Председателят на парламента Никола Минчев връчи наградите за най-добрите млади учени на Българската академия на науките за 2021 г.
Тържеството беше открито от председателя на Общото събрание на БАН чл. кор. Евелина Славчева. Сред присъстващите, освен председателя на парламента Никола Минчев, бяха заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Ташкова, заместник-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева, много учени и общественици.
Наградите за млади учени „Професор Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” се присъждат за постижения в девет научни направления. Целта е да бъдат открити и стимулирани талантливите изследователи в БАН, да се подпомогне тяхното развитие, израстване и международни контакти. Носителите на отличието „Професор Марин Дринов” са с образователна и научна степен „доктор” и нямат навършени 35 години в годината на конкурса. Отличените с награда „Иван Евстратиев Гешов” най-млади учени са с образователната степен „магистър” и са на възраст до 30 години. Двете награди за млади учени са учредени от БАН през 1996 г.
В словото си пред учените председателят на парламента Никола Минчев отбеляза, че БАН винаги е била духовно средище, където се създава българското знание, и е съществена част от културното и интелектуално богатство на страната. По думите му мисията на Академията е чрез науката да създава просперитет на обществото ни. Като председател на Народното събрание се чувствам лично ангажиран с каузата младите български учени да имат възможност да развиват своя научен потенциал, и да се чувстват полезни и уважавани членове на обществото ни, каза Минчев. Според него е важно диалогът между двете институции за развитието на българската наука да продължи във вече дългогодишната традиция на приятелство и партньорство. Той приветства заявеното преди няколко дни намерение от страна на БАН, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на иновациите и растежа да работят заедно чрез наука за бизнес.
От ръководството на Академията реч произнесе заместник-председателят на БАН чл. кор. Стефан Хаджитодоров, който посочи, че когато един народ обявява Деня на писмеността за свой всенароден празник, това доказва мястото на духовността и нейното значение в градациите на ценностите му. Няма народ без памет и няма памет без писменост, допълни той. “Именно писмеността, създадена от Светите Кирил и Методий, изгражда онзи мост през времето, който българският народ преминава, за да го има и сега, след много векове”, каза още той. Хаджитодоров напомни, че БАН е пазител на българското слово, на българската духовност, на историческата памет на Кирило-Методиевото дело. Основният дял от научните публикации, генерирани от българските учени, се падат на изследователите от БАН, каза той и допълни, че подобна е и ситуацията с патентите. Най-важното нещо, с което БАН допринася за развитието на българското общество, е използването на експертния си потенциал за подготовка на стратегически документи, политики за решаване на обществено значими проблеми в рамките на развитието на България, посочи още той.
Пред присъстващите беше представен поздравителен адрес от министър-председателя Кирил Петков. Той посочва, че постиженията на учените затвърждават международния авторитет на Академията, а страната ни получава заслужено признание за приноса си за прогреса на науката. Поздрав до БАН е отправен и от администрацията на президентската институция.
Академичното слово на тема “За празника - 24 май” тази година изнесе новоизбраният академик Владимир Зарев. Той напомни, че 24 май е единственият празник в света, възвеличаващ писмеността, изразяващ човешкото преклонение пред знанието и духовното, пред величието и паметта на словото. Той посочи, че езикът е най-изящният инструмент и на божественото, и на човешката духовност. По думите му родният език е бил и ще остане най-могъщият източник на национална сигурност. Според него това е нещо, което българските управници трябва да научат.
По-късно, в Галерията на открито пред Народния театър, бе открита изложба на Централната библиотека на БАН по повод 300 години от рождението на Св. Паисий Хилендарски и за 260 години от създаването на "История славянобългарска.