Днес с юбилейно честване ще бъде отбелязана една респектираща годишнина - 100 години от основаването Професионалната гимназия по механотехника „Юрий гагарин“ в Русе. Календарно тя се навърши през миналата 2021 година, но ограниченията поради пандемията Ковид-19 не позволяваха да бъде отбелязана подобаващо - със  събирането на много бивши възпитаници, учители, родители и гости.
Честването днес започва с водосвет за просперитет в училището в 11 часа, а след това започва срещата на поколенията. Гостите, посрещнати от учители и ученици в униформи, ще могат да разгледат обновените учебни кабинети и технически работилници. В двора ще може да се види една специална изненада - автомобил с хибридно задвижване. От 16 часа в голямата зала на Доходното здание ще се състои празничен концерт.
Предлагаме ви кратка ретроспекция на изминатия път от първите стъпки по идея на местните предприемачи до училището, без което днес не можем да си представим града.

Когато е изминал цял век от създаването на една достолепна институция, внушаваща респект сред гражданите, всеки съхранен документ и спомен са ценни. В нашия опит за ретроспекция за това училище, съчетало българските възрожденски традиции и модерността, ще се доверим на юбилейния сборник „Уроците на предците“ от Тодор Нейков и Иван Черкезов, както и на спомените, които ни е оставила Ганка Гецова, за написването на които е ползвала архива на училището. Г-жа Гецова е работила там като секретар-счетоводител от 1961 година в продължение на 32 години. Тя беше съпруга на нашия колоритен преподавател Иван Гецов-Лъвчето в Техническото училище.
Професионалното образование в Русе започва през 1880 година, когато с Указ на княз Александър Първи в Образцов чифлик се открива Земеделско училище, което през 1906 година става Средна земеделска гимназия. През 1895 година се откриват две занаятчийски училища -  Държавно столарско (от 1932 година Средно училище за мебелировка) и Девическо за облекло - шев и кройки (от 1946 година Девическа гимназия).
Средното техническо образование в Русе прохожда още преди откриването на Механотехническото училище. През 1919 година Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) провежда двугодишен курс за младежи, завършили гимназия. Приети са две паралелки по 45 ученика. Успешно издържалите изпита в средните механотехнически училища получават средно техническо образование. Камарата предлага на Министерството на търговията, промишлеността и труда 
курсът да се развие в училище, като се ангажира да създаде преходна кадрова предпоставка и организационен опит
Но след Първата световна война да се построи модерна училищна сграда е много трудно. С подписването на Ньойския договор се закрива Дунавската флотилия, която разполага с масивна сграда, запазена и до днес. Благодарение на инициативността на председателя на РТИК Атанас Буров Министерския съвет на 4 януари 1921 година възлага на Камарата да приеме сградите, машините и инструментите по инвентара на работилницата на бившата Дунавска флотилия, които да послужат за откриване и издържане на Механотехническо училище в Русе.
Поставено е изискване училището да има пансион най-малко за 80 ученика, месечна такса за ученик от 500 гроша, полицейската служба да отпусне 80 кревата, 80 одеяла, столова, казан, баки, маси за храна, скамейки и
началникът на полицейската служба да назначи офицерски кандидат за възпитател
Камарата да купи тюфлеци, възглавници и да назначи готвач.
Камарата подготвя учебно-материалната база в отпуснатите помещения, стол и работилница, съставя учебна програма за подготовка на средни техници с теоретични и практически познания по машиностроене, електротехника, железарство, стругарство, шлосерство. Курсът на обучение е петгодишен. Учебната година е открита на 1 октомври 1921 година в двора на казармата. На тържеството присъстват ученици, учители, Атанас Буров (бивш министър на търговията) и министъра на търговията Райко Даскалов. От явилите се 203 кандидати са приети 118. Камарата назначава за директор флотския офицер инж. механик Георги Ненов, завършил в Кронщад, Русия и ръководил училището до 1939 година.
