Русенската торта „Гараш“ влезе в Топ 15 на най-добрите ястия от България в класацията на Глобалния кулинарен пътеводител TasteAtlas. Богатата виртуална енциклопедия предлага храни и напитки, местни продукти и места за хранене, фокусирани върху традиционните вкусове и особеностите на хората по целия свят. Интерактивна карта съдържа повече от 10 хиляди ястия, над шест хиляди локални продукта и повече от 17 хиляди места, където може да се похапне това, което слагат на масата си обитателите на градове и села от различни континенти.
Малцина знаят, че създател на TasteAtlas е хърватски журналист и блогър. Казва се Матия Бабич и пътешества по целия свят, за да открива храни и места. 
Залага на регионалните вкусове, на рецептите, които са устояли изпитанието на времето
В интервю за британското издание на TimeOut Бабич признава, че това го привлича - хората да се завръщат повече и повече към корените, към традиционните начини на приготвяне на храна и рецепти. Затова във виртуалната енциклопедия влизат не само рецепти на ястия, но и местни продукти, локални техники за обработка на храни и наследени във времето способи за хранителни съчетания.
Разбира се, днес за развитието на TasteAtlas допринасят и стотици доброволци и кулинарни експерти, които дават предложения за обогатяване на енциклопедията.
Създадената в Русе торта „Гараш“ засега е
единственото местно предложение не само от Русе, но изобщо от Северна България
От страната са представени около 50 храни - сред тях са традиционно известните по света кисело мляко и баница, които се правят навсякъде у нас. Заедно с това обаче в глобалния атлас на вкусовете са намерили място и местни специалитети като банска капама, панагюрска луканка или кавърма по радомирски. 
TasteAtlas предлага различни класации и комбинации, тортата „Гараш“ се появява в Топ 50 на световните десерти редом с легенди като австрийската „Сахер“ или британския морковен кейк.
Вестник „Утро“ е един от откривателите на историята на прочутия сладкиш. Изследователи като Диана Коларова и Веселина Антонова дълги години работят за осветляване на фактите и конструиране на миналото на вкусното изкушение, 
носещо името на своя създател Коста Гараш
Те разказват за двамата братя от Австро-Унгарската империя по онова време, Коста и Йоханес (Иван) Гараш, които учили сладкарство във Виена, пристигат в Русе и наемат хотел „Ислях хане“ в края на 19-и век.
„В ресторанта през 1869 година се състои сватбата на известния русенец Иванчо Стоянов-Соларя с Габриела Валтер, там Екатерина Каравелова танцува с княз Батенберг“, разказва Диана Коларова. „Стотици са имената на известни личности - гости на хотела и сладкарницата, като Иван Вазов, проф.Иван Шишманов, най-известния полски писател Хенрик Сенкевич и английския драматичен актьор и режисьор сър Хенри Ървинг“, пише още тя.
По думите на Веселина Антонова, 
„Ислях хане“ е най-реномираният хотел в българските земи по това време
„За първи път за него е публикувана информация в пътеводител от 1879 г., който е издаден във Виена и представя хотела като най-луксозното място за посещение. Построен е през 60-те години на 19 век. Оборудван е с мебели и сервизи от Виена. Има всички удобства за гостите, които идват по река Дунав от Западна Европа. Предлага комфорт и прекрасна гледка към река Дунав“, казва историчката.
Хотелът има ресторант, кафе сладкарница, прекрасна градина и оркестър, превъзходна кухня и сервиз и приемливи цени. Мебелите, тежките плюшени завеси, сервизите и приборите с позлата са докарани от Виена. 
Сервира се закуска и вечеря с фиксирани цени - 6 франка за човек на ден
Менюто предлага супа, 2 блюда по избор, 1 десерт, бутилка вино и кафе. Единично легло струва 3-4 франка, а стая с две легла - 5-6 франка. Менюто е изписано на френски език, пише историчката Антонова.
В хотела се предлагат френски и италиански вина. Тук българите организират и първите балове. Според Диана Коларова тук през 1867 г. е организиран първият бал в българските земи, който се превръща в традиция за русенци. Баловете се правят всяка година до Освобождението, както и при посрещането на княз Александър Батенберг. За най-значимото светско събитие в града, организирано в салона на хотел „Ислях хане“,
разказват Екатерина Каравелова и Иван Вазов
Хотелът е бил емблематично място за България по това време, отбелязват двете русенски исторички.
Хотел „Ислях хане“ се намира в непосредствена близост до Княжеския дворец (днес кукления театър на Русе). В него отсядат короновани особи, благородници, пътешественици, чужденци, дипломати. Русенският елит посещава ресторанта и сладкарницата. В неговите салони княз Александър Батенберг, а после и княз Фердинанд първи, посрещат короновани особи. Тук са отсядали шведският крал Оскар Втори, сръбският Милан Обренович и румънският Карол Първи със съпругите си.
