Вероятно няма по-споменаван източник на информация в последните години от социалната мрежа Фейсбук. Всяка една от информационните агенции има свой профил, телевизиите цитират коментари и профили, печатните издания /включително и „Утро“/ също разчитат на публиката в тази територия без граници, без задръжки, без ограничения. Кой обаче стои вътре и защо - това са основните въпроси, които все повече вълнуват психолозите.
Разделението основно е на две групи хора - с профили и без профили. „Не искам да съм част от този клюкарник“ е най-честото обяснение на тези без присъствие в мрежата, които обаче знаят за какво става дума. За възрастните и малограмотните е ясно - те не разполагат нито с техниката, нито с уменията да си служат с нея. Лошото е, че колкото повече едните отричат изобщо нуждата от тази общност, толкова любопитството им нараства и
се появява нов тип поведение - надничане
Обяснението и за него е едно - нуждата от общуване и любопитство към мненията и живота на другите поражда стремеж към мрежата, макар и таен, несподелен, съвсем воайорски.
Първото в България изследване на хората и поведението на потребителите е вече разработено от психолозите на БАН с ръководител доц.Маргарита Бакрачева. Според нея това е „нова форма на пасивна включеност, що се отнася до поддържането на личните връзки“. Така, от вкъщи или дори от мобилния си телефон, хората научават за свои приятели и познати новини, без да се налага дори телефонно позвъняване и разкази.
Самата идея на Марк Зукърбърг при създаването на Фейсбук е била на пръв поглед елементарна. По време на следването си в Харвард второкурсникът разбива университетската директория, която съдържа всички снимки на студенти, и ги пуска в създаден от него сайт за коментари. Оказва се, че тази идея намира много съмишленици и естествено фенове на най-красивите момичета в кампуса. Това е началото. Зукърбърг е застрашен от изключване, което така и не се случва, но шегата с „Книгата на лицата“, какъвто е преводът на името Фейсбук точно преди месец
отпразнува 10-годишнината от създаването си
Харесването/нехаресването на снимки и коментарите за тях всъщност са основната първоначална идея на проекта.
С милионите потребители обаче нещата добиват неочаквано големи размери и свързаността между хората става реалност, без дори някога да са се виждали наяве. По-опитните и отговорни в поведението си ясно съзнават що за сила е тази мрежа и внимават какво коментират, какво споделят, с кого се свързват и чие внимание търсят. Нищо не може да бъде изтрито, всичко остава в платформата като част от живота. Тази техническа характеристика превръща Фейсбук не просто в мрежа, а в история на всеки един от потребителите. Хубавото е, че автор на събитията е самият собственик на профил.
В научното си изследване психолозите от БАН са включили лица, които са над 30-годишна възраст и имат опит от общуването във времето без интернет и сегашната електронна ера. „Много интересно обобщение направи 37-годишен мъж за това как и за какво използва Фейсбук - „ами знаеш ли, виртуалността ти дава възможност да поддържаш лек контакт с много повече хора ... щото на живо няма как да отделиш време на всички, дори и да са ти симпатични. Тук има поне запазване на лек, небрежен контакт. Ето, аз имам близо 700 човека във ФБ. На живо си контактувам с не повече от 20-30 от тях, но има риск контактите на живо да закърнеят изобщо поради мързел: ;)“, сподели доц.Бакрачева за „Утро“.
По признака „какво правя аз във Фейсбук“
са се оформили десет типа поведения
Първият е за преглеждане и обновяване на собствения профил /снимки, видео, новини, лична информация/, при който общуването търси ефекта на себепредставянето и е характерен за  екстраверти, които искат да демонстрират собствения си блясък, без да се интересуват от поддържане на контакти в мрежата. За тях добавянето на контакти е по-скоро стремеж към търсене на „публика“ и „аплодисменти“
При втория хората наблягат на търсене и преглеждане на профили на приятели и познати, което засилва конкуренцията с останалите. Друг мотив е „надничането“ в профили на непознати, което си е основен мотив за търсене на подходящи партньори. „Трупането“ на приятели се оказва характерно за хората, които възприемат общуването в мрежата като средство за поддържане на голям брой повърхностни контакти и е характерно за политици и бизнесмени. Досадните покани за игри онлайн най-често се изпращат от най-малките потребители, които изобщо не се интересуват от ограничението на мрежата за навършени 16 години. Не по-малко изнервящите за деловите потребители котенца, сърчица, прегръдки, целувки и др. се разпознават като израз на добри чувства и начин за флиртуване с противоположния пол.
