Данте и въздушното перо (2022)
Филм за Фестивала за съвременно изкуство „Процес - Пространство“ и за неговия създател Димитър Грозданов
32 издания за 30 години без прекъсване: стотици участници от целия свят правят пърформанси, акции, изложби и инсталации, които променят пейзажа на съвременния арт в България. Един идеолог увлича много съмишленици с една кауза: Изкуството да се случва в процеса на играта и импровизацията, в хармония с Пространството и Природата. Да руши догми и ограничения в името на свободата да твориш.

„Филмът показва един феномен на съвременното българско изкуство и неговото влияние върху творците от епохата на българския демократичен преход. Фестивалът „Процес - Пространство“ започна преди 30 години и не е прекъсвал нито за миг, въпреки предизвикателствата и промените“.
Официална селекция на Master of Art Film Festival 2022.

Всичко започва от един телефонен разговор: „Дидо, трябва да направим филм за фестивала „Процес - Пространство“ и за Митко Грозданов. Нали си съгласен?“ Въпросът е зададен от Христина Бобокова - меценат на фестивала от години, заедно със съпруга си Пламен Бобоков. Като студентка е поканена от Димитър Грозданов на едно от първите издания за участник. Израства с този фестивал, по-късно става магистър по изкуствознание. Днес е негов основен мотор, заедно с Пенка Минчева - сподвижник на Грозданов, последовател, а след това и основен куратор на фестивала. 
Дидо, който естествено отговаря с „да“, е Димитър Липовански - режисьор и медиен човек, изкушен от изкуството и от документирането на наследството и културата в различните им форми. Аз съм сценарист на това приключение - и редактор. В екипа сме заедно с Теодор Мечев - монтажист, но и оператор, понякога и дизайнер, и осъществител на всички други магии-зад-сцената-на-продукцията. Добавям и Христина Трифонова в асистентската й роля.
Продукцията е на Арена Медиа. Близо две десетилетия русенската частна компания създава във филми, фийчъри и дигитални продукти своите визуални свидетелства за артисти, събития и явления на съвременния културен пейзаж. С фокус Русе, но с измерения в различни посоки: и национални, и международни, и европейски.
От краткия разговор Бобокова-Липовански тръгва
няколкомесечен изследователски процес на истинска дигитална археология,
упорита архивистика, работа с метаданни и предизвикателни източници. С основна цел: да се съберат и систематизират многобройните свидетелства за живота на този единствен по рода си фестивал на съвременното изкуство в България. И за неговия автор.
В края на този процес екипът на филма искрено благодари за щедро предоставените архивни материали на всички хора и институции, които се отнасят отговорно към паметта за миналото и съхраняването на достиженията на изкуството за бъдещето. Но преди края са изгледани, описани и анализирани терабайти информация, ревниво съхранявани в частни архиви, любвеобилно пазени в колекции с фотографии, рядко публикувани и разпръснати като пера от жар-птица. Очертава се структурата, редят се интервютата с десетките свидетели и участници в тези „фиести на творенето на съвременно изкуство“, както го наричат героите във филма.
„Процес - Пространство“ се ражда в Балчик през 1992-а
в момент, когато създателят му Димитър Грозданов вече е име в съвременното българско изобразително изкуство. Кипи от енергия, жаден за промени, харизматичен в уменията си да увлича свободомислещи творци, които излизат извън рамките на общоприетото. Морето винаги дава свобода - дава я и на артистите от началото на демократичния преход в България, търсещите изяви извън рамките. Балчик, защото корените на Грозданов са от този край. Провокациите не липсват от самото начало: „Явната закуска“ е акция на групата „Ръб“ на пловдивчанина Емил Миразчиев. Той и сдружението му „Изкуството утре“ предоставят за продукцията на „Данте и въздушното перо“ запис на една от първите документирани акции на съвременно изкуство в България - 
пирът на избраните по време на кризата за непомазаните
Пърформанси на протестъри срещу трудно разпадащата се система, ангажирано изкуство, свободни хора, луди експериментатори - имената на замесените са във филма, заедно с техните творби. Често ефимерни и оставящи следа само в мимолетното преживяване на творческия акт, друг път мащабни като отпечатък на ленд-арт, акциите на „Процес - Пространство“ провокират публики и ценители. Фестивалът събира неизменно творци от България и от целия свят. Артист-фотограф, Галина Йотова признава в „Данте и въздушното перо“, че
Грозданов и фестивалът на съвременното изкуство в Балчик преобръщат
живота й
И че се посвещава на документирането му чрез фотографии - безценни свидетелства за развитието на идеи, проекти и артисти от целия свят. Нейният архив дава основен визуален вътък и на внушителното книжно издание на каталога „20 години Международен фестивал „Процес - Пространство“ на издателство „Изкуство“ (София, 2012). Негови съставители са Димитър Грозданов и Пенка Минчева. Сред останалите фотографи визуалните творби са на Росен Димитров, Пенка Минчева, Недялко Кръстев, Милена Стамболийска, Бет Уикерсън, Петер Вестман, Георги Георгиев-Жорас.
Годините взаимодействия и трансформации вкарват фестивала на Димитър Грозданов 
в различни контексти и взаимодействия с русенските творци на съвременното изкуство
с Русе и Русенския край. „Екоарт 2000“ започва като инициатива на Иван Иванов-Йоаний и група съмишленици, сред които и пишещата тези редове. Сдружението на Милко Белберов и Цонка Христова „Приятели на Природен парк Русенски Лом“ ражда симпозиума „Ломея“ и постепенно поглъща „Екоарт 2000“. Димитър Грозданов и артистите от „Процес - Пространство“ преливат проекти и пренасят идеи от морския бряг към вълшебните пейзажи на Русенското Поломие. Милко и Цонка са сред най-ревностните документатори на това изкуство, правено сред природата, заедно с оператора Николай Василев. И с другия оператор - Пламен Личев, чийто филм „Паяжината“ регистрира едно от редките откровения на Димитър Грозданов за Изкуството, Човека и Природата.
Откровение, дало името на филма „Данте и въздушното перо“
Музиката във филма е на друг творец на съвременното изкуство - Николай Иванов-ОМ. Композицията „Корабите и реката“ идва сама - избрана е не заради заглавието, но и то се включва в широкия контекст на посланията.
Многообразни и многоезични са героите в този филм - като създателя на фестивала Димитър Грозданов. Основен преводач от/на английски е Миглена Парашкевова - колега и приятел, който може да улови нюансите на всеки наш филм, за да ги пренесе в семантичните измерения на другия език. Този път въздушното перо дълго се рее, докато заеме формата на „Dante and the Ethereal feather“.
Този филм е подходящо помагало за история на българското съвременно изкуство
за всяко уважаващо себе си училище, насърчаващо младите хора да гледат в бъдещето със знание за миналото. Надявам се, че ще го споделим публично след фестивалната му реализация - официална селекция за късометражно кино на Master of Art 2022 - единственият международен фестивал на филми за изкуството в България.
Заповядайте тази вечер от 18:00 на прожекцията в Историческия музей в Русе, за да преживеем заедно тази 30-годишна история.

Димитър Грозданов (1951-2020)
„Всичко, всичко водеше до отчаяние през 1992. Именно отчаянието ме застави да избера идеята за нещо креативно - нещо като международен фестивал...
...Най-важното в този вид изкуство - съвременното изкуство, е забавата, импровизацията, играта...“