„Толкова бях смешна, ама толкова бях смешна - не преставам да се чудя и досега как нищо не бях разбрала и за нищо не се бях досетила! Идва един ден секретарката на директорката госпожа Добромира Николова и ми казва: „Ани, в 12.30 госпожа Николова иска да разговаря с теб“. Зачудих се, но реших, че предстои нещо да ми възложи, във всеки случай не мога да кажа, че се притесних. Отивам в директорския кабинет, чакам, а в това време влизат и някакви хора - явно гости на директорката, които тя посреща сърдечно. В това време ми казва на мен: „Кога ще бъде удобно да влезем в твоя клас?“. Аз продължавам да не разбирам нищо и уточнявам, че е най-добре това да стане сега, в междучасието. Отиваме - аз, директорката, гледам, и нейните гости идват. Тогава вече се озадачих. Но пазя хладнокръвие. Влизаме в класната стая и аз заставам до прозореца - хората да си свършат работа, може нещо да анкетират децата... И в един момент те се обръщат към мен и се започва една... На дъската се прожектира видео, децата ръкопляскат, хората ме поздравяват...“. Развълнувана от топлите думи, които във видеото казва за своята учителка всяко едно от децата в класа, 
Анета Русева даже си поплакала, при това не само веднъж
„Значи, съм ги научила на човечност, значи, съм създала онази взаимовръзка между учител и ученици, която е толкова необходима, особено когато децата са толкова мънички и е изключително важно да имат доверие в човека, с когото прекарват повече време, отколкото с близките си“, отбелязва тя.  
Началната учителка в Средното училище за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“ Анета Русева се вълнува и днес, два месеца след като на онази внезапна церемония й е била връчена наградата „Учител посланик на свободния дух в училище“. „Толкова бях объркана, знам, че направо се държах неадекватно, но честно си признавам, изобщо не знаех за тази изненада, която ми готвят“, добавя учителката.  
„Лично аз приемам тази награда не като някакво мое лично постижение, а най-вече като награда за училището, за моя клас и за родителите, които са невероятни“, възкликва учителката. И сипе суперлативи за децата от нейния трети Д клас. Това са нейните първи ученици в Европейското училище. През 2019 година се явява на събеседване за обявена свободна бройка в Европейското, след като известно време е работила в друго русенско училище. „На първото интервю бях изненадана от това, че разговорът беше толкова земен и спокоен. Въпреки това нямах кой знае какви големи надежди, че може точно мен да ме вземат - знаех, че има твърде много кандидати“, обяснява Русева.
Но ето че тя била одобрена и веднага след това посрещнала своите първи „европейски“ първокласници. „Знаех, че изискванията в това училище са високи, знаех, че авторитетът на СУЕЕ задължава - но сега е моментът да направя още едно признание: тук аз намерих своята среда, 
атмосферата в училище е изключително дружелюбна и колегиална
знам, че мога да споделя и с колегите, и с ръководството както проблеми и тревоги, така и всичко, което ме вълнува. Работила съм на няколко места, в различни училища, в това число и не само в Русе, но, повярвайте ми, такава делова и ползотворна атмосфера, която да дава възможност да работиш на сто процента пълноценно, не се среща често“, продължава началната учителка. 
Тя е родена в Шумен, там завършва училище - ЕСПУ „Васил Левски“. „В нашия клас бяхме 41 деца - тогава такава бройка беше нещо обичайно. Моята учителка Стоянка Узунова беше моят идеал - тя беше образец за човек, който уважава достойнството на своите ученици и винаги е готова да помогне, да обясни, да изслуша, да посъветва. След като завърших гимназия обаче, не кандидатствах - бях решила, че ще си почина от ученето, да поразмисля, да видя кое накъде. Така че една година работих като шивачка. Времето беше напълно достатъчно, за да осъзная какво точно искам. Направо мога да кажа, че се събудих с твърдото убеждение, че знам какво искам да уча: време беше да осъществя желанието си да стана учителка - като моята любима госпожа Узунова“, разказва Анета.
Обстоятелството, че живее в Шумен, й поднесло възможността буквално в последния възможен ден за кандидатстване да подаде документи в Шуменския университет. И не след дълго да бъде приета в специалността „Начална педагогика“. 
Първото й работно място е в село Висока поляна в община Хитрино
където остава една година. Година по-късно поема първолаците в съседното село Трем, с които е заедно до четвърти клас. Бяха прекрасни деца, припомня си учителката. Работи след това известно време и в Монтана, после пак в Шумен. 
Преди десет години съдбата я среща с русенеца Николай. Това окончателно променя посоката на педагогическите пътеки на Анета. След като една романтична среща на двамата край морето слага начало на семейство Николаеви, за нея започва русенският й учителски период. „Тук идвам на работа с огромно желание, тук осъзнах какво е да бъдеш уважаван и ценен като педагог, колко е важно да бъдат подкрепяни усилията ти да се развиваш и да работиш всеотдайно“, връща се отново тя на обстановката в Европейското училище. 
