуса на международна научна конференция, която ще се състои от 2 до 5 юни във Варна. В нея ще участват учени от България, Румъния, Турция, Грузия, Франция, Белгия, Египет. За форума разказа гл. ас. д-р Весела Атанасова от Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН (ИБЦТ-БАН).
Форумът “Египетските култове по крайбрежието на Черно море” (Egyptian Cults on the Black Sea Coast) и съпътстващата изложба “Египетските култове по Българското Черноморие” ще бъдат открити в четвъртък, от 18:30 ч., в Регионален исторически музей във Варна (РИМ-Варна). Той е част от научно-изследователския проект „Тракия и Египет в гръко-римския свят“ на ИБЦТ-БАН с ръководител гл. ас. д-р Весела Атанасова и е финансирана от Фонд научни изследвания. 
Конференцията цели да привлече чуждестранни и български учени, работещи по тематиката, които да обсъдят възможните интерпретации, паралели и отличителни черти на съществуващата документация за египетските култове в различните древни селища по крайбрежието на Черно море. Затова в научния форум са привлечени изследователи от страни, граничещи с Черно море – България (проф. Ваня Лозанова-Станчева, проф. Сергей Игнатов, гл. ас. д-р Весела Атанасова и др.), Румъния (проф. Дан Дик, Стефана Кристеа и др.), Турция (проф. Мустафа Сайар), Грузия (проф. Натия Фифия), но също и европейски учени със световен авторитет в изучаването нa египетските култове в гръко-римския свят – проф. Лоран Брико (Франция), проф. Ришар Веймие (Белгия), проф. Тома Фоше (Франция/ Египет). Техните доклади ще позволят в рамките на конференцията да се предложи цялостен поглед върху разпространението на египетските култове в културното пространство на Древна Тракия в широк времеви хоризонт. 
Гл. ас. Атанасова отбеляза, че в проекта е засегнат период, продължил осем века -  от Птолемеите през елинистическата епоха до края на Римската империя. В българския ареал на Черно море са открити поне около 30 различни паметници, които представят египетските култове, като в тази бройка не се включват монетите, отбеляза още тя.
Форумът цели още и да предостави международно поле за дискусии, както и за създаването на трайни контакти за научен обмен и сътрудничество. Предвидено е съставяне на сборник с доклади от конференцията, който ще бъде публикуван в престижната поредицата Bibliotheca Isiaca, с което ще се подчертае международното значение на научното събитие, организирано в България, и ще предостави по-голяма видимост на научните изследвания в областта на тракологията и трако-египетските взаимодействия.
Изложбата “Египетските култове по Българското Черноморие”, която е паралелно събитие на конференцията, е организирана от ИБЦТ-БАН със съдействието на Регионален исторически музей – Варна, Нов български университет и посолството на Египет в България. 
Представените в нея паметници произлизат от античните градове по българското крайбрежие на Черно море – Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик). Те са обособени в пет раздела според вида им амулети, епиграфски паметници, теракота, бронз и нумизматика. Подбрани са, за да илюстрират проникването на египетските култове в Древна Тракия. Заради комуникативното разположение на тези градове спрямо вътрешността ѝ, това проникване се е осъществило първоначално тук вероятно още в началото на I хил. пр. Хр. Най-ранните известни паметници с египетско влияние са амулетите, откривани в гръцките колонии Аполония Понтика и Месамбрия.
С превземането на Египет от Александър Велики и идването на власт на македонската династия на Птолемеите било поставено началото на Елинистическата епоха (III–I в. пр. Хр.), по време на която някои египетски култове навлезли в гръцкия свят, както и в Аполония Понтика, Месамбрия, Анхиало, а впоследствие и в Одесос и Дионисополис. Фокусът на тези култове бил насочен към почитането на божественото семейство на Изида, Сарапис и Харпократ, което било наложено от династията на Птолемеите (305–31 г. пр. Хр.) в целия елински свят с цел утвърждаване на царската им власт. Въпреки че корените на тези божества са египетски, техният облик и естество били елинизирани, т.е. възприели елински характеристики и черти на гръцкото изкуство. Затова се срещат разнообразни по вид паметници, свързани с култа към тях и изучаването им помага за разбирането на естеството им.
Изложбата може да бъде разгледана до 15 август.