Книжовна година беше 2022-ра за архимандрит Виктор Мутафов. Свещенослужителят, който от седем години представлява Българската православна църква в румънската столица Букурещ, представи три книги, които е писал и подготвял в различно време, но изданията видяха бял свят през тази година и имаха своите литературни премиери.  
Русенецът, който е изучавал история, богословие и теология в университетите в София, Велико Търново и Рим, има докторска степен по църковна история от Папския институт за Изтока. Докторантурата му надгражда магистърската степен със сециализация по история на богословието в Папския атенеум „Свети Анселм“ в Рим. Интересите му се съсредоточават върху различни теми, свързани с теологията и църковната история, но специално за русенци от изключително значение са тъкмо издадените през тази година книги на архимандрит Виктор. Всъщност с Русе са пряко свързани две от тях - „Възрожденските храмове в Русе“, излязла от печат в София, и второто допълнено издание на удивителната житейска история на монаха Хрисант, възобновил и въздигнал духовно скалната манастирска обител в Басарбово. Третата книга, която беше представена от отец Виктор през отминаващата година е втората част на фундаменталния двутомник „История на храмовете в Русенска епархия“.
 „Русенска“ е първата част на изданието, описваща всички храмове в Русенска духовна околия
която бе представена преди две години в Русе и предизвика голям интерес у историци и неспециалисти. 
Втората част на това солидно изследване проследява градежа и съдбата на православните храмове и молителни сгради в Разградска, Поповска и Тутраканска духовни околии. Двата тома представляват уникална енциклопедия, в която могат да се открият множество исторически сведения за всички храмове (в това число и за някои вече несъществуващи). Заедно с изключително ценните данни, издирени и събрани с прилежание и отговорност от архимандрит Виктор, на читателите се предоставя възможността да поразмишляват над прочетеното, да направят съпоставки, да анализират и да съставят важни изводи - рядко срещано удоволствие в днешно време. 
Отец Виктор би заслужавал уважение, признателност и благодарности, дори да бе извършил само този събирателски и обобщаващ в едно издание данни и истории на абсолютно всички храмове в Русенска епархия - 249 на брой, който може да се ползва и като вещ подробен справочник, но и като увлекателно историческо четиво. 
Как е възникнала идеята за това издание, плод на дългогодишен труд?
Ето какво разказва отец Виктор: „По времето, когато изпълнявах послушанието протосингел на Доростолска и Червенска света митрополия, заедно с митрополит Неофит, нине здравствующия български патриарх, често пътувахме из епархията по различни поводи. Понякога архиереят ми задаваше въпроси за храмовете, които предстоеше да посетим, за да отслужим света литургия по повод на обновление след ремонт, освещаване и т.н. На тези въпроси подробно не беше възможно да се отговори, защото разполагахме само с един непълен списък с имената, годините на построяване и освещаване на църквите. 
През 2008 г. митрополит Неофит ми възложи да напиша история на църквите и параклисите в епархията
в която да се опише подробно строителната им история, авторите на иконите, иконостаса, важни събития, свързани с историята на храма и т.н. И така за мен се отвориха големи врата за много работа, която приех с отговорност и твърдо убеждение, че ще я изпълня съвестно“.
Когато започва да обмисля структурата на студията, отец Виктор не предполага, че ще успее да открие толкова много информация. В архива на Митрополията се съхраняват малко документи, защото почти цялата документация е предадена в Държавния архив, като това е ставало на няколко пъти: през 1953, 1961, 1962 и 1966 г. 
Началото на студията е поставено през лятото на 2008 г., а работата, която продължи с кратки прекъсвания, бе завършена през 2014 година, казва отец Виктор. В русенския Държавен архив той обработва масив от информация от над 120 архивни единици. Ценни сведения открива и в териториалните държавни архиви в Разград, Силистра и Търговище. Сам прави снимки и посещава всичките стотици храмове, за които разказва. Теренните проучвания бяха наложителни, тъй като трябваше да се сравни информацията от архивите с реалната картина, обяснява той. И признава: „Вдъхнови ме книгата на Шкорпил „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, написана през 1914 г., (почти преди сто години), която всички ползваме и днес и е толкова ценна и актуална“. 
Вън от съмнение, 
неговите книги ще стават все по-ценни
тъй като времето неумолимо заличава факти и данни, да не говорим за очевидци на ред събития. Затова подобни издания, събрали педантично и най-малките трошици истина, са богатство, което не може да сравни с нещо друго. Жалко е само, че не получих финансова подкрепа от Българската православна църква, коментира свещеникът и с горчивина добавя: „Това може да се тълкува, че малко духовници се интересуват от църковна история“.
„Основните източници за написването на студията са протоколите на Доростолския и Червенски епархийски съвет, който в миналото заседава всяка седмица във вторник и четвъртък, протоколните книги на църковните настоятелства, а също и поредицата от архивни единици „Молби, заявления, рапорти и писма за постройка, ремонт и обзавеждане на църкви“. В тези папки са съхранени ценни проекти, скици на парцели, тръжни преписки и други документи, свързани със строителството и ремонта на храмовете“, разказва архимандритът.
