За френската кухня са изписани тонове книги и са създадени немалко филми. По тази причина си мислим, че познаваме наистина добре френските ястия. Но ние, българите, десетилетия наред си мислехме така и за руската салата, която всъщност е френска и се нарича „Оливие“ по името на създателя си Люсиен Оливие. 
Да се върнем все пак към ястията, за които убедено бихме спорили, че са от страната на любовта, виното и модата. И как не - имената им звучат толкова френски - киш „Лорен“, тарт фламбе, кроасан...
Но колкото и да са изтънчени тези храни, те не са френски.
Трябва да признаем, че именно под умелите ръце на френските готвачи ястията се превръщат в шедьоврите, които познаваме до днес. Това обаче не променя факта, че произходът на рецептите далеч не е френски.
И тук не говорим за прословутите пържени картофки, които в английския наричат „френски“, а те всъщност, както добре знаем, са белгийски.
А сега да видим седем други легендарни ястия, които всъщност не са френски.
Багетите
Багетите са сред най-популярните символи на френската кухня, но всъщност са изобретени в Австрия и сред наименованията им е „виенски хляб“. Именно във Виена се заражда специфичната издължена форма на хляба, която прави коричката още по-хрупкава и неустоима, а в началото на XIX век багетата се пренася и във Франция.
Кроасанът
Имало е време, в което кроасанът е бил рядкост във Франция, защото маслото не е било общодостъпен продукт. За точната родина на кроасана спорят три държави - Германия, Австрия и Италия. В Германия и Австрия си имат kipfel, а в Италия - специален многопластов венециански хляб. И въпреки че не се знае кой точно е оригиналът на кроасана, едно е ясно - той не е френски.
Кишът
Киш - това звучи толкова френско и изискано! Само че колкото и да им е неприятно на французите да си го признаят, кишът не е техен, а е германско изобретение. Той произхожда от областта на Елзас и когато е измислен, регионът е част от Германия. Думата произлиза от немското kuche, което означава торта/печиво.
Тарт фламбе
Подобно на киша, тарт фламбе звучи толкова френски, само че по произход е германски. Именно от Германия идва идеята за тънко разточено тесто, намазано със сметана и скромно гарнирано с колбас и лук. С течение на времето тарт фламбе започва да се приготвя в цяла Франция, като всеки регион си има свое тълкувание на тази рецепта.
Френският тост
Нека името не ви заблуждава - пухкавите пържени филийки с канела, захар, плодове и сладко не са родени във Франция. Този десерт се появява за първи път в Испания и се предполага, че арабската кухня оказва силно влияние за създаването му. Оттам той успява да „прескочи“ и във Франция, да мине през усъвършенстване и да придобие името „френски тост“.
Френският дресинг
Под това наименование извън Франция ще срещнете гъста смес от оцет, зехтин, захар, кетчуп и, нерядко, майонеза. Подобна комбинация обаче е създадена и популяризирана от американските готвачи, които по незнайни причини я наричат „френска“. Истинският френски дресинг за салати е гениално прост и се състои единствено от зехтин и горчица.
Запечен камембер
На някого му е хрумнало, че вътрешността на камембера ще стане неустоима, ако сиренето се запече във фурната. Само че този някой със сигурност не е бил французин, защото французите предпочитат сирената си в суров вариант, за да усещат пълната палитра от вкусове. Запеченият камембер най-вероятно се е зародил като хрумване в Алпите на Швейцария или Италия.