„Не знам дали има смисъл да живея, аз съм силен човек, но е страшно трудно да се оцелява, в шок съм. Пожарът още е пред очите ми, цялата ми покъщнина е в една найлонова торбичка“. Това каза вчера 71-годишният Богомил Стефанов, който дойде в редакцията на „Утро“, за да сподели личната си драма и да потърси съчувствие и подкрепа.
Двуетажната му къща в местността Сухия кладенец край Русе изгоря при огромен пожар през нощта на 12 януари, за който „Утро“ писа. Пламъците погълнали всичко, човекът едва се спасил, нямал дори дрехи на гърба си, съседи му дали да облече нещо. В пожара изгоряла и колата му. 
„От този момент ходя по мъките, все пак ми извадиха нова лична карта. Приятели ми дават по някой лев, но те просто изтичат... До момента само едно момиче - Зейнеб, от социалните служби, ми оказа някакво съдействие от страна на властите“, каза Богомил Стефанов. Благодарен е на благодетел, че го е подслонил за момента, но смята, че срокът на подслона му изтича. Подарили му автомобил от Плевен, обаче се наложило да плати застраховки - и пак с дарени средства, които се топят.
„Всичките ми близки починаха. Имам две деца, но не поддържам връзки със сина от години, а дъщерята е далече и самата тя има нужда от помощ“, казва Богомил. Представя си, че може да се справи, ако добри хора му помогнат да се сдобие със сглобяема къща или фургон, които да сложи в имота, за да преживее зимата. 
„Ако беше топло, щях да изляза на палатка, а сега - какво? Не мога да се организирам. Разчитам на хората, на приятелството и подкрепата на обществото. И аз самият съм давал - храна, дрехи, каквото съм можел, на хора в нужда. Никога не съм мислел, че ще дойде ден, в който аз да търся помощ“, признава Богомил. И показва подарения телефонен апарат - само той му е връзката сега с хората. Номерът му е 0895411231 - за всички, които искат да помогнат.