Проследявайки стотиците истории на градежи, зографисване, украсяване на храмовете и съдбите на свещеници и миряни, изследователят попада и на немалко любопитни детайли. Те не само потвърждават достоверността на текста, но и го правят интригуващ и увлекателен.
В първата част авторът описва тайното скривалище в църквата в село Полско Косово, забравеното аязмо с лековита вода кай село Лом Черковна,
посланието в шише, зазидано в стената, написано от свещеника в село Бистренци
масовите гробове на руски войници от Освобождението в Баниска и Две могили, балсамацията на убития княз Сергей Максимилианович Романовский - херцог Лейхтенбергский, в църквата в Брестовица, самосрутването на новия храм в село Красен и много други забравени исторически факти. 
Във втората част място намират първият параклис-вятърна мелница в Разград, аязмото „Св. Марина“ край село Пороище, откриването на водата на аязмото в Попово, камбаната, подарена от мачинския татарин в Исперих, гробът на неизвестния светец в параклиса „Св. пророк Илия“ в с. Ломци, двуметровият кръст в с. Костанденец, читателят научава и защо през Хърсово и Голям извор никой не можел да мине на подкован кон и ездешком, както и че църквата в с. Езерче е построена върху римски път. 
Отец Виктор е помислил и за любителите на статистиката и затова е изчислил: „В първата част на книгата са описани 108 църкви и параклиси, разположени в Русенска духовна околия, която обхваща и Беленския район. Бележките под линия са 1131. В настоящата втора част на книгата са представени 141 храма от които 58 са в Разградска околия, 55 в Поповска и 28 в Тутраканска околия. Бележките под линия са 1196“. 
Със същата отговорна прецизност той подхожда и към другите две издания, които увенчаха неговата „книжовна година“. 
В книгата си „Възрожденските храмове в Русе“ той разказва за катедралния храм „Св.Троица“ и за храма „Св.Георги“. Черпейки както реални сведения, така и отправни точки, за които не съществуват писани текстове, но пък се предават от уста на уста и от поколение на поколение, авторът отвежда читателя в далечните 17 и 18 век, когато се залагат основите на двете черкви, които и днес русенци много обичат и препълват на големи православни празници. Архимандрит Виктор разказва увлекателно за камбанарията на „Св.Троица“, за иконостаса, изработен в гръцкия град  Пирея, за полилеите, два от които са от марсилско стъкло, дарени на храма от руския цар Александър Втори, наречен Освободител, за плащеницата с вплетени сърмени нишки. В изографисването на стените са участвали именити художници като проф. Хараламби Тачев, проф. Никола Маринов. 
По аналогичен начин е описана историята на църквата „Св.Великомъченик Георги“. 
Камбанарията е дело на бившия градски инженер Едуард Винтер, построена е за 75 дни
и е била готова на 15 септември 1904 г. Драми съпътстват изработката на камбани през 1933 г. Настоятелството намира за твърде тежка камбаната по договора с Димитър Алексиев от София. Майсторът пък се обижда и пише писмо до настоятелството, в което настоява, че неговата камбана е камбана на камбаните. Втората поръчка също не е одобрена. Както посочва отец Виктор, „Отливането на сегашната единствена камбана на храма е възложено на Благо Велеганов от Пловдив. Той изработва камбана с тегло 445 кг, мелодичният й тон е в си бемол, установен с метален камертон“. 
Авторът разказва последователно за прокарването на електричество, вода и телефон - в периода от 1933 до 1937 г. , за хора, за имотите, за благотворителната дейност и за училището „Св.Георги“, отворило врати през 1857 г., както и за откритото през 1931 г. сиропиталище - детски дневен дом „Св.Георги“, за кръгли сирачета от 5 до 15-годишна възраст. 
Третата книжна перла за 2022 година на архимандрит Виктор Мутафов е новото издание на дневника на една легендарна за православен Русе личност - монаха Хрисант, неразривно свързан с Басарбовската света обител. Архимандрит Виктор е допълнил първото издание на книгата, добавил е и още илюстрации и заедно с русенското издателство „Авангард принт“ подарява още един повод за гордост и за размисъл. За драматичната съдба на монаха, пребродил пространствата от Русе до Одеса и до Божи гроб, разказва тази малка, но изключително съдържателна и мъдра книжка. 
Каква ще бъде следващата книга на архимандрит Виктор Мутафов?
„Предпочитам да пиша по теми, които досега не са проучвани, което е най-трудно, но и може би и най-благоприятно. Големият американски мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън казва: „Не отивайте там, където може да води пътеката, отидете там, където няма път, и оставете следа“. Винаги разчитам на Бог, който ме закриля и ми дава сили за да преодолявам трудностите. Божият промисъл е намерил отражение в поговорката, че „човек предполага, а Бог разполага“. Трябва единствено да бъдем усърдни и трудолюбиви, а останалото Бог ще го подреди. Когато започвам нов проект, както е прието, се помолвам и прекръствам и Бог укрепва делата на ръцете ми“, казва архимандрит Виктор. 
И в навечерието на Рождественските празници добавя: „На русенци пожелавам Новата 2023 г. да бъде мирна, плодотворна, вярвайте в Бог и разчитайте на себе си, бъдете оптимисти и прогонвайте отчаянието и песимизма!“.