Кирил Захариев е на 47 години, русенец. Има съпруга и три деца, чака четвърто - момченце вероятно. Строителен предприемач, който гради и ремонтира църкви. Завършил е в София, занимава се там с друг успешен бизнес на финансов адвокат. Твърди, че другият му бизнес храни фамилията, а с църковния градеж и ремонти се занимава, защото е българин и вярващ човек. От пандемията насам се е установил в Николово - в наследствена вила, която ремонтирал за растящото си семейство. 

Преди повече от десетилетие сградата на храма „Света Петка“ започва да страда от конструктивни проблеми. Льосовата почва на хълма при портата Кюнту капу се движи, първо тръгват пукнатини в стените, после камбанарията застрашително се отлепя от основната сграда.
Дълги години липсват перспективи за солиден ремонт. Архитектурното бижу е застрашено от разруха. Финансирането идва чак в средата на миналото десетилетие през Програмата за трансгранично сътрудничество „Румъния - България“, по която трябва да се ремонтират три църковни сгради: храмовете „Света Петка“ и „Свети Георги“ в Русе, както и църквата „Света Параскева“ в румънското село Ведя. Тази публикация обаче няма нищо общо с проекта - посочваме го в интерес на истината и заради факта, че без него наистина трансформацията на храма „Света Петка“ не би била възможна.

- Какво ви накара да се заемете с църковни ремонти и строителство?
- Регистрирах преди години строителна фирма, малко на шега. Дотогава се занимавах много успешно с делата си на финансов адвокат. Движех имотни сделки на Сливенската митрополия. Покрай свещениците започнах да мисля за църквите - и така.
При църковните ремонти и реставрацията нулата е положително число
Ако излезеш на нула, значи нещата са добре. Защото винаги има нещо, което се появява допълнително. Пък и става дума за църква - от теб се очаква да даваш, не да печелиш. Ето, виж - кубетата на църквата. По този проект всички покриви трябваше да ги правим с прахово боядисана стоманена ламарина. Обаче тя се работи с една машина, която като затваря ръбовете, оставя следи. След 4-5 години тези следи ще започнат да ръждясват и след още 3-4 ще ме питат - и сега какво направи?... Затова сега куполите са от чист цинк. Е, да - разликата е по 30 лева на квадратен метър. За 1200 квадратни метра - ясно. Но за мене е важно да стане църквата. Да стане и да ни надживее. Не правим компромиси.
- Какви други църкви сте правили с вашата фирма? 
- В Копривец, там я правим само с дарителски средства, в Каран Върбовка, в различни села... Фирмата ни работи преди това по ремонта на храма „Свети Георги“ в Русе.
- Храмът „Света Петка“ сигурно е труден обект - знаем колко проблемна беше сградата, как години наред имаше конструктивни проблеми...  
- Проектът е за ремонт, реконструкция и реставрация - започна на 16 октомври 2020 г. Продължава 20 месеца и 16 дни. В края на юни 2022 трябва да свърши. И то непременно да свърши, защото в момента е много трудно. Цените станаха абсурдно високи. Добре, че платих половината арматура предварително например. Аз я взех на 1.30 лв. заготовката - сега е 3.40. Всичко се вдигна между 60 и 200 процента. На такъв голям обект - сами си направете извода.
Изпълнението на проекта е трудно. Имахме на два пъти финансови корекции - едната падна в съда
От румънска страна няма никакви проблеми. От българското министерство на регионалното развитие обаче нещата са трудни. Сякаш им е разпоредено непрекъснато да търсят под вола теле. Аз за това искам да стане - и ще стане. Каквото трябва да се направи, ще се направи.
- Упорит човек изглеждате. Какво ви мотивира - хъс, желание за успех, пари?... 
- Какво? Вярата, какво. Виж, днес народът стана бездуховен. Като погледнеш в миналото - имало е някакви духовни ценности и принципи. Днес няма нищо. Няма вяра. Вместо държавата да насочи усилията си към вярата - не го прави. Е, да, по времето на ГЕРБ отделиха пари. Вярно е.
Обаче виж в миналото - училищата са били в църковния двор. Църквата е съхранила всичко, и българщината. Виж този храм - беше в ужасно състояние! Обрасли дворове, съсипана сграда. Храмът неподдържан като сграда. Ако се бяха правили макар и малки ремонти - покривът да се оправи, да се поддържа - нямаше да е толкова трудно и да се съсипва изведнъж. Самите хора не трябва да оставяме пътеката към храма ни да буренясва.
- Защо се занимавате с църкви?
- Стремя се да бъда вярващ човек. Да съм добър. Другият бизнес си е друг. Русенец съм. Човек трябва да дава от себе си. Затова.
- Как стана тук със „Света Петка“? Кандидатствахте на обществена поръчка, спечелихте... 
- Знаех за този проект, първоначално имаше едни грандиозни бъркотии,
стана международен скандал в Румъния с тогавашната министърка Лиляна Павлова преди няколко години
Тя направо провали заседание на Програмата за трансгранично сътрудничество. После имаше второ преразглеждане, проектите бяха станали страшно много. И аз се бял отказал да кандидатствам... 
Обаче, имах една добра позната, която живее в Германия и се занимава с антикварна дейност. Беше си дошла в България и аз й казвам „Абе, виж си из складовете твоите няма ли някоя църковна утвар - да я спасим, навремето много се крадеше. Да не ти седи в склада - ако имаш нещо, да го върнем на църквата“.
И тя ми звъни на другия ден и вика - абе имам нещо за теб - носи ми една чаша, увита във вестник „Демокрация“ от 1991 г. Гледам - чаша за причастие. Отварям я - отдолу пише 
„Дарено от семейство еди-кое си през 1943 година на църквата „Света Петка“ в Русе
Е, казах си, това е знак! Ще трябва да кандидатствам. По това време владиката беше в София - обадих му се, върнахме чашата в храма. И после си казах - това е знак. После се разбра, че Министерският съвет отпусна допълнителни средства.
- Къде е чашата днес?
- В музея на храма „Света Троица“. Виж сега, тая малката сграда до църквата, дето я правим и нея - тя ще бъде и параклис, и експозиционен център. Дано да я сложат там чашата, като завършим. Знам, че със сигурност в този параклис ще сложат част от запазения иконостас на съборената църква „Всях Светих“. Той е бил запазен тук, в „Света Петка“ - беше горе при балкона на хора.
- Колко души работят тук, как се намират майстори?
- Между 15 и 20, стигат и до 35. Трудна работа е с майсторлъка. Занаят! Майсторите са кът, няма ги. Досегашният ми опит показва, че ако майсторите са по-млади, под 50-годишни, направо много трудно стават! По-възрастните майстори пазят знанието - как се прави камъка, как се обработват корнизи, мозайка - навремето всеки втори майстор можеше да прави мозайка, сега е проблем. За куполите да не говорим. Няма знание за занаята.

