ЕС не е само регламенти, директиви и законодателство, Европа е и дух, и емоция и не трябва да губим тази емоция, каза в интервю за БТА проф. Ингрид Шикова. Тя е един от създателите на катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на Центъра за високи постижения „Жан Моне“.
Поводът за интервюто е краят на Конференцията за бъдещето на Европа, чиито финал беше в Деня на Европа в Страсбург. Конференцията завърши с доклад, съдържащ 49 предложения за реформи на ЕС  и над 400 препоръки. 
„Изненада ме фактът, че много граждани искат ЕС да бъде федерация. Разбира се, винаги има и противоположно мнение на хора, които искат компетенциите да се върнат към държавите членки. Имаше и доста забавни предложения - като например създаване на общ европейски език“, разказа проф. Шикова. 
Относно самия формат на конференцията проф. Шикова коментира, че той е иновативен за ЕС. Тя припомни, че, точно преди последните избори за Европейски парламент, френският президент Еманюел Макрон е предложил този формат на конференцията, като целта е да се привлекат повече граждани. Често се говори за това, че решенията се вземат далеч от гражданите, че ЕС изглежда елитарен, далечен, заобиколен с някаква професионална мистика. Затова наистина бе необходима, особено в съвременните условия, една такава по-иновативна форма, каквато е Конференцията за бъдещето на Европа, и това се случва за пръв път, посочи проф. Шикова.
По думите ѝ най-важното е какво ще се случи след конференцията и какви действия ще предприемат европейските лидери и институции. Тя обясни, че, за да се институционализира формата на гражданско участие при вземането на решения, е необходима политическа воля. 
Относно промяната на договорите за ЕС, проф. Шикова обясни, че могат да се променят с така наречената междуправителствена конференция. „Отварянето на договорите може да донесе и много позитиви, но може да донесе и негативи. Имаше и твърдения, че може в рамките на сегашните договори да се осъществят много от предложенията на гражданите. Всички, особено президентът Макрон, подчертаха, че при необходимост може да се отворят и договорите. Но това, което е най-съществено - Европа трябва да бъде обединена в действителност,  а не само в договорите “,  коментира преподавателят. 
Заключителната конференция в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“ ще се състои на 20 юни в Националния пресклуб на БТА от 10:00 ч. Инициативата се реализира с подкрепата на Европейския парламент.
 
Следва целият текст на интервюто: 
Повече Европа на гражданите поискаха европейците от своите лидери и в Деня на Европа им дадоха своята пътна карта с над 400 препоръки за реформи на ЕС и 49 предложения за реформи. Всички те са изработени по време на Конференцията за бъдещето на Европа. Какъв инструмент на ЕС представлява този формат? 
Това е иновативен формат за ЕС. Ако се върнем назад в историята, на 4 март 2019 г., преди провеждането на изборите за Европейския парламент, френският президент Еманюел Макрон се обърна към всички европейски граждани с отворено писмо, в което призова за организиране на Конференция за Европа като средство за обновяване на Европейския съюз. Вдъхването на нов живот на европейския проект изисква задължително осигуряване на неговата подкрепа от европейските граждани. Години наред съществуваше т.нар. „либерален консенсус“, консенсус между гражданите и политическият елит, в рамките на който политическите елити осъществиха процеса на интеграция. Но европейска интеграция без подкрепата на гражданите вече е неприложим модел. Постепенно гражданите също започнаха да искат своето място при взимането на решения. Това се усети най-силно след приемането на еврото. Тогава хората усетиха, образно казано, ЕС в своите джобове и започнаха да искат мнението им да бъде зачитано. Често се говори за така наречения демократичен дефицит, за това, че решенията се вземат далеч от гражданите, че ЕС изглежда елитарен, далечен, заобиколен с някаква професионална мистика. Затова наистина бе необходима, особено в съвременните условия, една по-иновативна форма, каквато е Конференцията за бъдещето на ЕС и това се случи за пръв път. 