Комерсиалната страна на мрежата започва с поканите за различни събития и свършва с директната реклама за авточасти, салони за красота, модни тенденции и здравословен начина на живот като най-чести съобщения.
Писането на коментари на чужда стена, под снимки, видео, новини, връзки и др. е сигнал за възприемане на важността на обратната връзка в общуването. Обикновено това са хора, които са сред най-преданите привърженици на общуването в мрежата и които следят всички новини за приятелите си там. Изпращането на лични съобщения, които са невидими за останалите, е характерно за хората, които не трупат нови приятели, но поддържат добра връзка със съществуващите вече контакти.
Заради тази разлика в използването на сайтовете за социално общуване психолозите
са разграничили ясно няколко групи потребители
Едни общуват само с реално познати хора и са заключили профила си за заявки от непознати. Те предпочитат личните съобщения и срещите наживо. „Професионалната група“ потребители са предимно журналисти и популярни личности, които имат над 2000 контакта. В мрежата търсят информация, социални и професионални контакти. За „пасивната група“ е характерно, че профилът е отворен, но потребителите не са от най-активните - не постват на стената и са концентрирани да наблюдават активността на другите.
„Отворените към нови контакти“ имат за цел да разширят личната си мрежа контакти, в много случи е  намиране и избор на възможности за пренасяне на   онлайн контактите офлайн.
Най-опасни са новите така наречени фейк профили. Това са хора, които компенсират свои личи проблеми или са фиксирани върху опит за манипулиране и „наказване“ на бившо гадже, за „пързаляне“ на приятели или непознати. Така модерните тролове също са част от фейковете, но те имат за цел основно да коментират по определена тема, за което е възможно да получават и възнаграждение.
В изследването си на поведението на хората екипът на доц.Бакрачева създава именно такъв фейк профил. Експериментът има за цел да установи
колко доверчиви са потребителите и какво търсят в мрежата
Предварителната ни информация беше, че това е широко използват похват, особено при проблем между партньори, сподели ръководителят на учените. Един от случаите, твърде показателен, е на жена, млада, с професия и образование, която в продължение на цяла година поддържа фалшив мъжки профил, за да установи лична и близка връзка с новата приятелка на бившия си приятел.
„Имаме три случая на постепенно създаване на  толкова близки отношения, че дори и без снимка и пълна анонимност се стига до много дълбоки нива на себеразкриване и споделяне и дори до правене на общи планове за бъдещето. Мистерията и копнежът по намиране на нещо, което липсва в реалния живот, също може донякъде да обясни подобни случаи“, коментира психологът. В техния експеримент фейк профилът е с част от снимка на тяло, момиче със стандартно име и възраст  19 години. В рамките на 1 час били изпратени 200 покани до най-различни лица - мъже и жени на различна възраст. Специалистите засичат в рамките на един ден колко от поканите ще бъдат приети, като се има предвид, че страницата и разделите не съдържат никаква информация за личността. Учудването ни бе, че се събраха 92  приети покани и 10 лични съобщения, обобщи доц.Бакрачева. Според нея този пример е
много показателен за безкритичността в събирането на приятели
Хората са в голяма степен открити към общуването и споделянето на информация, затова и Фейсбук е част от техния начин на социално поведение, смята тя.
Извън изследването си психолозите съветват потребителите да бъдат особено внимателни в това какво коментират, каква информация споделят и как точно се изразяват, защото не са редки случаите на недоразумения или конфликтни ситуации, които да доведат до разтрогване на вече създадени офлайн връзки. Важно за тях е и поведението родители-деца, които са „приятели“ в мрежата. Родителите нямат място в коментарите под снимки на тийнейджърите - те трябва само да наблюдават какво правят децата им, без да се намесват през интернет, а у дома, в разговор, съветват психолозите.