След три военни мисии в Афганистан и Ирак, и над 20 години в армията Йонко Христов се посвещава на хора и деца в нужда.
Етимологията на думата "дете" означава незнаещ, човек без умения, човек нуждаещ се от подкрепа, с нужда да бъде воден към знанието, без възрастовото измерение на това понятие. Това е моята мисия, а вероятно нуждата ми да уча хората идва по наследство – майка ми е учителка, баща ми е военен и така аз станах военен педагог, каза в интервю за БТА старшина Йонко Христов. 
Първоначално той учи за граничар в Сержантското училище в Пазарджик. След това започва служба в Карлово, като командир на механизирано отделение, участва в две военни мисии в Афганистан и една в Ирак. В момента той е главен инструктор в Професионалния сержантски колеж в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“.
Старшина Йонко Христов беше сред обучителите, които дадоха базови умения за поведение в курс за журналисти в зона на кризи и конфликти, организиран от НВУ “Васил Левски“. Той е социален педагог, планински водач, инструктор по скално катерене и повече от 13 години е доброволец в социалната сфера като подпомага с обучения и инициативи различни организации и институции за подобряване на уменията на децата и учениците за преодоляване на социалните трудности и създаване на положителна комуникация.
Йонко Христов е номиниран в категорията „Герой на децата“ за доброволческата си дейност в Училището за изкуства и занаяти за социално слаби деца „Димитър Екимов“ в село Русаля, където ръководи Планинарски клуб и Музикален клуб и подкрепя заедно с менторите израстването на децата. Той е магистър по „Съвременни образователни технологии“ и докторант „Теория на възпитанието и дидактика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, коуч обучител със сертификат от обучителната програма „ПУЛСът на Коучинга“ и член на Британската асоциация на социалните педагози. На Йонко Христов принадлежи инициативата „Българското знаме на всеки връх“. 
Следва цялото интервю:
Защо решихте да се посветите на децата и да излезете от военната професия, т.е. защо педагогиката надделя над опита Ви като военен човек?
Двете неща са силно свързани в моята история. Смятам, че това, което съм научил, трябва да го предам на практика за хората, които имат нужда. Работя с принципите на науката невропластика – създаване на нови невронни връзки чрез преживявания, чрез усещания и чрез силата на визуализацията. Системата е изключително ценна за деца със специфични образователни потребности. Тя се състои от три компонента в т. нар. социално-педагогически ситуации. Първият е целенасочен разговор за извличане на силните страни на човека. На базата на получените данни съвместно се разработва вторият компонент – преживяването. Педагогиката на преживяването е много по-различна от методите на съветването и възпитанието. След реализирането на двете фази идва проследяване на развитието, какво се е случило, какви са ползите. Това е коучинг подходът – провокиране на осъзнатост за създадените знания и умения по време на преживяването. Децата задават един постоянен въпрос, когато учат и той е защо ми е важно това да го знам, коучингът дава отговор на този въпрос.
Какво означава "коуч"? 
Това е човек, който подкрепя клиента и му помага да осъзнае силните си страни. Когато човекът каже „не мога“, „не знам“, „не трябва“, коуч обучителят не чува това, той разбира тези изрази, като „ти можеш“, „ти знаеш“, „ ти ще направиш“. Мисията на коуча е да подкрепя клиента по пътя му, за да осъзнае силните си страни и да ги подкрепи, предизвиквайки ги.
Каква е ролята тук на социалния педагог, превърнал се в коуч, прилагащ науката невропластика, като техника?
Има едно понятие, което идва от немския език – Haltung, няма точен превод, но означава присъствие с осанка. Коучът е до човека през целия процес. Ако ще го учим да преодолява страха си от високото например, ние ще бъдем там не пред него, за да му разчистваме страховете, не зад него, за да го оставим напълно сам, а до него и така, докато придобие уменията, което означава, че се е справил сам. Тогава се оттегляме. Социалният педагог, коуч, помага в процеса на израстване на личността в преодоляването на всички етапи на развитие, страхове и трудности.
Кои са най-често срещаните страхове?
Страхът от промяната.  Страхът от провала. И най-големият страх е от успеха. 
Защо страхът от успеха е най-страшен?
