Функционална неграмотност! Това е един от най-тревожните изводи от изследванията на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) в българските училища. Според едно от последните проучвания 46% от децата и подрастващите в България са функционално неграмотни. Почти всяко второ дете!
Справянето с този проблем - не изцяло, разбира се, за това са нужни огромни усилия в национален план, но отнякъде трябва да се започне - е задачата на специализирания кабинет в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, който ще отвори врати през настъпващата 2022 година с подкрепата на Ротари клуб „Русе“. Там с помощта на педагози и под формата на забавление децата ще се научат на полезни начини за усвояване на знания и успешното им прилагане.
Какво всъщност представлява функционалната неграмотност?
Това е 
неумението да се прилагат научени знания в реални житейски ситуации
През 2018 година българските ученици се класираха на последно място в Европейския съюз по общи резултати сред деветокласниците в международните PISA тестовете. Допълнително проучването на същата програма определи през 2020 година нашите деца за едни от най-нетолерантните и неподготвените за глобалния свят. И това не е някакъв световен заговор срещу България, а сигнал, че нещо трябва да се промени, за да не се окажат младите българи в ролята на аутсайдери сред връстниците си от все по-динамичния и по-технологичен свят.
Липсата на ключовите умения да се усвоява и прилага качествено знанието 
само се задълбочава с напредването на годините
казва президентът на Ротари клуб Венелин Молнар и дава пример от своя преподавателски опит по дизайн в Русенския университет. 
„На изпита занесох на студентите една купчина метър и двайсет книги и им дадох три задачи, които е възможно да им се случат в техния занаят и истинския живот. Трябваше да решат три казуса, като им казах, че излизам в 8 часа и се връщам в 10 часа, а те имат свободата да ходят където искат, да използват книгите, които им нося, защото в тях ще намерят информацията, за да решат поставените задачи. Казах им буквално да препишат от тях, ако искат, да търсят когото пожелаят, но да намерят решение. 
Написах само една шестица тогава, имаше и двойки, имаше и празни листи, както и студенти, които си бяха тръгнали
Когато постъпят утре на работа, няма да ги проверяват дали преписват, а дали могат да решат поставена задача, липсва им методика за това“, обяснява Молнар.
Обобщените наблюдения сочат, че учениците обикновено се провалят именно на такива задачи. Те са неспособни да търсят и подбират информация, така че да могат да предвидят бъдещи тенденции или да проследят характерни модели в определени сфери. Липсва им критично мислене при търсене на информация, често не могат да посочат използваните източници и да проверят достоверни ли са. Това е 
следствие на повърхностно възприемане на информация или копи/пейст метода
(едно от благовидните имена на преписването). Източникът в тези случаи най-често е Уикипедия. 
Как може да бъде преодоляно това?
Първата задача, която си поставят Ротари клуб и библиотеката, е да се консултират със специалисти. Потърсените русенски експерти отказват да се ангажират, но ротарианците намират нужната алтернатива. Свързват се д-р Наталия Любенова - психолог и педагог от Велико Търново, преподавател в едно от най-големите училища в старата столица - СУ „Емилиян Станев“. Нейната дефиниция за функционалната грамотност е „недоразвито умение в децата, които са неспособни да развиват уменията да анализират и синтезират информация“. В този смисъл 
няма неграмотни или глупави деца, а такива, които не са развили навреме потенциала си
За да се предотврати това, децата, които ще посещават центъра в библиотеката, ще бъдат между 5 и 8 клас, като изборът на тази възрастова група не е произволен.
„Тези неразвити умения са в зародиш в избраната възрастова група и ги хващаме в момент, в който това забавяне е обратимо. Целта е да променим възрастта нагоре в следващите години“, казва Молнар.
А библиотеката е най-логичното и правилно място за такава дейност.
„Избрахме библиотеката, защото това е много естествено място за развиването на такава дейност, дистанцирайки се от възможните вменени вини, че някой преподавател или някое училище е довело до такива резултати. Казвам категорично, че това не е вярно, без да сме направили и едно проучване, аз съм абсолютно убеден, че 
и да вдигнем възрастта на тестовете и да ги проведем в университетите, ще намерим същите резултати“
казва Венелин Молнар. 
Партньорството между Ротари клуб и библиотеката има традиции, а нейният директор Теодора Евтимова казва, че подкрепата винаги е била взаимна.
Идеята е новият обучителен център да се реализира в детската читалня на втория етаж на библиотеката, където вече има подходящо обособено пространство. Там децата ще разполагат с интерактивна дъска, като около нея ще се направят амфитеатрални модули за сядане.
С тях естествено ще работят педагози, като целта е в началото да бъдат привлечени минимум 150 деца, казва Венелин Молнар. 
Очакванията са учениците не само да изградят и подобрят практическите си умения да прилагат знания, но и да завържат нови приятелства, което също помага в този процес. На децата, които не разполагат с подходяща техника за работа, ще бъдат купени малки лаптопи. 
„Няма да го има елементът „Не преписвай от другарчето си!“, напротив - „Виж то какво прави, нека ти покаже и помогне“
обяснява начина на работа Венелин Молнар.
А библиотеката има опит вече в тази насока.
„Първата и единствена библиотека, която обърна внимание на функционалната грамотност с фокус финанси, беше нашата библиотека. Ние направихме няколко проекта в тази сфера с деца, както и с възрастни. Аз самата научих нещо допълнително по темата за пенсиониране и застраховане покрай този проект“, казва Теодора Евтимова.
Става дума за проект в партньорство с Булбанк, фондация „Бистра и Галина“ и „Нетуоркс-България“ ООД, по който младежи получиха базови познания по финансова грамотност и практически умения за управлението на личните им финанси чрез мобилни приложения. Допълнително библиотеката работи с деца в традиционната си лятна занималня, както и по други образователни инициативи. 
„Цялото обучение върви и със забава, особено покрай играта децата научават много неща. Накрая имаме обратна връзка по всеки един проект, децата винаги казват доволни ли са, а после говорим и с родителите“, разказва Теодора Евтимова.
„Добър метод са именно проектните задачи, които провокират и чието решение не е ясно, а няма как да бъде „копипейстнато“ отнякъде, ако бъде изпълнено с нужния ангажимент“, смята Молнар.
Всъщност 
този подход на преподаване е изключително популярен в скандинавските страни, които традиционно се нареждат на челно място
в изследванията на PISA за нивото на функционална грамотност след ученици. 
Ще бъдат раздадени тестове на учениците, за да се определи нивото им на функционална грамотност. 
Ще установим връзка с директорите и родителите, като ние искаме недвусмислено да изясним, че децата не са болни или глупави, нито проблемът са учителите или училищата, казват инициаторите.
А центърът в библиотеката ще започне първоначално с присъствено обучение на децата с модули за обучение и преодоляване на елементи на функционалната грамотност. Венелин Молнар споделя, че се надява това да се случи през февруари, като в по-късен етап ще се разработи и онлайн платформа за самообучение и самотестване, чрез която по-лесно ще се следи и напредъкът на децата. Към момента е осигурено финансиране между 10-12 хил. лева от общинската фондация „Русе - град на свободния дух“, Ротари клуб и чрез набирателни кампании, които самите ротарианци са организирали.