Наричат го Рижия абат, но едва ли го познавате с това прозвище. Със сигурност обаче сте чували най-прочутото му произведение - прекрасния цикъл „Годишните времена“, смятан за едно от върховите достижения на бароковата музика.
Това е свещеникът Антонио Вивалди, роден на днешния 4 март през 1678 година във Венеция.
Антонио поема първите си глътки въздух трудно. Поради страх, че може да не оживее, тъй като се ражда твърде слаб и болнав, той е кръстен незабавно в дома си от акушерката, а официалното църковно кръщение става два месеца по-късно. Не се знае как е живял в детските си години, но вероятно в бедност. Баща му Джовани Батиста е бръснар, но решава да стане професионален цигулар. За да има по-голям успех, обучава младия Антонио и 
двамата започват да изнасят концерти навсякъде, където има готова да плати за изкуството им публика
Джовани Батиста е един от основателите на Sovvegno dei musicisti di Santa Cecilia, нещо като търговско обединение на музиканти и композитори. Председател на тази асоциация е Джовани Легренци, диригент на базиликата „Св.Марк“, бележит бароков композитор и според някои изследователи - учител на бъдещия прочут композитор.  
През 1688 година бащата на Антонио композира операта „Нещастната Феделта“, подписвайки я като Джовани Батиста Роси, а това е и името, под което той се присъединява към Sovvegno di Santa Cecilia (Rossi означава риж - цветът на косата, отличителна черта в неговия род).
От малък Антонио Вивалди има медицински проблем - пристягане на гърдите (вид астма). Въпреки това учи цигулка и композиране отчасти и заради предписание за музикална активност. Когато е на 15 години, започва да учи за свещеник, а през 1703 вече е ръкоположен. След церемонията по встъпването му в първия духовен сан започва работа в „Благотворително сиропиталище на Милосърдието“ - институция за образование на сираци, незаконно родени или бедни момичета. Датата е 1 декември. Там Вивалди се сдобива с прозвището Рижия абат. 
Скоро след това е освободен от задължението да служи литургии поради крехкото му здраве
„Благотворително сиропиталище на Милосърдието“ е една от четирите подобни институции на Венеция. Тяхна цел е да дадат подслон и образование на деца, които са изоставени, осиротели или чиито родители не могат да се грижат за тях. Те са финансирани от Венецианската република. Момчетата изучават търговия и трябва да напуснат на 15 години. Момичетата получават общопризнато музикално образование и повечето от талантливите от тях остават като част от хора и оркестъра на институцията.
Скоро след назначаването на Вивалди сирачетата започват да печелят почит и уважение дори и в чужбина. Повечето концерти, кантати и църковни произведения на композитора са написани специално за тях. През 1704 година, издигнал се вече до учител по цигулка, отецът заема позицията и на учител по английска виола.
Но отношенията му с управата на сиропиталището често са обтегнати. Според правилника бордът на директорите подновява назначенията на преподавателите в школата всяка година и 
изборът на Вивалди няколко пъти минава на косъм
докато през 1709 го отстраняват със 7 срещу 6 гласа. Но само след година е възстановен, при това единодушно, което свидетелства, че директорите добре са осъзнали какво е Вивалди за тях. През 1713 година той вече отговаря и за музикалните мероприятия, а през 1716-а става музикален директор.
Това е времето, в което Вивалди написва значителна част от своята музика, включително много опери и концерти. През 1705 година е публикувана първата му колекция с композиции - Опус 1. Четири години по-късно идва и втората колекция от 12 сонати за цигулка и басо контино (Опус 2). Големият успех идва с първата колекция от 12 концерта за соло, дуо и 4 цигулки със струнен съпровод - „L‘Estro Armonico“ (Опус 3), който е публикуван в Амстердам през 1711 от Естиен Роже. 
Шумният успех на тази творба кънти из цяла Европа
когато през 1714 година се появява и четвъртият му опус - „La Stravaganza“, колекция от концерти за соло цигулка и струнни.
През февруари 1711 година Вивалди, заедно с баща си, заминава за Бреша, където неговият „Стабат Матер“ е изпълнен като част от религиозен фестивал. Личи, че творбата е писана набързо - струнните части са опростени, а музиката в първите три части е повторена в следващите три, като част от текстът не е включен. Въпреки това творбата разкрива емоционална дълбочина и е един от неговите ранни шедьоври.
През 1718 година композиторът започва да пътува. Въпреки честите пътувания сиропиталището му плаща да пише по два концерта за оркестър на месец и да репетира с тях най-малко 4 пъти, когато е във Венеция. Архивът на сиропиталището показва, че му е плащано между 1723 и 1729 г.
Операта е най-популярното музикално развлечение във Венеция през ранното осемнадесето столетие и носи доста облаги за композиторите. Има няколко театъра, съревноваващи се за вниманието на публиката. Вивалди започва своята кариера като оперен композитор тихо -
първата му опера „Ottone in villa“ е изпълнена не във Венеция, а в театър „Гарзери“ във Виченца
през 1713 година. Следващите няколко години Вивалди прави скок до Венеция и започва работа като импресарио на театър „Светият ангел“, където поставя операта си „Orlando finto pazzo“. Но тя не среща одобрението на публиката и Вивалди е принуден след няколко седмици да я замени с повторение на друга творба, вече поставяна предходната година. През 1715 година той поставя „Nerone fatto Cesare“ (RV 724, изгубена) с музика на седем различни композитори, сред които неговият принос е най-голям - 11 арии. Този път постановката жъне успех и в края на оперния сезон Вивалди запланува да напише изцяло своя опера „Arsilda regina di Ponto“. Общественият цензор обаче спира изпълнението заради фабулата - главната героиня Арзилда е влюбена в друга жена, Лисеа, която претендира, че е мъж. Вивалди не се отчайва и следващите години успява да получи позволение за поставяне на операта. А усилията му са наградени със забележителен успех. 