Ще ви дам пример със себе си - когато си изкачил върха в едно поприще, каквото е армейското, с всички предизвикателства и трудности, свързани с оцеляване и учене, от тук нататък ти не можеш да трупаш повече, за да стане този връх по-висок. Тогава е необходимо да слезеш и да отидеш на следващия връх. Това е процесът, който е свързан с изграждането на личността. Не можеш да стоиш на едно място. На един връх има бури, гръмотевици, смяна на сезоните, какво повече можеш да натрупаш там. Да посрещаш и да изпращаш гости, колко време…
Повечето хора сякаш се страхуват в по-голяма степен от провала.
Този страх заключва вратите на възможностите. В този случай хората искат да постигнат нещо, имат план, мечта, но за да я осъществят, имат нужда от човек до себе си. Интересното е, че много хора чисто физически, когато са достигнали до една сериозна възраст, едва тогава осъзнават, че могат да превъзмогнат този страх. В Дупница, където съм израснал и съм се учил на какво ли не, ходих на уроци по пиано и имах приятелка на 80 години, която учеше с мен уроците по пиано, тогава аз бях на 16 години. Тя беше човек, осъзнал, че това което иска, за да го постигне, трябва да предприеме определени стъпки. Кога човек предприема определени стъпки – когато е подкрепен.
Как един коуч дава подкрепа?
Ние се разграничаваме от психологията, от менторството, от даването на съвети, от медицината и клиничната гледна точка към даден проблем. Резултатите, които постигаме с нашите клиенти, са с използването единствено и само на техните силни страни. Когато даден човек заяви, че има проблем, аз му казвам – добре, виж го и го остави настрани и се погрижи за него, но виж какво има пред теб. Не се фокусирай върху проблема, защото само него ще виждаш, а другите възможности и перспективи ще са невидими. Затова премести проблема настрани и се фокусирай върху бъдещето.
Какви са инструментите, с които тази стратегия може да е ефективна?
Коучингът черпи ресурси от миналото на човека, но взима това, което се пренася в сегашно време. Това е приложим прийом в обучението по лидерство. Опитът ми като инструктор показа, че чрез преживяването и чрез провокирането на осъзнатост, научаването е най-добро. Доказано е, че хората най-лесно учат чрез преживявяне и чрез визуализация. Трите презентативни системи са – визуалната, аудиалната – начинът на преподаване и кинестетичната – движенията и усещанията на тялото. Това са трите системи на преподаване. Крайната цел на всеки един социален педагог е да дава щастие.
Погледнато от днешна гледна точка, каква Европа си представяте, в която ще живеят децата, след събитията от последните години – пандемия, война в сърцето на Европа и всякакви кризи – икономически, социални, бежански и други?
Последиците от войната в Украйна ще бъдат за години напред трайни, най-вече за децата. Децата мислят в картини. Заради това ще започнем да говорим все повече за посттравматично стресово разстройство и от ранна детска възраст. Слагайки ужаса на войната във фокуса на детския мироглед чрез медиите и интернет, ще се стигне до спиране на тяхното детство. Изтриване на едно такова ужасяващо събитие от съзнанието на дете или на възрастен изисква много време. Военният конфликт, поставен във фокуса на децата, създава тревога, която се натрупва и ще доведе до това, че ще формира едно тревожно поколение. Това е неосъзнато от страна на възрастните, защото дори небрежно да е включен телевизорът и да предава новините от войната, децата чуват думи, които се запечатват в мозъка им. Техният мозък е необременен - всяко посято зрънце в тази „табула раза“, започва да расте, защото има много пространство за покълване. Затова е много важно какво ще покълне там, ако е добро, то ще расте и ще се превърне в общо голямо добро. Бъдещето не тези деца зависи от нас – възрастните. Много често забравяме, че има два типа хора – едните са във времето, другите са през времето. Децата не мислят за бъдещето, те са във времето, те искат да живеят сега щастливо. Ако възрастните фокусираме в тяхното съзнание лошите неща, те ще израснат с тревога, била тя от войната, или от ковид кризата, от това, че родителите им трябва да се справят само с проблеми, или със собствени лични конфликти. Децата са отражение на поведението на своите родители. В този смисъл възрастните трябва много да внимават какъв информационен поток минава през децата, защото дългът към децата е само един и той е щастието.