След 6 години прекъсване изграждането на интермодален терминал в Русе отново е на дневен ред. Проектът е включен в представения тези дни последен вариант на Плана за възстановяване, по който България очаква да получи над 12 млрд. лева финансиране от ЕС до 2026 г. Планира се и внедряването на интелигентна система за управление на влаковете т.нар. ERTMS-2 по линията Русе - Каспичан.  

Пристанище Русе е предпочетено пред Варна за интермодален терминал, тъй като е в напреднала фаза с изработен проект по сегашната програма „Транспорт“ и може да бъде реализиран бързо. Този значим за целия регион инфраструктурен проект на стойност близо 22 млн. евро бе спрян „временно“ през октомври 2016 г., тъй като, както бе съобщено тогава, „в периода на оценка са получени възражения“. За терминала вече имаше одобрен идеен проект, подробен устройствен план, бяха преминали и процедурите по опазване на културното наследство и околната среда. Дейностите по изготвяне на предпроектни проучвания бяха извършени от обединение „Дунав“, което спечели поръчката на стойност 3 898 900 лева без ДДС. Изпълнителят трябваше да извърши и подготовката на отчуждителните процедури, както и да изготви детайлна финансова схема за реализация и последващо опериране на терминала. На 16 февруари 2016 г. НКЖИ като конкретен бенефициент подаде своя формуляр в ИСУН 2020. Но няколко месеца по-късно проектът бе спрян.
Терминалът в Русе трябваше да бъде първият в Северна България и важна връзка за интермодалния транспорт. С реализацията му градът ни щеше да стане важен комуникационен център на един от най-бързите транспортни коридори между Европа и Азия. Площадката в района на бившата гара Изток Разпределителна е само на 3 км от река Дунав и лесно може да поеме дела от товарите, които идват по вода. Самата гара бе проектирана за 3 приемно-отправни коловоза с минимална дължина 750 м. Проектът предвиждаше да се възстанови жп връзката с гара Русе север и Дунав мост чрез полагане на нова осова връзка, предпазен коловоз и изграждане на северния коловоз от триъгълника, като по този начин се реализират независими жп връзки с направленията от и за Румъния, от и за Каспичан, от и за Горна Оряховица. Което би направило Русе още по-важен транспортен възел и логистичен център, както и много по-привлекателно място за потенциални инвеститори. 
Вероятно с лобирането на министъра на транспорта Николай Събев Русе е предпочетен и за втори жп проект - за внедряване на интелигентната система за управление на влаковете ERTMS на ниво 2. Системата ERTMS има три нива. Ниво 1 се базира до голяма степен върху постоянния обмен на информация между наземните съоръжения и бордовата система. Информацията се предава от стандартни семафори (евросемафори), разположени по протежението на пътя. Бордови компютър сравнява скоростта на влака с максималната разрешена скорост и задейства автоматично спирачките, когато тя е превишена. Ниво 2 включва система за контрол на влаковете. Освен бордовия компютър и семафорите, в нея влиза и GSM-R - комуникационен способ, основан на стандарта GSM, но с различни, специфични за железопътния транспорт честоти и разширени възможности. Ниво 3, което все още е в процес на изпитания, има отношение към самото управление на трафика. Влаковете сами изпращат сведения за положението си по линията, което позволява оптимизиране на капацитета на пътя и намалява още повече необходимостта от наземни съоръжения.