Председателят на Народното събрание Никола Минчев, който участва в тържеството на Българската академия на науките за Деня на Светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, връчи наградите на Общото събрание на БАН за най-добрите млади учени за 2021 г.
Тържеството беше открито от председателя на Общото събрание на БАН чл. кор. Евелина Славчева. Сред присъстващите, освен председателя на парламента Никола Минчев, бяха заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Ташкова, заместник-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева, много учени и общественици.
Наградите за млади учени „Професор Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” се присъждат за постижения в девет научни направления. Целта е да бъдат открити и стимулирани талантливите изследователи в БАН, да се подпомогне тяхното развитие, израстване и международни контакти. Носителите на отличието „Професор Марин Дринов” са с образователна и научна степен „доктор” и нямат навършени 35 години в годината на конкурса. Отличените с награда „Иван Евстратиев Гешов” най-млади учени са с образователната степен „магистър” и са на възраст до 30 години. Двете награди за млади учени са учредени от БАН през 1996 г.
В словото си пред учените председателят на парламента Никола Минчев отбеляза, че БАН винаги е била духовно средище, където се създава българското знание, и е съществена част от културното и интелектуално богатство на страната. По думите му мисията на Академията е чрез науката да създава просперитет на обществото ни. Като председател на Народното събрание се чувствам лично ангажиран с каузата младите български учени да имат възможност да развиват своя научен потенциал, и да се чувстват полезни и уважавани членове на обществото ни, каза Минчев. Според него е важно диалогът между двете институции за развитието на българската наука да продължи във вече дългогодишната традиция на приятелство и партньорство. Той приветства заявеното преди няколко дни намерение от страна на БАН, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на иновациите и растежа да работят заедно чрез наука за бизнес.
От ръководството на Академията реч произнесе заместник-председателят на БАН чл. кор. Стефан Хаджитодоров, който посочи, че когато един народ обявява Деня на писмеността за свой всенароден празник, това доказва мястото на духовността и нейното значение в градациите на ценностите му. Няма народ без памет и няма памет без писменост, допълни той. “Именно писмеността, създадена от Светите Кирил и Методий, изгражда онзи мост през времето, който българският народ преминава, за да го има и сега, след много векове”, каза още той. Хаджитодоров напомни, че БАН е пазител на българското слово, на българската духовност, на историческата памет на Кирило-Методиевото дело. Основният дял от научните публикации, генерирани от българските учени, се падат на изследователите от БАН, каза той и допълни, че подобна е и ситуацията с патентите. Най-важното нещо, с което БАН допринася за развитието на българското общество, е използването на експертния си потенциал за подготовка на стратегически документи, политики за решаване на обществено значими проблеми в рамките на развитието на България, посочи още той.
Пред присъстващите беше представен поздравителен адрес от министър-председателя Кирил Петков. Той посочва, че постиженията на учените затвърждават международния авторитет на Академията, а страната ни получава заслужено признание за приноса си за прогреса на науката. Поздрав до БАН е отправен и от администрацията на президентската институция. 
Академичното слово на тема “За празника - 24 май” тази година изнесе новоизбраният академик Владимир Зарев. Той напомни, че 24 май е единственият празник в света, възвеличаващ писмеността, изразяващ човешкото преклонение пред знанието и духовното, пред величието и паметта на словото. Той посочи, че езикът е най-изящният инструмент и на божественото, и на човешката духовност. По думите му родният език е бил и ще остане най-могъщият източник на национална сигурност. Според него това е нещо, което българските управници трябва да научат.
По-късно, в Галерията на открито пред Народния театър, бе открита изложба на Централната библиотека на БАН по повод 300 години от рождението на Св. Паисий Хилендарски и за 260 години от създаването на "История славянобългарска.