Д-р Петя Кашукеева е лекар специализант в Университетска болница „Канев“ и е от инициативния комитет на млади медици, които миналата седмица разпространиха отворено писмо срещу агресията от пациенти и техни близки. То е адресирано до всички здравни институции, пациентски организации и националния омбудсман. Лекарите са убедени, че са необходими спешни мерки за възстановяване нa тoлepaнтнocттa и взаимното увaжениe и предлагат конкретни мерки за това: медицинските кадри да бъдат обучавани да разпознават и предотвратяват агресивността на пациенти и техните близки, както и на действия при изблици на вербално или физическо насилие; да се изработят подходи за съобщаване на близки на пациенти за неблагоприятни прогнози от изхода на провеждано лечение, за настъпила смърт и причините за нея; информационни кампании, които да убедят гражданите, че агресията срещу медиците влошава работата им и това може да се отрази на лечението на болните. 
С д-р Кашукеева разговаряме за това как се стигна до отвореното писмо и какво и как медиците очакват да се промени във взаимоотношенията лекар - пациент.

- Д-р Кашукеева, чудя се как да започнем този разговор, защото само през последните 4 години в пространството са се появявали всякакви отворени, открити и протестни писма от страна на медицинското съсловие, с призиви и апели да се вземат мерки срещу агресията спрямо медицински специалисти. С какво вашето отворено писмо е по-различно? Вие за какво призовавате?
- Права сте, че през последните няколко години този проблем се адресира много открито. Множество сдружения и съсловни организации изразиха явно несъгласието си. Тъжното във всичко това е, че въпреки апелите, не се взеха никакви мерки, с които нашите послания да достигнат до обществото.
Огромният поток пациенти през последните две години извади наяве всички проблеми, които грижливо се замитаха под килима
Огромен брой хора потърсиха лечение и сблъсъкът със здравната система остави у тях чувството, че нещо не е наред. Те насочиха своя гняв към медицинските специалисти, които се оказаха един отдушник на общественото недоволство и на недоверието към институциите като цяло. 
Преди няколко години на национален конгрес на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология /БНДСЕХА/ беше поканен преподавател от Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който беше проучил как според пациентите трябва да изглежда един хирург. В резюме това е лекар, който притежава уменията на д-р Хаус, емпатията на Майка Тереза, не спи, не яде, не излиза от болницата, 24/7 е на разположение на своите пациенти и прави всичко това безвъзмездно. Това са едни огромни очаквания, които няма как да бъдат покрити, а реално това не е и нужно. 
В отвореното писмо, което ние подготвихме, освен че показваме проблемите, ние даваме нашата визия как те могат да бъдат преодолени.
Чрез една по-добра комуникация с обществото ние можем ясно да артикулираме нашите възможности и ограничения
Това обаче не би било възможно без подкрепата на институциите и медиите, защото лечебният процес е дълъг и сложен, а медицината е наука, която постоянно се променя. Преди години беше медицина, базирана на опита, а вече е медицина, базирана на доказателствата. 
- Какво и от кои институции очаквате? 
- За да можем да преодолеем бездната, която разделя лекаря и пациента, е необходима изключително добра координация и сътрудничество между БЛС, пациентските организации, законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Наистина,
нападението над медици беше инкриминирано, но реално малцина получават наказания за деянията си
В момента е важно представители на всички горепосочени институции да седнат на една маса и да разберат къде точно се къса нишката. 
- Вашите предложения, а в годините е имало и други подобни, дали наистина ще заработят? Трябва ли време за това, или отново ще се случват нещата в крачка, докато някой наистина прегори?
- Забелязала съм, че нещата се случват, само когато се достигне една критична маса, която да е достатъчно шумна и неотстъпчива в исканията си. Точно заради това един от адресатите на нашето писмо е Националната пациентска организация. Аз и колегите ми смятаме, че този проблем е решим само и единствено, ако ние и пациентите се обединим и заедно поискаме промяна. Противопоставянето ни няма да доведе до нищо ползотворно.
Щастливи бяхме да видим, че има и пациенти, които се подписаха под отвореното писмо
Това показва, че от тяхна страна има желание за общи усилия в борбата с агресията чрез взаимно доверие. Тук е мястото и на Българския лекарски съюз, като наша съсловна организация, които трябва да следят как техните членове спазват етичните норми, установени в гилдията. Те имат инструментите и е време да започнат да ги използват. 
- В този ред на мисли, доказано е във времето, че кампаниите от рода на позитивни слогани, към които има прикрепени известни фигури и плакати на медици пострадали при побой, грубо казано, не вършат работа.