Протокол от Общинския съвет в Русе от 1885 г. удостоверява отдаването под наем на хотел „Ислях хане“ на Коста Гараш и Тереза Гараш, съпруга на брата на Коста - Йоханес. 
Тъкмо тогава ще е било времето на изобретяване на прочутия сладкиш
макар че точно оттогава няма запазени публикувани исторически свидетелства. Гараш работи в Русе до 1900-а година, след което се мести в София, където наема грандхотел „Панах“.
Но като възпитаник на виенската сладкарска школа, Коста Гараш очевидно е донесъл в Малката Виена рецептите, научени в Голямата. По традициите на времето - пък и до ден днешен, кулинарите трябва да създадат свои шедьоври, които да носят името им. Всички историци са съгласни, че посещенията на коронованите особи в столицата на Княжеството са 
подходящ повод за подобно кулинарно предизвикателство
В споменавания период княз на българите е Фердинанд и има големи основания да се предполага, че тъкмо за неговите гости е направена премиерата на „Гараш“.
Историците казват, че Коста Гараш е използвал за вдъхновение създадената във Виена „Сахер“. Тя е представена за пръв път от създателя си Франц Сахер през 1832 г. на австрийския канцлер Метерних. Според оригиналната рецепта представлява два тежки шоколадови блата, слепени с конфитюр от кайсии и плътно покрити с шоколадов крем.
Плътната шоколадова глазура обаче може да крие една тайна: на дебелината на двата блата и на конфитюра от кайсии. Затова кулинарни изследователи твърдят, че Коста Гараш е 
създал оригиналната си рецепта с вдъхновение от друга торта - „Добош“
Създадена отново в Австро-Унгарската империя, макар и в Будапеща, тя е представена за пръв път от създателя си Жозеф Добош пред императора Франц-Йосиф и съпругата му императрица Елизабета през 1885 г. по време на Голямото изложение в Будапеща. Тортата „Добош“ е съставена от минимум седем блата, слепени с шоколад.
Тънките блатове - точно такива ги прави Коста Гараш в своето сладко откровение - са и една от тайните на най-прочутата му сладкарска творба. Правят се от белтъците на 10 яйца, слагат се и орехи. В шоколадовия крем за слепване се използват около 250 грама краве масло - или бутер, както русенци са свикнали да го наричат по виенски образец, както и шоколад.
Така може би Коста Гараш се оказва повлиян в своето творение и от шоколадовата глазура и съставки на „Сахер“, но и от фината многослойност на „Добош“. Несъмнено, тортата „Гараш“ е 
оригинална рецепта на българския кулинарен виртуоз
очевидно създадена в сладкарницата на русенския елитен хотел „Ислях хане“, вероятно в чест на коронована особа, дошла на посещение на българския княз.
Русенският опит става отлична основа за столичния фурор на Коста Гараш. Според публикации на Георги Каназирски-Верин, открити от Диана Коларова, сладкарница „Панах“ била първокласно място, където се сервира шварц кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла или с резен козунак за 50 стотинки.
„Коста Гараш и съпругата му Елена 
имат огромен успех в столицата, но най-скъп за тях остава Русе
разказва Диана Коларова. 
„Няма по-голямо доказателство за носталгията по Русчук от последното желание на Елена да бъде погребана в Малката Виена и опята в църквата „Света Троица“, където се венчава за Коста. Тя умира в София, но траурната церемония и погребението се извършват в Русе на 31 май 1912 година. Коста Гараш умира 5 години по-късно в София, но погребението му също се извършва в Русе на 4 май 1917 година. Двамата съпруза са погребани в гробищния парк до църквата „Всех святих“ в Русе.
Всъщност рецептата за торта „Гараш“ се появява за пръв път през 1935 г. в „Практическо ръководство по модерно сладкарство и част от вегетарианска кухня“ на Поликсена Семерджиева и Христо Семерджиев, издадено през 1935 г. в Горна Оряховица.
Според русенски майстори-сладкари, за съвременната торта „Гараш“ са нужни любов, търпение и доста време. За блатовете са нужни белтъци, смлени орехи, малко какао и малко брашно. Белтъците се разбиват, добавят се орехите, брашното и се прави блат. За една торта са нужни четири блата. След това се приготвя крема - с прясно мляко, млечна сметана, краве масло и истински шоколадов кувертюр. Финалната декорация на тортата е от глазура с шоколадов кувертюр и млечна сметана, поръсена с шам фъстък. Точните пропорции се избират от шеф-сладкарите, те са и техният подпис, скрит в сладкия шедьовър.