На 4 май футболистите на „Дунав“ ще срещнат на неутрален терен в Дряново в полуфинален мач за купата на Аматьорската лига „Саяна“ /Хасково/. Любопитното е, че за отбора на съперника играе бившият халф на русенския отбор и любимец на феновете Недялко Хубенов, известен в Русе още като Бай Недял. Дни преди двубоя „Утро“ разговаря с него.

- Недялко, здравей! Как се поддържа форма на 42 години? 
- Здравей! Каква форма - през август ще навърша 43 години! Възрастта си казва думата. Тялото вече не ме слуша като преди. Помолиха ме да помагам и аз реших, че няма да е лошо, ако понамачкам старите си кокали.  Честно казано, почти не тренирам редовно. Абе, въобще не тренирам. Ходя за мачовете през уикенда, колкото да поразкърша старите кокали. 
Не съм титуляр, нямам и претенции, че поритвам символични минути. Душата ми все още е жадна за футбол
Щастлив съм, че все още излизам на терена. 
- Колко сезона изкара в „Дунав“?
- 4-5 години! Това е най-хубавото време в моята професионална кариера. Най-хубавото! Няма две думи -  не го заменям дори за онова паметно първенство с „Локомотив“ /Пловдив/, когато станах шампион на България. Русе беше и остана любовта ми. Там, след митарства по болници, бе заченат моят син. Още съм благодарен на д-р Зарзаланов. Жена ми роди в Тутракан. Сета момчето е на 13 години. 
Все се каня и му казвам - един ден трябва непременно да те заведа в Русе
И ще го направим скоро.
- Какви са най-добрите ти спомени в „Дунав“?
- Бяхме страхотен колектив. Работих с добри треньори като Никола Христов. Бог да ги прости, още с Миро Миронов и Борката Богомилов. Миро беше голям. Имаше мек характер, но разбираше футбола и се държеше с всички момчета като със синове. Той ме ценеше и уважаваше. Аз също имах респект към него. Не бях и не съм най-великият и техничен футболист, но винаги се раздавах и феновете оценяваха моята отдаденост. Къде ли не съм играл като позиции - десен халф, десен бек, ляв бек, централен бранител, опорен полузащитник! Май не съм бил само вратар. От време на време вкарвах и голове. Когато клубът фалира след 2006 година и всичко се разпадна, Ивайло Кирилов /сега треньор в „Дунав“/ ми се обади и ми каза: 
„Бай Недял, ела все пак да помогнеш“
Върнах се, вече бяхме на минимални, направо смешни заплати. Но никой не може да ме упрекне, че съм отбивал номер на терена. Колкото можех, давах. Когато получих изключително тежка фрактура на крака, бившият кмет Божидар Йотов и Валентин Христов, лека му пръст, се грижеха много за мене. Идваха у дома, даваха ми кураж. Те ме убеждаваха да остана в Русе поне като треньор. Може би сбърках, че не останах. Тази мисъл често ми минава през ума.
- С кои футболисти от „Дунав“ се разбираше най-добре?
- С всички! Но особено близко беше приятелството ми с Диян Димов-Виерата, Ивайло Кирилов, Мартин Цирков, Мартин Ковачев, Емил Иванов. Готини момчета! 
Виерата е огромен - и като човек, и като футболист
Въпреки че сега е на 37 години, мисля, че спокойно може да изкара още два сезона на добро ниво. Той е роден капитан и много добър приятел. Виера, поздрави от Хасково!
- Защо българският футбол не върви?
- Как да стане с толкова много прехвалени чужденци, събирани по плажове и кафенета, по слухове и видеокасети! В ЦСКА сега играе някакъв си Бай, дошъл от четвърта френска дивизия. Представяш ли - четвърта дивизия! И този човек ще вдигне класата на отбора? Забрави! А момчетата от школата се скитат като преотстъпени по Ловеч и Перник. В Турция има наредба - не повече от четирима - петима играчи да са с паспорти извън страната! Така трябва да стане и у нас. Иначе сме обречени и ще сме държава - нула във футболно отношение. 
Кошмар е, че градове като Русе и Хасково са с отбори в Трета лига
Нашето място е в елита, но как да стане? Просто няма пари.  
- Какъв отбор е „Саяна“?
- 80 процента от момчетата работят в едноименната фирма за производство на кисело мляко, сирене и кашкавал. Четирима - петима футболисти са на минимална заплата. Това е положението. Иначе момчетата са ентусиасти. Борят се и само на три точки от лидера „Левски“ /Крумовград/. 
- Как се справя бившият футболист на „Дунав“ Тейнур Марем?
- Тейнур е добър човек. Рано-рано беше тръгнал да се отказва от футбола. Доскоро беше и с контузия. Сега тренира като звяр. 
Той знае, че няма да стане богат от футбола, но му прави чест, че играе със сърце
- Какво очакваш от полуфинала „Дунав“-“Саяна“?
- Може да се повтарям с много „умни“ глави, но нека по-добрият отбор да победи! Нямам представа в какво състояние е младият отбор на „Дунав“. Ще предупредя само, че никой не бива да отписва тима на „Саяна“.
- Ще те видим ли на стадиона в Дряново?
- 100 процента! А там ли е ще е големият фен на „Дунав“ Юлиян Йорданов?
- Сигурно е. Той и съпругата му не пропускат мач на отбора - нито у дома, нито извън Русе. 
- Тогава му предай, че чакам фланелка и шал на „Дунав“. Така и ги нямам. Ще е голям подарък. 
- С какво изкарваш хляба си извън футбола?
- /Смее се/. Може да те изненадам, но от години съм пчелар. Имам вече 400 сандъка. Сега кошерите са изнесени под връх Аида. Миналата тодина беше лоша заради студеното време за паша. Сега е по-добре. И знаеш ли?
- Какво?
- Пчелите са по-добри от хората - като трудолюбие и интелект. Те са по-умни от нас. 
При тях няма завист и притворство
Всяка пчеличка върши работата си неуморно. Мисля, че природата е създала най-съвършените  и съвестни работници. Ако ние ги повторим малко от малко, животът ще бъде рай.   
- Как да завършим този разговор?
- Разменям без колебание всичко като футболна тръпка срещу годините в ми „Дунав“! Така казва сърцето ми. 

Диян Димов: Бай Недял
беше боец, а не скатавка

Когато потърсихме връзка с Недялко Хубенов, се сетихме, че в помощ може да ни бъде капитанът на „Дунав“ Диян Димов. Той веднага ни прати телефона му, а след като разбра за какво ще разговаряме с бившия му съотборник, каза: „Бай Недял заслужава уважение. Той е и добър футболист, и много добър човек. Край него винаги беше весело и забавно. Игра за „Дунав“ със страст. Не помня да е бил скатавка. Напротив! Ще се радвам да изляза на стадиона в Дряново, а преди това да видя един голям приятел“.