Излезе от печат втората част на фундаменталния труд на архимандрит Виктор Мутафов „История на храмовете в Русенска епархия“. След като преди три години той представи в Русе първата част, включваща историите на църкви в Русенската духовна околия, тази вечер в Художествената галерия в Разград предстои презентация на втората част. Тя разказва за храмове и параклиси в Разградска, Поповска и Тутраканска духовни околии. Ден по-късно, на 13 май, отец Виктор ще сподели своите изследвания с християни в Попово, като там срещата е част от събитията, посветени на Нощта на музеите. 
В това почти енциклопедично издание 
научните интереси и издирвателската мисия на архимандрит Виктор се допълват от неговата разказваческа дарба
и от умението му да отбележи и извади всеки - дори и най-незначителния наглед детайл, за да извика за истински пълнокръвен и пълноценен живот църквите и техните паства. Редом с подробните данни, описания, дати, факти, които изграждат образа на църкви и параклиси, в изданието намират място и житейски случки, жестове, приписки, коментари, парадокси. Благодарение на всичко това двата тома представляват не само ценен от фактологична гледна точка сборник, но и увлекателно четиво за широка аудитория, от което тя ще почерпи сведения за историята на църкви и на параклиси, но заедно с това ще усети с всички сетива една отминала епоха и ще долови аромата и колорита на далечни или по-близки времена. 
Специално внимание авторът отделя на имената на майсторите строители, на зографите и резбарите – и този елемент в труда на архимандрит Виктор Мутафов е достоен за адмирации, тъй като 
вади от забвение фамилиите на десетки тревненски, габровски и горнооряховски майстори, а също и на множество именити художници
които са допринесли за изписването и украсата на храмове в далечния от столицата София български регион. И читателят може да открие неподозирани за него факти за познати църкви. Така разградчани могат да се гордеят, че в храма „Св. Николай“ виждат стенописи на Господин Желязков, който ги рисува в сътрудничество с проф.Стефан Иванов и Илия Пефев, а вещото лице в комисията, определило точно това трио да зографиса църквата, е не друг, а русенският художник Димитър Радойков, едно голямо име в българската живопис от началото на миналия век. 
Впрочем, от книгата на архимандрит Виктор научаваме и любопитни детайли. Като този, че 
„На 5 септември 1897 г. настоятелството сключва контракт с иконописеца и живописец Михаил Сергия от Русе
да „украси с 24-каратово злато иконостаса и владишкия трон и да ги боядиса с бяла мазна боя“. Освен това той трябва да нарисува 53 икони на „светици“. За всичко според контракта настоятелите плащат 7000 лева. Зографът завършва работа на 14 октомври 1898 г. В наше време при снемане на неоригиналното покритие на иконостаса се установи, че вероятно поради липса на средства идеята за позлата на иконостаса не е реализирана докрай“. По всичко личи, че авторът на текста добронамерено се опитва да не вменява вина на художника за неизпълнения на сто процента ангажимент. Но остава фактът, че когато е получил уговорената сума от 7000 лева очевидно образописецът не е споменал, нито че те няма да стигнат за всичко, нито пък че той самият не е спазил уговорката изцяло. 
Интересна е историята на втората енорийска църква в Разград, която привежда в изданието архимандрит Виктор Мутафов. Идеята е възникнала в началото на 20 век, като 
един от силните аргументи е, че в града за 6000 мюсюлмани има седем джамии, а за 9000 християни – само един храм
Десет години и няколко общоградски събрания най-после стигат до решение. Минават още десет години, докато се определи парцел за новия храм. През следващите десет години се събират пари - до над 2 милиона лева. Тогава - през юни 1949 г., еврейската общност предлага да продаде на инициативния комитет за построяването на църквата сградата на синагогата. Парадоксално - продажбата се извършва само 4 дни след решението на църковното настоятелство и комитета. Сградата се ремонтира, поставят се икони и на 30 декември 1949 година е освещаването. Но 
още през 1950 г. тя е предоставена за склад на „Зърнени храни“
а на 27 август 1955 г. въпреки протестите на настоятелството е предоставена за физкултурен салон на учениците от I средно училище и Турското педагогическо училище. Идеята за втори храм в Разград се обсъжда отново след 1989 г. – основният камък е осветен на 9 май 2013 година от българския патриарх Неофит. Вече са минали първите десет години оттогава. Тази драматична история по някакъв начин напомня драмите и перипетиите, които съпътстват историята на русенския храм „Всех Святих“, който четири десетилетия след събарянето се превърна в кауза за жителите на града да го възстановят. Близо три десетилетия отне това - а от тържественото освещаване на повторния храм (на различно от мястото на предишния), вече минаха четири години, но той все още така и не е зографисан, въпреки стотиците хиляди левове, отпуснати от правителството за това. 
От втората част на изданието русенци могат да си набавят много информация за размисъл
- съдейки по имената, отбелязани от автора като иконописци на много от храмовете в Разград, Попово и Тутракан, може да се говори за специфична русенско направление.
Със солиден авторитет се е ползвал русенският резбар Георги Генов, а за зографисване на църквите са канени русенците Михалаки Сергиу, Тодор Янков, Янко Кузманов, Георги Каракашев, Димитър Радойков, Апостол Христов, Цветан Пенчев от Две могили. Сама по себе си тази тема заслужава отделно изследване, което със сигурност ще добави още един важен щрих към артистичната биография на Русе.