В Годишния доклад за дейността на Върховния касационен съд (ВКС) през 2021 г. се посочва, че за разлика от последните години, когато съществува тенденция за плавно намаляване на делата, през изминалата година се наблюдава обрат, който отново извежда на преден план въпроса за това доколко е приемлив за един върховен съд обемът на делата за разглеждане от касационната инстанция, съобщиха от пресцентъра на съда.
Въпреки по-високия брой на решените дела през годината в сравнение с предходната, увеличаването на делата очаквано води до повишен брой на останалите несвършени дела в края на отчитания период, пише председателят на съда Галина Захарова.
По отношение на кадровата обезпеченост на ВКС, в доклада се подчертава: „Не е пресилено да се каже, че неуспехът на последните проведени конкурси за назначаване на съдии във ВКС нанесе много тежък кадрови удар върху съда“.
По думите на Захарова добрата организация на дейността на Върховния касационен съд е немислима без кадрови ресурс, позволяващ адекватно натоварване, при което съдиите да разполагат с обективни условия за качествено и срочно правораздаване и прецизно изпълнение на останалите задължения и отговорности, които са им вменени. 
„С оглед на голямата отговорност при решаването на делата като последна инстанция адекватното натоварване следва да осигурява на съдиите необходимото време за задълбочена подготовка по делата, за изследване на изменящото се законодателство, за проучване на практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека и като краен резултат – за изготвянето на добре мотивирани съдебни актове, съобразени с правните норми и духа на законите“, се казва в годишния доклад.
Към 1 януари 2021 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината, са 4110 бр. (при 4344 бр. през 2020 г., 4181 бр. през 2019 г., 4024 бр. през 2018 г. и 4260 бр. през 2017 г.). Постъпилите дела през 2021 г. – 9099 бр., бележат сериозното увеличение от 1300 дела в сравнение с 2020 г., когато тези дела са 7799 бр. (през 2019 г. те са 9244 бр., през 2018 г. – 9483 бр., а през 2017 г. – 9758 бр.). Общият брой на делата за разглеждане през 2021 г. е 13 209, което представлява увеличение с 1066 бр. в сравнение с предходната година (12 143 бр. през 2020 г., 13 425 бр. през 2019 г., 13 507 бр. през 2018 г. и 14 018 бр. през 2017 г.).
Съдиите от ВКС през 2021 г. са решили общо 8213 дела. Свършените дела показват увеличение с 204 бр. в сравнение с 2020 г., когато те са 8009 бр. (през 2019 г. са 9046 бр., през 2018 г. са 9145 бр., а през 2017 г. са 9802 бр.).
При всички тези отговорни, сериозни и отнемащи ресурс и време задължения на съдиите от ВКС, както и на фона на значителното увеличение на броя на постъпилите дела, респективно на общия брой на делата за разглеждане, останалите несвършени дела към 31 декември 2021 г. са 4983 бр., докато в края на 2020 г. те са с 873 бр. по-малко – 4110 бр. (през 2019 г. – 4344 бр., през 2018 г. – 4181 бр., а през 2017 г. – 4024 бр.). „В сравнение с предишните пет години броят на несвършените дела е най-високият, което е притеснителен индикатор по отношение на бързината на правораздаването във Върховния касационен съд, се посочва в доклада.
Кадрови проблеми има и в Наказателната, и в Гражданската колегия на ВКС, но „в критично състояние е кадровият ресурс на Търговска колегия, която е с най-малък числен състав“.
В отчета се казва, че от м. май на настоящата година заетите в колегията 17 титулярни съдии ще намалеят на 16 поради пенсиониране. За 2021 г. постъплението е от 2769 дела, като са свършени 2562 дела. Постъпилите и свършените дела са съизмерими като брой, същественото обаче е, че това са дела, образувани през предходната година/години. 
В доклада се напомня, че работата на върховните съдии не се изчерпва само с пряката правораздавателна дейност, а включва и множество други ангажименти, изискващи експертен ресурс. Върховният касационен съд активно упражнява своето конституционно правомощие да уеднаквява съдебната практика чрез тълкувателната си дейност. Освен това съдиите от ВКС участват в редица работни групи и други междуинституционални формати; подготвят и изпращат становища до Конституционния съд и такива в рамките на съгласувателни процедури; изготвят становища по законопроекти и при обсъждането им участват в комисиите на Народното събрание; членове са на различни междуинституционални органи; участват в държавни изпитни сесии и в помощни атестационни комисии, както и в обучения като лектори, в семинари и конференции като представители на съда; анализират съдебната практика и подготвят отговори на въпросници от върховни съдилища, постъпили във ВКС в рамките на членството му в Мрежата на председателите на върховните съдилища в Европейския съюз, както и на такива, изпратени от Асоциацията на върховните съдилища в страните – франкофони.