Две са нещата, които отличават този формат: едното е събирането на случайно подбрани хора, които да участват в така наречените граждански панели. Другото бе създаването на многоезична цифрова платформа, в която всеки гражданин можеше да представи своите идеи и предложения на своя език. Това според мен се хареса на гражданите и като цяло бе много полезно и иновативно упражнение, което създава „апетит“ за бъдещи участия в процеса на европейска интеграция. Също както, когато вкусиш нов плод и искаш по-често да си хапваш от него. Мисля си, че нещо подобно се получи и с тази конференция. Между другото, тя започна доста трудно по две причини - забави се значително поради ковид мерките и, второ, имаше известни институционални противоречия кой да председателства конференцията, как точно да бъде организирана. Резултатът е положителен, тъй като целта бе да се обсъждат въпросите, да се представят идеи, да се мечтае. По време на гражданските панели всеки можеше да изрази своята мечта в определена сфера. Конференцията всъщност е резултат именно от поуките на миналото и необходимостта от промяна на подхода.  Отговорът на въпроса „Защо е необходима конференция за бъдещето на  Европа?“ е, че бъдещето на европейския проект в огромна степен зависи от участието и от подкрепата на гражданите. Мисля, че  понастоящем диалогът по европейски въпроси е незаобиколимо условие за по-нататъшното развитие и обогатяване на европейския интеграционен проект.
Кои предложения ви изненадаха 
Имаше много и най-различни предложения. Едва ли човек може да проследи всичко, което се предлага. Изненада ме фактът, че доста хора искат ЕС да бъде федерация. Разбира се, има и противоположно мнение на тези, които искат компетенциите да се върнат към държавите членки. Имаше и доста забавни предложения - като например създаване на общ европейски език. Видя се активността на хората в сферата на образованието, културата и предложенията за повече срещи, за обявяване на 9 май за почивен ден във всички страни от ЕС. Предизвикателство е усещането на гражданите за липса на възможности за влияние върху европейските политики и решения. Наличието на толкова предложения показва, че този нов формат е като някакъв „забранен плод“ и сега, естествено, гражданите настояват тяхното участие да продължи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен спомена в своята реч за организацията на още една такава среща под формата на граждански панел до края на годината, за да се види докъде е стигнало изпълнението на мерките, предложени от гражданите. Най-важното е, след като се състоя тази конференция, след като има многобройни предложения, след като е представен доклад от над 360 страници, какво ще се случи оттук нататък. Важни са стъпките, които ще бъдат предприети от институциите. Аз винаги съм твърдяла, че, за да бъде Конференцията за бъдещето на Европа успешна, са необходими три елемента: активни граждани - хора, които искат да се включат, които имат мнение по важните въпроси; ангажирани експерти - професионалисти, които да кажат кои от предложенията са осъществими и кои са в сферата на фантазиите; и трето - решителни и далновидни политици и лидери. Тези три групи ще предопределят резултата от усилията да сътворим заедно бъдещето на Европейския съюз. 
И нека не си представяме идеалния европейски гражданин като убеден поддръжник на европейския проект, нека не си представяме, че именно той ще създаде точния модел на бъдещия Европейски съюз. Но участието в Конференцията даде възможност да изрази своите безпокойства и тревоги, своите очаквания и надежди, даде възможност да научи повече за европейската идея и да преодолее нагласата, че всички решения се взимат от абстракцията, наречена „Брюксел“, както и че единственото задължение на правителствата е да изпълняват приетото от брюкселската администрация законодателство. Гражданите трябва да разбират системата, за да бъдат в състояние да идентифицират проблемите, да отправят критика и в крайна сметка да упражняват контрол върху нея. Но едно трябва да е ясно - не би било правилно лидерите да разчитат, че гражданите ще свършат тяхната работата, тъй като те са тези, които трябва да подготвят интелектуалния модел на бъдещия ЕС, да имат волята и решителността да го осъществят.  Именно тук е връзката между тези три групи участници в процеса и стъпките, които ще бъдат предприети. 
Но да се върнем към предложенията. Ще дам няколко примера: много участници предлагат да има транснационални листи за гласуване за Европейския парламент, освен национални. Тоест предлагат да има и евродепутати, които да бъдат избирани с международна листа. Предлагат и председателят на Европейската комисия да бъде избиран по този начин. Има и редица други интересни предложения. Например гласуването с единодушие – има сфери в европейската интеграция, при които предложенията се приемат само с единодушие. Ако се премахне единодушието, например във външната политика, тогава ще може да се гласува с квалифицирано мнозинство и никой няма да може да налага вето. Това се предлага, защото всички искат по-бърз и по-ефективен Европейски съюз. Тоест има много неща, които гражданите усещат и искат те да се променят. Дори в една област като образование например, която е от компетенциите на държавите членки и в която ЕС има само подкрепяща роля, са дадени много предложения за повече координация, за взаимното признаване на дипломите, включително за средното образование, за един общ учебник, свързан с европейските теми и историята на европейската интеграция, за да могат младите хора да излизат подготвени по тези въпроси. 
