Култът към хляба намира корени във всички култури. Той е основна храна, но и първичен символ на усвоеното културно пространство.
В традиционната българска култура трудно може да се намери празник, обред или каквато и да е култова практика, без в нея да е замесен обреден хляб - и преносно, и в буквален смисъл. Във всекидневието хлябът е храна, а в обредите - безкръвна жертва, магия и символ.
Представата за хляба като основно „градиво“ в структурата на обреда е устойчива и днес. Въпреки че в хода на времето и модернизацията на живота от традиционните календарни и семейни обичаи са отпаднали множество елементи, хлябът присъства на всяка съвременна обредна трапеза.
В класическия вариант на фолклорната култура обредният се отличава от обикновения хляб не само по форма и украса, но и по начин на приготвяне. Условията зависят от повода: самата натовареност на празника, обичая или съответното събитие. За календарни и семейни празници, в които основната идея е да се проектират растежът и плодородието (Коледа, Великден, Гергьовден, сватба), брашното се пресява до три пъти. Тестото се замесва с мълчана вода, квасът трябва да е нов, замесен от мома или млада булка.  За погребения и поменални обреди хлябът се меси без квас - символ на оплодителното продуциращо начало.
Богатата украса - орнаментиката на хлябовете, пренася във времето символи и кодове, които носят устойчивото знание на фолклорния човек. В съвременността всичко това се превръща в естетическо преживяване. За изследователите обаче пластиките все още носят знание за миналото и наследство за съхраняване и популяризиране.
Обредният хляб се освещава с прекадяване. В обредите за измолване на плодородие се издига високо и се разчупва на кръст, залъци от хляба се оставят дял на Бога, светеца или демоничните сили, другото се изяжда от хората. Изяждането му е обредно-магичен акт, който осигурява здраве и благополучие и прави съпричастен към празника и към общността, всеки от извършващите го.

Козунаците на България,
Румъния и Северна Македония

Сладкият хляб за Възкресение навлиза в традиционната култура с Модерността. Тестото, което бухва с мая, бялата кристална захар, кравето масло - това са все съставки, които навлизат в кухнята на домакините от градските общности през 19 век.
Рецептите, които традиционно са се предавали от майка на дъщеря, през поколенията от уста на уста, вече могат да се прочетат в пресата: списания, вестници, кулинарни справочници.
Така и до днес: ако искате да прочетете автентична изпитана рецепта за козунаци, вижте седмичното приложение на „Утро“ „Седем ТВ дни“.

Паска от Молдова,
Румъния и Украйна

Освен типичните козунаци, в Румъния и Молдова правят и великденски сладкиш, наречен Pasca. Терминът „Паска“ идва от Пасха - Великден в православната традиция. Близък е до Paques на френски. Идва от еврейското Песах. 
Румънската „паска“ се прави със сирене, но може да включва и плодове, ядки, шоколад за декорация.
В Украйна също правят „паска“ и я украсяват с богата орнаментика, която включва кръстове, цветя, житни класове и други християнски символи.

Чурек на
Балканите

Паскалия чурек от Турция, Цурек от Гърция или просто чурек от Армения - сладкият хляб на християнските общности от Балканите често носи име, за чийто произход изследователите спорят. Едни посочват турската дума „чевир“ (въртя - като чеверме), други търсят произхода в персийски корени.
В рецептата присъстват бяло брашно, яйца, краве масло, но и портокалов сок, мастикова гума и стафиди.

Коломба Паскуале
от Италия

Великденският гълъб на италианците е типичният сладък хляб за празника. Той е братовчед на традиционните коледни десерти панетоне и пан-д-оро. Комерсиализацията обаче днес е направила сладкиша панетоне по-познат по света и като дар за Възкресението.
Тестото се оформя като гълъб (colomba на италиански) и се украсява с кристална захар и белени бадеми преди изпичане. Символ на Светия дух от троицата на Бог, Отец и Свети дух.

Русенските етнографи по стъпките
на Димитър Маринов

В Историческия музей на Русе и днес може да се види част от богатата колекция образци на обредни хлябове от Русенско. Още в края на 19-ти век най-известният български етнограф Димитър Маринов документира в тукашния край обредни хлябове за различни празници и обичаи, като заснема техните форми и орнаменти.
Сто години по-късно отдел „Етнография“ на Русенския музей възобновява целенасочено дейността по издирване и описване на този дял от наследството. Като резултат от усилията на изследователите се появява съвременната колекция от над сто отливки на хлябове от региона: и за календарните празници, и за семейните.
„Следим внимателно и съвременните процеси и винаги, когато можем, полагаме усилия да попълваме колекцията“, обяснява етнографката Искра Тодорова. Най-често това става по време на фолклорни празници и събори. Последните по време експонати за колекцията идват от последното издание на фолклорния празник „Златната гъдулка“ отпреди ковид пандемията -  великолепни обредни хлябове от Чилнов.

За пръв път: Фестивал на обредния хляб организират през юни на Средновековния Червен

Средновековната крепост Червен ще заухае на прясно изпечени хлябове. На 25 юни за пръв път горе на крепостта ще се проведе Фестивал на обредния хляб, организиран от Историческия музей в Русе. Ще има конкурсна програма, а участниците трябва да представят типични за местната култура хлябове, чиито рецепти знаят от предците си, да опишат за какви празници или обреди се прави съответният хляб, с какви вярвания се свързва. Жури ще определи победителите, а заявки се приемат до 30 май на мейлите на музея [email protected], [email protected] и на тел. 082 820 997.