Цяла Европа тези дни следи задъхано дали общите ценности на демокрацията ще победят с Макрон или ще се сбъднат зловещите предсказания за апокалиптичната Льо Пен. Нещата едва ли са станали по-ясни след снощния решителен дебат. Изборите в неделя предстоят. От оптиката на международната политика очакванията са всичко във Франция да е избори, плакати, протести...
Ако си там за няколко дни обаче, десетина дни преди снощния решителен дебат Макрон-Льо Пен, трябва много внимателно да се оглеждаш за предизборните плакати и знаците на политическата игра. За сметка на това всичко е култура, изкуство, забележителности, атракции. Навсякъде в метрото или градския транспорт, по улиците и край музеите, те посрещат съблазнителните предложения за световните експозиции, творците и художниците, новите постановки на Гран Опера...
Ив Сен Лоран е един от хитовете на 2022-а, когато става дума за култура и музейни експозиции. Шест от най-реномираните френски културни институции подреждат своите части от пъзела „Ив Сен Лоран в музеите“ - световен проект на фондация „Пиер Берже - Ив Сен Лоран“. Сърцевината на идеята е творчеството на този световен корифей на модата да влезе в диалог с постоянните експозиции на музеите и галериите. Проектът показва как се развива френският маестро на кредата и иглата през годините, кои художници, артисти и визионери оставят отпечатък върху неговите скици и модели. Остойностеното наследство проектира връзки и влияния за бъдеще. 
Ив Сен Лоран е институция. И това не е клише
Произведенията му материализират ефимерното вдъхновение в плат и форми сред образци от музейните съкровища. Широки контексти, задълбочени познания, предизвикателства на кураторите, подготвяни месеци наред. Дълго преди да стъпя на паважа, лъснал от пролетния дъжд, съм изгледала разходките из експозициите на музея Орсе и виртуалните пътеводители на Центъра за съвременно изкуство Бобур/Жорж Помпиду. И въпреки това срещите на живо спират дъха и отварят врати към светове, за които понякога можем само да мечтаем. А друг път - да се наслаждаваме ненаситно, на големи глътки. С благодарност, че съдбата ни е дала шанс. Като всяко фриволно пътешествие, първата стъпка е просто изкушение, което изниква изневиделица, без да е планирано.
Феята на електричеството
в Музея на съвременното изкуство
Раул Дюфи, подобно на Фернан Леже и Робер Делоне, е нает да рисува огромни стенописи фреско за Международното изложение в Париж през 1937 г. В Павилиона на светлината и електричеството той се разпростира на 600 кв.м. площ, разказвайки визуално историята на Феята на електричеството, вдъхновена от произведението на римския поет Лукреций „За произхода на нещата“: поема за принципите на атомизма, за естеството на разума и душата, обяснения за чувствеността и трезвия ум, за развитието на света като феномен. С гениален цветен размах  Дюфи сочно описва вселената като резултат от физическите принципи, водени от шанса (фортуна), а не подчинени на капризите на традиционните римски богове. 
Така Раул Дюфи населява пространствата с разкази и образи, обединени от две водещи теми: историята на електричеството и приложението му в Модерността. Зрителят едва смогва да обозре летящи лодки, морзов апарат, машини за обработка на земните блага - все любими сюжети на Дюфи. Повече от сто портрета на учени и изобретатели от епохата разгръщат безкраен, исторически достоверен полиптих. Виртуозната композиция излъчва всички цветове на дъгата в радващо очите пиршество. През 1964 г. Електрическата компания на Франция дарява стенописа на Музея на модерното изкуство, където е експониран и днес. Съвременно мултимедийно приложение превежда образите на посетителите и ги дарява с документална информация, исторически свидетелства и анимация. 
Искрящите модели на Ив Сен Лоран 
Чувствителен за взаимодействията между отделните изкуства, Ив Сен Лоран не спира да жонглира между ритмите и цветовете, светлините и материите в Музея на съвременното изкуство. Той демонстрира гения си да преминава от естетиката на обема към естетиката на тялото. Определяна като „цветна, млада и съблазнителна“, модата на Ив Сен Лоран от колекцията му през 1966 представя три костюма от жакардова коприна, съчетаващи основни вибриращи цветове. По-късно моделиерът ще вдъхнови производството на милиони копия прет-а-порте, които ще се възпроизвеждат в индустриалната верига, за да стигнат до най-широките слоеве на обществото по целия свят. 
