Кристиян Юлзари вече е известно име в българската журналистика, макар че е само на 17 години и все още е ученик. В края на миналата година възпитаникът на Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе беше отличен в категория „Журналист-надежда“ в един от най-авторитетните български конкурси - „Валя Крушкина - журналистика за хората“. Отличието му беше присъдено за разследването му къде отиват придобитите от хазарта средства, предназначени за младежки дейности от Министерството на младежта и спорта.

- Интересът ви към журналистиката се заражда още в 8 клас, когато участвате в образователен лагер по журналистика и медийна грамотност на „sCOOL Media“. Какво научихте тогава и то ли запали амбицията ви?
- „sCOOL Media“ e платформа за ученическа журналистика, която през 2019-а, годината на създаването си, организира въпросния лагер с идеята да събере гимназисти с интерес към тази професия между 8 и 12 клас. Журналистиката не е мечтана професия сред младежите в гимназиалния етап, но аз проявявах интерес. Беше обявен конкурс, чиято награда беше участие в интензивно обучение за седмица в Американския университет в Благоевград. Исках да се докосна до професията, бях в 8 клас и исках да пробвам. Условието за участие беше да напишем журналистически материал, а аз не се бях занимавал сериозно с писане до този момент и не беше лесна задача. Интересувах се обаче от политика, а през 2019 година имаше избори за Европейски парламент и на това посветих моя материал. Бях избран сред още 20 гимназисти. Подбрана беше една амбициозна група от млади хора и още поддържаме връзка. 
Бих казал, че тогава стъпих в обувките на журналиста, бях на 14 години. Лагерът беше 7 дни, като на последния посетихме студиото на бТВ, за да видим какъв е процесът зад камерата. 
- Сам казахте, че журналистиката е сравнително непопулярна професия сред младите, как си обяснявате това? 
- Младите хора може би разбират журналистиката идеалистично, те си представят, че журналистът става сутрин, отива на работа, снимат го с камера, дават го по телевизията, той е много известен и това е. А журналистиката всъщност 
разказва истории и помага на обществото да върви напред
Тя трябва да е коректив на властта - без значения коя е тя. Може би негативното мнение идва от това, че сменяйки се властта в България, някои журналисти бързо сменят посоката си. Има и други критики. Например  журналистът винаги трябва да дава всички гледни точки. Една актуална тема са ваксините, та е популярно в тв студио да се съберат един човек за ваксинацията и един антиваксър и става цирк. Всъщност идеята на журналистиката е, когато двама души спорят и единият казва, че навън вали, а другият обратното, журналистът да отвори прозореца, да протегне ръка и да провери има ли дъжд, или не. Това е най-простото обяснение, научих го от менторите ни в лагера и се опитвам да си го напомням.
- Представете менторите си, кои са те?
- Моите ментори са редакторите на „sCOOL Media“, Мария Черешева, която е главен редактор, журналист на свободна практика и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти. Също и Мартин Димитров, кореспондент в България на „Balkan Insight“ /авторитетно европейско издание с фокус на Балканите - б.р./.
- През годините сте се доказали като амбициозен млад журналист, най-вече с разследването как се харчат парите, които държавата събира от хазарта и са  предназначени за младежки дейности. През лятото на 2020 година именно младите поведоха протестите срещу корупцията, какво е вашето отношение и как се спряхте на темата?
- Корупцията е проблем, за който се говори широко, но не знам колко се осъзнава значението на тази дума. Идеята на това разследване беше да се покаже една порочна практика, която засяга не кой да е, а именно младите хора. Разследването показа как пари, които са предназначени за превенция на агресията и зависимостите сред младите хора, потъват. 
Разбирам, че е много деликатна тема, особено непълнолетен човек да се занимава с корупция, но аз силно се интересувам от младежки теми и това беше важно
Специално ходих в Министерството на младежта и спорта заради този казус.
- Как започна това разследване, което беше цитирано от много медии и предизвика реакции както на служебното правителство, така и на бившия министър Красен Кралев? Какво ви насочи към него?