„Учебният материал, който е предвиден по програма, при всички случаи ще бъде взет и усвоен - в това не може да има никакви съмнения“, казва Анета Русева. За нея обаче от огромно значение са моментите, когато тя и нейните вече пораснали ученици посвещават на „свободните разговори“. „За това аз винаги - абсолютно винаги! - намирам време, като темата за тези разговори можа да бъде всякаква. Децата имат нужда да говорят за  какво ли не, в тази възраст те се впечатляват от всичко и имат безброй въпроси, на които търсят отговор. Аз обожавам този момент, страшно много го обичам - в междучасията или в края на часа, в началото или в края на учебния ден, няма никакво значение: важното е всеки техен въпрос да намери своя отговор, като много често отговора търсим всички заедно. Давам си сметка, че 
моята роля е да ги науча да разсъждават
сами да изграждат стълбичката, по която ще се изкачат до верния и убедителен отговор. Знам, че те разчитат на мен за това и затова винаги съм готова да откликна“, казва педагожката. 
Случвало се е родители да й кажат: „Госпожо, вие познавате децата ни по-добре от самите нас!“ - но тя намира това за нещо напълно естествено, след като по обективни обстоятелства общува с дечицата по-дълго, отколкото това става в семейството. Случвало се е и друго - да й се обадят родители с молба: „Помогнете!“. Има дечица, които са по-буйни и упорито да настояват „да стане на тяхната“, а у дома родителите не успяват да намерят правилния път към разбирателството. В такива случаи обикновено учителката помага. Успявам да ги убедя, все пак познавам им характерите и знам към кого как да подходя - така че хем да уважа детското достойнство, хем да ги върна към разумното разрешение на ситуацията“, пояснява Русева. „Буйни са, понякога са беладжийчета, изобретателни са - и като правило, пробват да видят дали ще им минат номерцата, но като се убедят, че няма как да се наложат, някак много естествено заедно постигаме съгласие и сговор“, добавя тя. 
Малко й е криво, че нейните сегашни ученици всъщност и през трите години, откакто са тръгнали на училище, са потърпевши от коронавируса, връхлетял планетата в края на 2019 година. „Те бяха в първи клас, когато беше първото затваряне на училищата през март 2020 година. Тогава на 9 юни се видяхме отново - пред училище им връчихме удостоверенията. Бяха такива прегръдки, такива радости, цветя, ръкопляскания - все едно, че беше 15 септември... Да, успяваме да се справим, не сме подминали нищо от учебния материал, всичко е усвоено, но ето, сега, в трети клас, когато учим „Човекът и обществото“, „Човекът и природата“, 
заради пандемията не можем да направим нито една екскурзия“
съжалява тя. И си представя как би могла да заведе децата да видят на живо старите български столици Плиска и Преслав, да разгледат Мадарския конник, където тя може да им разказва дълго, а третокласниците да усетят с всичките си сетива величието на фактите, описани в учебниците. „Няма как - засега правим само виртуални разходки и не спираме да мечтаем как скоро - надяваме се, много скоро! - ще можем да пътуваме реално и тогава да наваксаме пропуснатите заради коронавируса впечатления и емоции“, сигурна е началната учителка. 
Освен своите третокласници тя си има и един първокласник. Това е синът Кристиан, който от миналата есен е ученик. Момчето учи в русенското училище „Никола Обретенов“ - то е близо до дома на Анета и Николай, а за тях е важно детето да може само да отиде на училище, да се чувства там уютно и спокойно. Е, засега е в сила обичайният за много учители, особено за тези в началния курс, модел, когато родното детенце най-малко може да се възползва от педагогическите дарби на родителя си. И понеже Анета Русева е посветена изцяло на своите ученици в Европейското училище, първолашките старания на Кристиан преминават най-вече под егидата на таткото. Мама се включва обикновено вечер, след като е приключил работният й ден в Европейското училище (макар че това приключване е относително - тъй като телефонът й е на разположение и на ученици, и на родители 24 часа в денонощието). 
„Ох, да мине ковидът, да се върнем към нормалното живеене - и отново да си попътуваме!“ - пожелава си Анета Русева.“ДИ двамата с мъжа ми много обичаме Родопите - направо имам чувството, че душите ни са там! Особено в западната част на Родопите - Гоце Делчев, Огняново, а пък там, където се събират трите планини, Рила, Пирин и Родопите, е истинска приказка! Като отидем в Лещен или край язовир Доспат, направо не ми се иска да се връщаме! Но пък Кристиан е влюбен в морето - така че задължително включваме и морето в нашите планове!“, споделя Анета Русева. 
Всичко ще наваксаме - само да отмине ковидът и само да сме здрави всички, казва накрая като заклинание учителката.