Центърът Бобур/Жорж Помпиду:
артистичната креативност на 20 век
Центърът Помпиду е сред най-големите оператори на съвременно изкуство в света. Експозицията на Ив Сен Лоран го представя като артист, потопен дълбоко в своето време, жив пример за еволюция на артистичната креативност през 20 век. Хитови произведения от колекцията на Центъра Помпиду: от Мондриан и Матис през Елсуърт Кели до Пикасо, влизат в искрящ диалог с модните икони на Ив Сен Лоран. Композиции и опозиции, игри и намигвания се редуват в просторните зали, с провокации на въображението, в контекста на думите на Повелителя на модата: „Обичам и други художници, но тези, които съм избрал, са близки до работата ми, затова ги почитам. Мондриан е първият, когото се осмелих да доближа, през 1965 откровеността му нямаше как да не ме покори. Последваха Матис, Брак, Пикасо, Бонар, Леже... Как бих могъл да устоя на поп-арта, който бе еманация на младостта ми?“...
Почит към Мондриан:
Иконата на минимализма
Любовта на Ив Сен Лоран към живописта сублимира в наистина невероятна артистична колекция. Модистът изразява почитанието си към артистите през облекла, които създава, за да почете кумирите си. Този „диалог с изкуството“ Ив Сен Лоран води през цялата си кариера, започвайки със серия рокли като трибют на Пийт Мондриан за колекцията есен-зима 1965. Вълненото трико е представено без видими шевове, позволявайки на Сен Лоран да възпроизведе текстилната версия на картините на холандския майстор и да предаде усещането за геометрия, излъчвано от Мондриан.
„Целта ми никога не е била да се меря с майсторите, а просто да се доближа до тях и да вземам уроци от техния гений“, пише Сен Лоран в каталога към колекцията „Диалози с изкуството“ (2004).
Пикасо и балета:
Арлекини и пируети
През 1979 Сен Лоран отдава почит на Пикасо с модела на рокля, вдъхновен от сътрудничеството между Пабло Пикасо и Серж Дягилев от 1917. Пикасо създава сценографията,  костюмите и огромна сценична завеса за балетния спектакъл „Парад“, който Дягилев поставя на сцената на Театър Шатле. Когато Сен Лоран вижда години по-късно експозиция с костюмите, признава: „От този момент нататък конструирах колекцията си като балет. Бродирах върху Пикасо, върху този мек кубизъм, върху арлекините... всичко се промени, изпълни се с артистична радост... Роклите станаха по-къси, деколтетата по-дълбоки, раменете по-едри... Работих с платовете като художник“...
Времето на Марсел Пруст 
в Музея Д‘Орсе
Часовниците в бившата гара на Кея Д‘Орсе педантично отмерват времето далеч след като и последните пътници са хванали своите влакове. Днес може да ги съзерцаваш и тях самите като произведения на изкуството.
В Залата с часовника сцената от светлини и сенки става естествен декор на чернобелите костюми на Ив Сен Лоран. „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст е литература, която го обсебва, вдъхновява и понякога отчайва. Заради неумолимия диктат на загубата, в която всъщност се превръща животът. „Както Пруст и аз съм обсебен от собствените ми възприятия в процесите на трансформации“, пише Ив Сен Лоран за колекцията бални рокли, създадени за бал, посветен на Марсел Пруст и организиран от барон и баронеса Ротшилд през 1971. Вечната диалектика между мъжкото и женското начало, която Сен Лоран изследва, изстрадва и претворява, тук е рафинирана до съвършенство. „Нищо не е по-красиво за мен от една жена, облечена в мъжки дрехи“, заявява артистът, стигнал до абсолютната еманация на прехода.

Ив Сен Лоран в осем дати

1936, 1 август 
Ражда се Ив Матийо Сен Лоран в Оран, Алжир
1955 Асистент на Кристиан Диор
1957 Посочен е за наследник на Кристиан Диор
1961 Основава собствена модна къща с Пиер Берже
1962 Показва първата си собствена колекция
1983 За пръв път жив дизайнер е почетен от Института по костюмите към Музея за съвременно изкуство МОМА (Ню Йорк)
2002 Ив Сен Лоран анонсира оттеглянето си от света на модата с прощално шоу в Центъра Помпиду
2008, 1 юни
Ив Сен Лоран умира в Париж