- Недялко, здравей, как си?
- Тръгнал съм на разходка със синчето Емил. Разпускам.
- Колко години игра за „Дунав“?
- Точно 5! Не са много, но не са и малко. Ако изключим, че не можахме да влезем в „А“ група, а бяхме така близо, в Русе ми се случи всичко най-хубаво в личен план. Наистина ми вървеше по вода, като по Дунава /смее се/. Срещнах много приятели, които останаха приятели и до днес, там се роди и синът ми. Незабравимо време! Да го кажа така и то си е истина - аз съм наполовина русенец. Така се чувствам.
- Що за отбор е „Хасково“?
- Аз съм най-възрастният футболист. След две седмици ще стана на 34. Има двама-трима играчи по на 26. Най-сериозното име е Емил Ангелов-Бабангида. Младоците са много. Повечето от тях тренираха преди време в „Сливен“ при Димчо Ненов и сега са при нас. И ние като „Дунав“ тръгнахме на магия в „Б“ група. Не бяхме готови, но изпуска ли се шансът за игра с едно ниво по-нагоре! Клубът е със скромни финансови възможности. Заплатите не са големи, но са предвидени добри премии при победи. А защо „Дунав“ не победи „Раковски“?
- Не стигнаха едни 5 минути, а и силите привършиха.
- И ние сме така. Готвихме се за „В“ група и подготовката ни изостана.
- Какво очакваш от мача „Хасково“-“Дунав“?
- Виждам, че Миро Миронов е събрал добри футболисти. С повечето от тях се познавам. Явно ще му трябва време, за да ги сработи. Как ще завърши мачът? Не съм по прогнозите, а нали ви казах - половината ми сърце е в Хасково, половината - в Русе.
- Познаваме те като футболист, който не си поплюва. Да не вземеш да се развихриш с шпагатите точно срещу „Дунав“?
- /Смее се/. Няма, спокойно! Вярвам, че мачът ще е мъжки, но без излишни искри.
- В средата на терена ще се срещнеш за сблъсък с бившия си съотборник Деян Димов. Как ще мине този двубой?
- Нормално. /Смее се/. На първо време ще кажа на Виерата /Димов/ да ми донесе броя на „Утро“ с това интервю.
- Желая ти успех!
- Благодаря! И поздравете моите приятели от Русе. Те са много повече, отколкото тези в Хасково.