- Реставрацията на стенописите обикновено е предизвикателство за всеки проект. Много често има проблеми с интерпретацията на оригиналите... 
- Тук беше един много добър, ама бавничък реставратор - Владимир Стоянов - поканих го за олтара. Помагаше му един музикант, фотограф - Петър Стаменков, много добър.
Обаче сега работи една софийска група, която реставрира централната част - наоса. Тези хора за един месец реставрираха 450 квадрата. Общата площ е 726 квадратни метра. И реставраторите дават своя дан. Защото ако смятаме - един квадратен метър нормална реставрация: почистване, обезпрашаване, укрепване и ретуш на стенописите - цената е между 600 и 750 лв. на квадратен метър. Ние по договор имаме 600 кв.м за реставрация. Ако сметнеш тези 100 000 лева на 600 квадрата - и ще видиш каква е цената всъщност. Затова казвам, че 
реставраторите също дават своя дан, защото работят на абсолютния минимум
Това е старият пласт, виж как става. Съвсем други цветове излизат! Светят!
/Прекъсваме разговора, за да разглеждаме снимки. Кирил ми показва различни етапи и сочи - виж плесените, виж как са почистени корнизите, виж как работят. Цветовете наистина греят. Личи си как се променят и светват красивите изображения на светци, орнаменти, птици и декорация от епохата на Български я Модерн. Личи си, че се гордее, не скрива, че се вълнува./
- Кажете ми повече за себе си - какъв човек сте?
- Какъв - другите да кажат. Имам семейство, деца, чакам четвърто детенце - момченце. Старая се да ги възпитавам в християнски ценности. Правим каквото трябва, да става каквото е писано.
- Откъде идва вярата?
- Дядо ми беше диригент на църковния хор в „Свети Георги“. И баба ми беше вярваща жена. Дядо ми Кирил Захариев - нося му името напълно - беше оперен певец. И прадядо ми е бил голям човек, ама не ми се говори. С прабаба ми са имали къща на ул. „Тодор Минков“. Като я одържавили, 78 души живели там на общежитие, а тях ги натикали в една таванска стаичка над бившия ресторант „Потсдам“. И прадядото рисувал пощенски картички, за да се издържа с прабабата. И аз така - всичко мога да приема, но не приемам пораженческото мислене. За да каже човек, че едно нещо не става, трябва да го е опитал. Няма невъзможни работи...
Но вярата се дава, тя е божи дар, не се придобива 
Имах едно ходене в Йерусалим, така просто реших, че в крайна сметка, човек каквото и да прави на този свят, е хубаво каквото и както може - да помага. Защото всички казваме ама свещениците били такива, другите били не знам какви... Но ако всеки прави каквото може в неговата област - нещата стават. За мен духовната област е много важна. От гледна точка на обществото. Но и на самосъзнанието ни. И на запазване на българското. Затова реших да помогна в духовната сфера. Доколкото мога, разбира се.
- Вълнува ли ви фактът, че тази църква е копие на Златната църква на Цар Симеон Велики в Преслав?
- Вълнува ме, естествено. Но ако не беше направена по тази програма, тази църква до 4-5 години щеше да падне. Камбанарията се беше отделила. Имаше 27 сантиметра наклон напред. В южната част половината стена се беше отделила настрана. Самата църква е строена на два пъти. Камбанарията е пристроявана допълнително. Не е вързана към основната сграда. Щеше да бъде жалко. Храмът наистина е уникален. Затова се стремяхме да запазим всичко, каквото е възможно. Ей, виж, днес реставраторите имат един проблем - винаги предлагат да нарисуват нещата наново, да изглеждали добре, да изглеждали новичко. Само че това не е реставрация, това е боядисване и рисуване. А нали целта е да запазим автентичното?