Тук ще вметна, че катедра „Европеистика“ осъществява проект по програма „Еразъм плюс “ - „Ресурсен център Европа - нов подход към преподаването, изучаването на теми за Европейския съюз в училище“. Подготвихме материали, публикувани в книгата „Европа в училище - за учители с въображение“, за да може младото поколение да знае защо е създаден Европейският съюз, какви са неговите първоначални цели, как се развива в момента, какви са икономическите ползи, какви са неговите ценности. Случвало ми се е в училище, на въпрос "Защо членуваме в ЕС" ученик да отговаря „за пари“. 
Възможно ли е да се институционализира гражданското участие? 
Според мен е възможно, стига да има политическа воля за това. Ще бъда откровена с вас. Тази конференция разклати лодката. Оттук нататък гражданите ще настояват по-често да има такива граждански панели. Аз мисля, че едно такова участие е много по-полезно, отколкото да се правят референдуми. Имах възможността да контактувам с хора, които са попаднали на случаен принцип в тези граждански панели. Един от участниците бе студент с инженерна специалност, друг - млада жена, която работи в лаборатория. Те бяха много възторжени и ентусиазирани от това, което им се е случило, защото наистина са участвали. Имало е работни групи. Всеки от тях е говорил и изразявал своето мнение, били са заедно с хора от други държави, обменяли са идеи. Ето това ни липсваше в ЕС. Ние имаме един „Брюксел“ и не се познаваме помежду си. В тези форуми хората имаха възможност да кажат своето мнение, да споделят своите безпокойства. Често казвам, че България спечели от членството в ЕС стол и микрофон. Когато имаш стол и микрофон, можеш да изразиш мнението си. Това според мен се хареса на гражданите. Сега, отново подчертавам, всичко зависи от европейските лидери, как ще осъществят това, което са им поднесли гражданите.  Важно е, за да няма разочарования. 
Кое най-силно ви впечатли? 
Впечатлиха ме тези граждански панели, за които дори не можех да си представя как ще се провеждат със случайно избрани хора, случайно разпределени в групи. Но този формат проработи на практика. Финалът на 9 май също беше хубав и емоционален. Винаги съм твърдяла, че ЕС не е само регламенти, директиви и законодателство, Европа е и емоция и не трябва да губим тази емоция, особено за младите хора. Мисля, че беше вълнуващо с оркестъра, с танца в началото, с горещите речи на Макрон, Урсула фон дер Лайен и Роберта Мецола. Имаше силен емоционален заряд, който ни е необходим в ситуацията, в която се намираме. Тази емоционална част, която ни представя Обединена Европа, е много важна. 
Заговори се за преразглеждането на договорите за ЕС. Колко страшно е това?  
Договорите се променят с така наречената междуправителствена конференция. Това бе подходът в промяната на всички договори досега. Отварянето на договорите може да донесе и много позитиви, но може да донесе и негативи. Имаше и такива изказвания, че може в рамките на сегашните договори да се осъществят редица от предложенията на гражданите. Всички, особено президентът Макрон, подчертаха, че при необходимост може да се отворят и договорите. Какво ще се случи, ако се отворят договорите, може да бъде предмет на друг разговор. В коалиционното споразумение между партиите в Германия, които дойдоха на власт преди няколко месеца, пише, че стремежът на това правителство ще бъде изграждането на Европейска федерална държава. Въпросът е искаме ли всички федерация. Ако отворим договорите, искаме ли вътре да пише, че ЕС ще стане федерация, искаме ли един по-тесен съюз или някои държави искат все по-хлабав съюз? Има и държави, които искат един все по-диференциран съюз - от ядро и периферия. Подобен процес е сложен, не е страшен, но е сложен. Но това, което е най-съществено - Европа трябва да бъде обединена в действителност,  а не само в договорите.