- Този материал е най-мащабният проект, с който съм се занимавал и работата по него отне повече от два месеца. Преминах през много перипетии. Всичко започна с едно телефонно обаждане, човек от неправителствена организация се свърза с мен, разказа ми за тази програма, че тя съществува отдавна и харчи пари, а никой не знае какво се случва там. Оказа се, че средства отиват в свързани помежду си организации и изразходването им не е проследено. Тогава открих, че се правят едни фейсбук страници, които съдържат снимки с малък текст
и това цялото нещо струва на гражданите 700 000 лева само за една неправителствена организация
Парите са предназначени за превенция, а резултатите са видими, за жалост, неудовлетворителни.
- А как се стигна до посещението ви в  министерството, как ви посрещнаха там като млад човек с въпроси, чиито отговори липсват?
- Започнах, търсейки информация от министерството, но се оказа, че онлайн за въпросната програма, по която кандидатстват НПО-та, има публикувани само обяви и после списъци с избрани организации - тоест имена и суми, но нямаше отговор на въпроса защо са получили тези пари. Опитах се да я поискам по Закона за достъп до обществена информация и започнаха трудните моменти. Не ми предоставиха тази информация. Изпратих поне десетина имейла, а получих в отговор един-два. По закон трябваше да ми отговорят до 14 работни дни, минаха 20, станаха и повече. Събирах информация за печелещите организации, доколкото ми позволяваше интернет, през лятото публикувахме в „sCOOL Media“ разследването и последва голям обществен отзвук. Институциите реагираха, имаше изявление на говорителя на служебното правителство Антон Кутев, пресконференция с Красен Кралев в Русе. Тогава чак получихме отговор или достъп до информация, но трябваше да отида лично до министерството. 
Позволиха ми да прегледам информацията, но не и да я снимам, само да си водя записки. Говорим за протоколи, които са в обем от стотина страници
от 5 години назад. 
Тогава бях на 16 и отидох с придружител, моята редакторка. Качихме се в залата и ни очакваше минипресконференция - двама зам.-министри, чиновници, включително и шефът на тогавашния пресцентър, поне осем души. Започна разпит, защо се занимавам с това. Дадоха ми около един час, след това отидох още веднъж. Получих някаква информация, която е важна - например оценката на конкретния проект се извършва от вътрешни за министерството хора и има конфликт на интереси, а масовата практика е да има независим оценител. Отделно не получих достъп до докладите, които трябва да има за всяко едно проектно предложение и в тях се очаква да е посочено защо една организация е получила финансиране. Много странно беше цялото усещане в министерството. 
През септември поисках информация за отчетите по програмата на организациите, отказаха ми. Консултирахме се с адвокат и според него отказът е незаконосъобразен. Мотивът беше, че предоставяйки ни информация, ние няма как да си направим извод за дейността на министерството. 
- Трудно е да бъдеш взет сериозно като журналист на 16 години, как се представяте пред институциите? 
- Не казвам, че съм ученик, старая се да се представям като Кристиян от „sCOOL Media“, но с една бърза проверка може лесно да се намери, че съм доста млад. Някои хора се впечатляват, когато ученик се опита да се свърже с тях, други хора, основно институции, неглижират това - 
„ти си малък, какво разбираш, някой ти е платил, иначе няма защо да го правиш“...
- Искам да се върнем на темата за насилието, за която имате отделно проучване през 2019 година. Личен ли е за вас този въпрос?
- Това разследване беше едно от първите, които бях направил през 2019 година. Направих сам проучването, не знаех, че материалът ще достигна много хора. Започнах от училищния календар - една учителка ми го даде и аз видях отбелязан Световния ден за борба срещу насилието над деца. Реших да направя онлайн анонимна анкета сред ученици от 8 до 12 клас, резултатите бяха стряскащи. Всеки трети твърдеше, че е ставал жертва на насилие, а още по-обезпокоително двама души бяха посочили, че са станали жертва на сексуален тормоз. Ние всички знаем, че насилието го има, моят въпрос е защо нищо не се прави да се предотврати. Има проблеми в самите училища, аз например мога да кажа, че
имаме в училище психолози, педагогически съветници, но помежду си учениците сме коментирали, че никой от нас не би се доверил
и отишъл при тях. Не мога да се доверя, че споделяйки мой проблем, информацията няма да достигне до директор или родител. 