Русенският храм „Света Петка“ е построен през 1939-1943 г. по времето на Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Осветен е на 30 април 1944 г. Изписан е през 1965 г. при митрополит Софроний. Тогава председател на Църковното настоятелство е иконом Йордан Кръстев, а енорийски свещеник е протойерей Петър Петков. Проф. Никола Кожухаров е автор на стенописите, заедно с Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов. Плоча с надпис в църквата датира финала на строителството и украсата на 30 юли 1965 г.

Планът на „Света Петка“ повтаря 
Златната църква на Цар Симеон Велики

Храмът „Света Петка“ в Русе приема името на скална църква със същото име, която е съществувала в ската на река Русенски Лом близо до вливането в Дунав. Там, където по-късно за кратко съществува пивоварната със същото име.
Основният камък на сегашния храм е положен на 27 август 1939 г. Проектът е дело на русенския архитект Любен Динолов, строителството започва същата година от местния предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният проект на църквата е първи смел и сполучлив опит за пресъздаване на Кръглата църква (Златната църква) в Преслав, издигната от цар Симеон Първи. Според един от изследователите на българското църковно строителство - архимандрит Виктор Мутафов, за пръв път реконструкцията на Златната църква е направена в скиците на д-р Александър Рашенов, архитект при Софийския народен музей през 30-те години на 20 век.
Златната църква на Цар Симеон Велики в Преслав се приема за триумф на българското средновековно величие от разцвета на българското царство. Издигнат около 907 година, великолепието на храма е описано в хроника на летописеца Тудор Докс, който го описва в годините непосредствено след възшествието на Симеон Първи на българския престол.
Кръглите църкви не са особено разпространени в България. Ротондата „Свети Георги“ в София е сред красивите примери на този тип архитектура. Смятана за най-старата сграда в София, кръглата църква е строена около 4 век по време на римските императори Галерий и Константин Велики. Храмът е действащ и днес.