Преди няколко дни медиите в един глас възкликнаха: „Дунав“ се завръща в професионалния футбол!“.
Виж ти, русенският спорт влязъл в националните новини, нищо че става дума за промоция от Трета във Втора лига, но пък нали няма кой да отнеме короната от Царя на спортовете!
Клубното ръководство реагира скромно и някак свито. Нямаше фанфари, липсваха и оди. Сигурно се досещате защо - парите в касата като за отбор, който ще играе професионален футбол, са кът. Тревогата е налице. И то не от вчера.
Простите изчисления показват, че подобно „удоволствие“, при това със силно затегнат колан, ще струва минимум 400 000-500 000 лева.
По „разценките“ на БФС правото на участие във Втора лига се подсигурява с предварителна такса от 800 лева. При домакински мач главният съдия трябва да получи 600, помощниците му - по 350, а дежурният делегат - 300 лева. Ето ги едни 1600 лева, които трябва да бъдат извадени веднага. Но има и харчове - наем на линейка и охрана. Колко ще са те - въпрос на договорки.
Но има мачове и извън Русе. Един от тях например се очертава да е срещу „Беласица“, водач и почти сигурен шампион в Югозападната Трета лига. Ясно е, че един професионален отбор не може да тръгне на толкова дълъг път в деня на двубоя. Ще са нужни средства за гориво, храна хотел - нови поне 2000 лева!
Капацитети казват, че „Дунав“ трудно ще бъде конкурентен с този млад състав, затова задължително трябва да се подсили с опитни футболисти. Да де, но тези хора ще искат прилични заплати, дом, удобства. Досега беше по-лесно - младоците, основно русенчета, нямаха високи претенции и някои от тях буквално играха и играят от любов и отдаденост към клуба.
Може ли „Дунав“ да си позволи по-сериозна  селекция?
Без да сме близо до касата, имаме достатъчно знаци, че не може. Един от тях е в усилията на отговорника по стратегическите въпроси Деян Йорданов, който пътува през ден до София за разговори с евентуални спонсори. Мощен спомоществовател /засега/ не се задава на хоризонта.
Парадоксът е, че повечето фирми, които помагат скромно, но редовно, не са от Русе. Бизнесът в нашия град като че ли няма сърце за футбола, който, откъдето и да го погледнеш, си е мощна реклама.
И тук ще отворим скоба - русенски бизнесмен, който не обича шум около себе си, плаща от собствения си джоб една от заплатите в клуба. Дали могат да се намерят хора като него, които биха подсигурили месечните възнаграждения на 13-15 футболисти с професионални договори? Един бизнесмен да вземе под крилото си по един играч! Нещо като социална отговорност към спорта и към града.
Въпросът е риторичен и може би наивен, но пък задава друга тема - как много по-малки градове успяват да заделят общински средства в помощ на футбола? При това не става въпрос само за представителния отбор. Нали всеки клуб има юношески и детски формации!
След мача на „Дунав“ с „Черноломец“ /Попово/ в Русе високопоставен представител на поповчани разкри, че местната община щяла да помогне на черноломци със 160 000 лева.
Миналата година „Дунав“ получи по програма „Спорт“ 40 000!
А какво да кажем за Монтана с елитен футболен, волейболен и баскетболен отбор! Според изключително достоверен източник този град с под 50 000 души население формира футболен бюджет от милион и по 600 000 за волейбола и баскетбола!
В програма „Спорт“ на русенския общински бюджет са заложени 570 000 лева. В графата „Други“ фигурират още 200 000. И този сбор е значително увеличение спрямо предишните години. Друг въпрос е, че какво значи „други“ и за какво ще бъдат изразходвани парите, не е ясно. Каква сума от 570-те хиляди ще бъде насочена към футбола, е в сферата на догадките.
Не казваме, че Общината, която и други свои приоритети, трябва да понесе футбола на гръб, но доколкото е възможно, трябва да бъде първото рамо. Да не влизаме в сантиментална спирала, но когато кажеш Русе в другия край в страната, обикновено се сещат за „Дунав“. И обратно.
Другият конструктивен „пас“ могат за подадат феновете. Уж толкова много хора искат да видят отбора си на важно място на футболната карта, а или заобикалят стадиона, или се намират зрънца, които търсят дупки в мрежата, за да се намърдат на трибуните безплатно, да спестят едни скромни, скромни левчета. Не са много, но ги има.
Примерът с феновете на „Левски“, които събират стотици хиляди левове за своя отбор, е показателен за отношението им към клуба и неговата съдба.
С едни 4000-5000 зрители на домакински мач с цена на билета от 5 лева „Дунав“ може дори да се самоиздържа. Дали ще стане?
Преди няколко години, точно когато отборът пак беше във второто ниво, имаше мачове, на които идваха долу-горе толкова фенове. Бяха празници, а тимът летеше.
Ето - отборът пак ще е част от професионалния футбол. Казваме „пак“, защото по-злощастна традиция „Дунав“ е или пълноводен или пресъхва през няколко години.
Дали ще е ново ходене по мъките или клубът и феновете ще дочакат по чудо добри новини, каквито ще бъдат цитирани по националните медии?
Ще видим.