- Планирах да ви попитам срещали ли сте някакви разочарования, но въпросът изглежда реторичен. 
- Да, самото взаимодействие с институциите до един момент беше много зле. Чувал съм, че преди е било достатъчно да пуснеш един имейл, а сега трябва да пусна имейл, да се обадя, че съм го изпратил, след седмица пак да звънна и да напомня. Докато се предостави информация, темата вече е отшумяла. Силно се надявам да се промени тази тенденция. В крайна сметка работим за едно и също - обществото да върви напред. От друга страна, аз все още не съм навлязъл професионално в журналистиката. До голяма степен нещата, които правя, са изцяло доброволни. Няма кой знае какъв натиск, не знам дали ще е различно, когато навляза в реалната среда. Все си мисля, че свободата да говориш си зависи само от теб. 
- Спечелихте първо място в категория „Журналист - надежда“ в конкурса „Валя Крушкина - журналистика за хора“. Това не е първата ви награда, но е много значима, какво означава тя за вас?
- Това е едно хубаво отличие, защото доскоро ми беше много неудобно да се представям така, когато се свързвам с някоя институция. Аз все пак не приемам въпросното признание като кой знае какво, защото е за конкретен материал и 
доказва, че през юни съм си свършил работата добре
Важно е с какво се занимавам в момента, не искам да държа стари лаври. Опитвам се да градя по-нагоре. 
- Каква цел е в полезрението ви?
- Много дълбая в това как политиката взаимодейства с младите, сякаш не се говори за тази тема. Например колко пъти сте чували Министерството на младежта и спорта да се назовава с цялото си име, а не министерството на спорта? Например много от политиците по време на преговорите за новото правителство не бяха наясно що е то младежки работник и си мислеха, че е млад човек, който работи, а всъщност е професия на човек, който работи с млади хора. Още по-притеснително, когато се гласува самата структура, Кирил Петков нарече министерството само като Министерство на спорта.
Най-младият парламент с най-ниска средна възраст, а младежта изчезна
Темата беше неглижирана и при предишните управляващи. Няма как като си млад човек да изпуснеш младежта, в случая с Кирил Петков получих отговор, че става дума за техническа грешка и това е. 
- Има един верен израз „Младите са бъдещето“, но е толкова изтъркан, че звучи не като насърчаване, а като неглижиране, как го приемате като млад човек?
- Аз винаги съм намирал този израз за неточен, младите не са бъдещето, те са настоящето. В момента виждаме, че те взимат нещата в свои ръце. Време е да се разбере, че младите няма да станат част от обществото след 5-10 години, те вече са и искат да вземат нещата в свои ръце. Когато говорим за журналистика, в момента расте едно поколение, което разбира смисъла на професията - това е кауза. Това е моят начин да разказвам за проблемите, които виждам. 
- Развитието на технологиите и социалните мрежи роди голям нов проблем - фалшивите новини, а вие имате отношение по темата, като част от „Факт чек“. 
- Да, това е сериозен проблем безспорно, става дума за дезинформация. Ние в България започнахме да говорим за фалшиви новини покрай пандемията, но те са проблем, който нашумя още през 2016 година с изборите в САЩ и Брекзит. 
Няма механизъм и закон, които да решат този проблем, може да го направим единствено сами
като решението е развиване на медийна грамотност. Колкото и да опровергаваш една новина, няма голяма реакция. Човек трябва да може сам да отсява всяка информация, която достига до него. Когато говорим за фалшиви новини, не са най-страшните тези, които са открито фалшиви. Например поглеждайки едно заглавие с „Шок“ в него, знаеш какво можеш да очакваш. Най-страшния тип дезинформация е тази, която е примесена с истина - текст, който на пръв поглед е окей и човек трудно вижда скритото послание без критично мислене. 
А „Факт чек“ /платформа за проверка на достоверността на новините - б.р./ е първото ми по-сериозно занимание, имам хонорар за първи път, ние сме 5-6 автори и главен редактор, не може да обхванем целият информационен поток, опитваме се да проверим информацията в по-ярките дезинформационни послания..