- Плакатите и слоганите са хубаво нещо, но дали наистина стигат до хората? Докато има хора, които от парламентарната трибуна си позволяват да насаждат агресия и недоверие към лекарите, то всякакви диплянки ще останат неефективни. Демонизирането на едно цяло съсловие води само и единствено до още по-голямо разделение и недоверие, от което никой не печели.
Цели политически кампании бяха организирани на базата на страха и агресията, а това в едно цивилизовано общество е недопустимо
Тези кампании е необходимо да бъдат надградени и хора, които чрез комуникация си изкарват прехраната, да бъдат включени в процеса. Така наистина бихме могли да достигнем до хората и да им обясним и покажем как действа системата, дари ако трябва да покажем недостатъците й, за да има широко обществено обсъждане и натиск от цялото общество, което да доведе до позитивни резултати. 
- Защо ескалираха така тези случаи на агресия, според вас, и ако ги нямаше тези рестриктивни мерки заради Ковид-19, дали нещата щяха да изглеждат така отчайващо? 
- Това рано или късно щеше да се случи. Тези мерки подействаха като катализатор на един процес, който е започнал преди много години. Като потомствен лекар от дете слушам за подобни случаи, а сега всички ние ги изпитахме на гърба си.
Опитваме се чрез принуда да оставим младите лекари в България, вместо да помислим как да направим професията желана и атрактивна
Тези грозни случаи отблъскват още повече и малцината, които са искали да останат у нас. Този хаос, който цари навсякъде, покрива всякакви далавери и злоупотреби, които още повече обезкървяват системата. 
- Дали наистина повечето случаи на агресия се случват пред спешните центрове и отделения? Паниката ли кара хората да реагират така? Агресивната енергия е необходимо и неизбежно да бъде освобождавана, но агресията е и реакция, когато хората се чувстват застрашени.
- Аз също давам дежурства в Спешно отделение, което е превърнато в безплатна поликлиника, а Спешна помощ се ползва като безплатно такси. По-голямата част от хората, които търсят спешна помощ, реално могат да решат проблемите си в доболничната помощ.
Един истински спешен пациент не е агресивен, а е истински уплашен и разбира, че ти си единственият човек, който може да му помогне
Паникьосани са неговите близки, които в повечето случаи смятат, че нещата се случват като на кино. Работата със спешни пациенти е изключително изчерпваща и стресираща. Тук опираме до толерантността и доверието, за която говорим в нашето писмо. Дори в държави като Франция има недостиг на лекари за тези звена. 
- Имам усещането, че хората, които проявяват агресия, не само физическа, говоря и за тази в социалните мрежи, вече знаят, че медицинските лица няма, а и едва ли не нямат право да отговорят по никакъв начин на това тяхно поведение. 
- Социалните мрежи дават една относителна анонимност и стават отдушник на всякакви емоции. Аз лично спрях да чета коментарите, защото се страхувам да не стана предубедена. Радвам се, че детето ми е малко и също не може да ги прочете.
„Убийци“, „бяла мафия“, „тъговци със здраве“ са най-честите обвинения, но това отново показва колко сериозен е този проблем
- Имате ли представа или информация как са уредени нещата в другите държави, дали и там има увеличение на агресията, предвид на пандемията и мерките?
- Комуникирам редовно с колеги, които работят в други държави, и никой от тях не споделя подобни наблюдения. Здравната система, особено в западните държави, е изключително добре подредена. Обществото там плаща висока цена за този ред под формата на данъци и осигуровки. Тези, които искат да се лекуват в частно лечебно заведение, имат допълнителни застраховки, които покриват лечението. Много бих искала да видя
как би функционирала френската система например, ако здравната осигуровка е 10 евро на месец и я плаща само този, който иска
Ще ви дам прост пример, ако си купим кола на 10 години, която е на 200 000 км, не можем да очакваме, че ще ни вози както чисто нов мерцедес. 
- Казвате, че трябва да се повиши и здравната култура на хората. Това според вас трябва ли да е ангажимент на лечебните заведения и по какъв начин да се случва?
- Това не може да е само ангажимент на лечебните заведения, но те определено имат своята роля. Здравна култура трябва да започне да се учи още в детската градина. В България профилактиката и превенцията са само на хартия. Често заболяванията се откриват в късен стадий, когато лечението им е вече невъзможно. Това води до инвалидизация на хората и ги изважда от трудовия процес, като същевременно натоварва социалната система, за което плаща всеки един от нас. 

Силвия ДИМИТРОВА