Поради нарасналия брой на учениците нарастват неудобствата от ползването на материално-техническата база едновременно за ремонт на корабите и за нуждите на търговско-полицейската служба. Качеството на обучението се влошава. След края на първата учебна година училището е премествано неколкократно в други сгради. Ръководството на общината, като оценява голямото значение на училището, 
отпуска безвъзмездно едно от най-хубавите места за построяване на сграда на училището на площ от 16 дка
РТИК предлага в нея да бъде създадено и Държавно мелничарско училище, каквото в България все още няма. Камарата предлага и двете училища да имат общ директор, преподавателски състав и обща учебно-материална база. Министерството на търговията, промишлеността и труда обявява конкурс за проектиране и построяване на училищна сграда. Одобрен е проектът на арх. Радослав Радославов от Русе, търгът за строежа печели предприемачът Атанас Колев от София.
Основният камък на сегашната училищна сграда е положен на 26 април 1925 година
Учебната 1926-1927 година е с две направления - техническо и мелничарско.
През 1929 година се прави пристройка съм училището и се открива и ел. отдел.
През 1936 година се чества 15 годишнината на Механо-електротехническото училище, а на следващата, 1937-а, по повод на раждането на престолонаследника, училището получава името „Княз Симеон Търновски“. През 1939 година училището участва в Пловдивския панаир с шепинг машина, струг и една миниатюрна парна машина, изработена от ученика Христо Дацев - по-късно преподавател по парни машини в техникума.
В края на учебната 1938-1939 година колективът на училището отбелязва тържествено юбилея на инж. Георги Ненов по случай 25-годишната му дейност като преподавател, директор и инженер. Провъзгласен е за почетен директор на училището. През същата година той преминава на работа в Министерството на търговията, промишлеността и труда по въпросите на професионалното образование. На неговото място е назначен инж. Стоян Острев, който остава на поста до 1944 година. След него, до 1948 година, директори на училището са инж. Иван Хинов и Петър Филипов.
Първите ученички се приемат през учебната 1947-1948 година
това са Вартухи Саркисян и Стефка Димитрова. От следващата учебна година училището се нарича Народна механотехническа и мелничарска гимназия, от 1951-1952 година прераства в Техникум по механо-електротехника и мелничарство, а от 1962-1963 година става Техникум по механотехника. През 1969 година е именуван „Юрий Гагарин“.
От 1954 до 1956 година за по една година  директори са Здравко Иванов и инж. Иван Казанджиев.
От 1957 до 1967 година училището се ръководи от Тодор Сребрев, а до 1973 година - от инж. Недко Иванов. От 1953 до 1 януари 1973 година съществува и Вечерен техникум по механотехника. От учебната 1973-1974 година за директор на техникума е назначен инж. Димитър  Шаламанов. През 1991 година той се пенсионира и за една година директорка е инж. Анастасия Габровска. През периода 1993-1996 година директор на училището е инж. Владимир Демирев, а след него - до 2015 година - инж. Ненко Илиев.  
Нина Димитрова от 1996 година е зам.-директор, а от 2015 година е директор на Професионалната гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“. Тя е горда, че в различни национални състезания по професии техни ученици заемат призови места. През 2020 година в Русенския университет
обявеният за Студент на годината е възпитаник на Професионалната гимназия
През 2021 година училището кандидатства по Националната програма „Професионално образование и обучение“, модул „Модернизиране на материално-техническата база“ и закупи автомобил с хибридно задвижване за обучение на учениците по специалността „Електрически превозни средства“ и бе изградена нова работилница за тази специалност.
Между възпитаниците на училището са бившият кмет на Русе Божидар Йотов, юристи, управители на фирми, преподаватели от Русенския университет - професори и доценти. Преди близо 60 години техникума е завършил проф. доктор на икономическите науки Гарабед Минасян. Бил е директор на Икономическия институт на БАН, награден е с орден „Стара планина“ за „изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки“.
Има и такива, свързани с изкуството: актьорите Камен Донев, Орлин Дяков, Герасим Георгиев-Геро, поетът Атанас Рубчев; директорите на СУ „Христо Ботев“ и на ОУ „Алеко Константинов“ Теодор Коцев и Юлиан Гюрчев.
Изявени спортисти от Техникума бяха волейболистите Иван Ханджиев-Сапа и Сашо Тодоров (по-късно - треньор на Любо Ганев), прочутият вратар на футболния „Дунав“ Любен Марков; боксьорите Дянко Добрев и Владимир Томов, баскетболистът Кирил Славчев, състезателите по спортна акробатика Руско Харизанов и Димитър Русанов.

Хачик ЛЕБИКЯН