В същото време сиропиталището го наема за няколко литургични творби. По-важните са две оратории. Първата, „Moyses Deus Pharaonis“, за жалост е загубена. Втората, „Juditha triumphans“, композирана през 1716 година, е един от сакралните му шедьоври. 
Тя е поръчана в чест на победата на Венецианската република над турците и връщането на остров Корфу
През 1717 г. Вивалди написва и продуцира две опери - „L‘incoronazione di Dario“ и „La costanza trionfante degli amori e degli odi“. Впоследствие те стават толкова популярни, че са представяни в продължение на още две години, наред с изгубената „Artabano re dei Parti“, която е представена навярно в Прага през 1732 г.
Вивалди пише още няколко опери, които обикалят цяла Италия.
Неговият модерен оперен стил обаче му създава неприятности с по-консервативните музиканти като Бенедето Марчело, съдия и аматьор-музикант, който написва памфлет срещу него и модерния стил в операта. Памфлетът носи заглавието „Il teatro alla moda“ и корицата му окарикатурява Вивалди като цигулар. Семейството на Марчело е законният собственик на театър „Sant‘Angelo“ и започнало дълга правна битка за възвръщането му, която завършва безуспешно. Брошурата напада Вивалди, макар и да не го споменава директно. На корицата са изрисувани лодка (театърът „Sant‘Angelo“), а в левия й край 
малък ангел със свещеническа шапка свири на цигулка - карикатура на Вивалди
В тъмният надпис под карикатурата е изписано несъществуващото място и име ILDIVIVA, което всъщност е анаграма от A. Vivaldi.
През 1717 или 1718 на Вивалди е предложен новият престижен пост на капел-майстор в двора на принц Филип на Хесен-Дармщад, управител на град Мантуа. Композиторът се премества там за 3 години и поставя няколко опери. През 1721 година маестрото е в Милано, а следващата му голяма стъпка е преместването в Рим през 1722 година. Там неговата опера въвежда недолюбвания от консерваторите нов стил, а папа Бенедикт XIII кани Вивалди да свири за него. През 1725 той се завръща във Венеция, където поставя 4 опери в една и съща година.
И именно 
в този период написва прочутите си „Годишни времена“
четири тричастни цигулкови концерта, обрисуващи природни сцени в музика. Докато три от концертите са с оригинален замисъл, четвъртият - „Пролетта“ - заема мотиви от симфонията на операта му „Il Giustino“, композирана по същото време. Вдъхновението за тази творба навярно се заражда от околностите на Мантуа. В „Годишните времена“ Вивалди представя ромоленето на рекичка, птичите песни, кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет от Вивалди, описващ сцените, претворени в музика. Те са публикувани за първи път заедно в „Il cimento dell‘Armonia e dell‘Inventione“ (Опус 8) през 1725 в Амстердам.
По това време в Мантуа Вивалди се запознава с
амбициозната млада певица Ана Джиро, която става негова ученичка, протеже и любима примадона
Въпреки упоритата мълва няма доказателства, че отношенията между двамата са преминали границите на приятелството и професионалното сътрудничество.
В зенита на своята кариера Вивалди приема поръчки от европейските благородници и кралски особи. Сватбената кантата „Gloria e Imeneo“ е сътворена за брака на Луи XV. Опус 9 („La Cetra“) пък е посветен на император Карл VI. Вивалди има привилегията да се срещне с императора лично през 1728 година, когато отива до Триест да разгледа новото пристанище. Карл дотолкова харесва музиката на Рижия абат, че заявява, че с музиката си композиторът казва повече, отколкото неговите министри за 2 години. След това Вивалди получава рицарска титла, златен медал и покана за посещение във Виена.
През 1730, придружен от баща си, Вивалди заминава за Виена и Прага, където да представи операта си „Farnace“. В няколко късни свои опери той си сътрудничи с двама именити италиански текстописци. „L‘Olimpiade“ и „Catone in Utica“ са написани от Пиетро Метастасио, представител на пасторалния стил, както и поет във виенския двор. La Griselda пък била пренаписана от младия Карло Голдони по едно по-ранно либрето на Апостоло Зено.
Животът на Вивалди, подобно на много композитори от неговата епоха, приключва в нищета
Композициите му не се задържат дълго на почит във Венеция. Музикалните вкусове се менят бързо, в отговор на което композиторът е принуден да продава ръкописите си за незначителни суми, с които да финансира отиването си до Виена. Причините за това заминаване не са съвсем ясни, но навярно Вивалди се е надявал на среща с Карл VI, който цени работите му и може да му даде служба в имперския двор. Скоро след пристигането му във Виена обаче Карл VI Чарлс умира. Това е тежък удар по Вивалди, който губи кралската подкрепа и източника си на доходи.
Не след дълго, на 27 или 29 юли 1741 г., Вивалди също склопява очи, навярно поради усложнения на астмата му. Смъртта го застига в къщата на една вдовица на майстор на седла. Тленните му останки са положени в семпъл гроб в болничното гробище на Виена. Днес Вивалди почива в Карлскирхе във Виена. Къщата, където е живял във Виена, е разрушена и на нейно място е разположен хотел „Захер“. И на двете места има мемориални плочи, както и звезда в негова памет.
По материали от интернет