Инсталации за преработка на добитите подземни богатства в България да са част от концесионните договори и да се изграждат у нас предлагат от сдружението с нестопанска цел "Пловдивски правен комитет". Това съобщи в Пресклуба на БТА в Пловдив председателят му адвокат Стефан Харизанов. Предложението бе направено като коментар на Проекта на наредба за таксите по Закона за подземните богатства, който Министерството на енергетиката предлага.
Според юристите на дружеството, ако концесионерите на находищата на подземни богатства преработват добития материал в инсталации, позиционирани в България, държавата ще има реална и пълна информация какво и колко се добива, както и количествата на крайния материал. Това по думите на Харизанов ще увеличи приходите в хазната.
Проектът за наредбата е за определяне на размера, условията, сроковете и реда за заплащане на таксите, но ще се отнася само за новите договори, които ще сключи държавата, смятат от сдружението. Няма анализ кои видове подземни богатства участват в отделните групи, за които са предоставени лицензи за добив, какъв е остатъчният ресурс, кои подземни богатства остават неразработени, за да има смисъл да продължава действието на наредбата в новия й вариант, твърди адвокат Любомир Славков. Според него проектонаредбата е неприложима при действащите договори, защото държавата ще трябва да плати обезщетения на концесионерите за пропуснати ползи, ако поиска преразглеждане на контрактите. Добивният профил на промишлеността е най-важен, да, но въпросът е с добитото какво се случва, допълни Славков. По думите му най-ощетяващият страната договор за добив на подземни богатства е този за мина "Челопеч" и именно той трябва да бъде актуализиран.
От сдружението посочиха, че според документи, които са получили по Закона за достъп до обществена информация, последното допълнително споразумение между държавата и фирмата концесионер в Челопеч от 2015 година договаря цялата информация и документация по концесията да бъде поверителна. Защо все още не е изградена инсталация за преработка на руда в Челопеч, при положение, че това е договорено с допълнително споразумение още през 2008 година, попита риторично адвокат Харизанов. По думите му тогава строително разрешение не е издадено заради пропуски в доклада за Оценката на въздействието върху околната среда, каза Харизанов и допълни, че пречките са поправими. 
Всички свои виждания и проучвания относно добива на подземни богатства от сдружението с нестопанска цел "Пловдивски правен комитет" ще оформят и изпратят в писмо до Президентството, Парламента и Министерския съвет.