Избраният на 14 ноември с бюлетината на „Продължаваме промяната“ за народен представител от Русенски избирателен район Велико Минков вече не е депутат. В края на седмицата парламентът гласува оставката на №3 в листата, която той самият обяви веднага след свикването на 47-ото Народно събрание. Какво може да накара един млад човек да напусне Народното събрание? Отговорът на този и други въпроси ще намерите в интервюто, което 30-годишният Велико Минков даде за „Утро“.

- Г-н Минков, при подаване на оставката си за прекратяване на мандата ви на депутат пред Народното събрание изнесохте реч, в която цитирахте Атанас Буров и разказахте за Панайот Волов, който се отказва от своята водеща позиция на апостол и отстъпва мястото си на Бенковски. Такъв ли е прочитът и на вашето решение?
- Моят случай не е като на Панайот Волов, но исках да го дам като пример - нещо, което да напомни на оставащите там да не се самозабравят. И старите, и новите депутати в Народното събрание има за какво да се замислят в тази насока. Исках да поясня обаче, че моят случай не е като на Панайот Волов. Вероятно този, който ще се застъпи след мен, ще върши достатъчно добре работата си, но едва ли е Бенковски.
- Посочвате лични причини за напускането си, кога точно разбрахте, че няма да можете да изпълнявате длъжността си като народен представител?
- В предизборната кампания си казах, че не съм готов да стана депутат и 
беше малко изненадващо, че влязох в парламента
Можех да постъпя като Бойко Борисов, който поиска от ЦИК да бъде заличен от списъка с избраните депутати, но вече знаех, че е противоконституционно.
Още когато тръгнахме да се организираме в началото на октомври и листите трябваше да бъдат предадени до 12 октомври, аз не бях напълно наясно с дейността, с която ще се занимавам в Народното събрание. Останах трети в листата с мисълта, че няма да бъда избран на 14 ноември, и ако Николай Събев стане министър, тогава мога да се оттегля. В хода на кампанията и като народен представител си дадох сметка, че в личния си живот на този етап не съм готов да заемам тази роля. От друга страна, вече бях и наясно, че начинът, по който работи към момента парламентът, е отдавна неефективен. 
- Ако сте знаели още в предизборната кампания, че няма да може да изпълните пълен мандат като народен представител, защо не се отказахте тогава?
- Оставихме така подреждането, 
водени от предположенията на социологическите агенции, които ни даваха около 15-20%, а ние изкарахме в Русе над 30%
с които получихме три мандата. Впоследствие щяхме да го решим и най-вероятно да се оттегля пред ЦИК, затова оставихме така подреждането, но се оказа, че когато си избран, не може да се откажеш пред ЦИК, а когато влезеш на мястото на някой друг - можеш. Така е направен законът.
- Какво имате предвид, като казвате, че парламентът отдавна е неефективен?
- За това писах и във фейсбук - това, което е парламентът с пленарната зала и говорещия един човек отпред, е нещо отпреди ХХ век. Тогава вероятно този модел е бил достатъчно ефективен да се свърши работа - да излезеш и да кажеш пред всички нещо, е било единственият начин посланието да достигне до тях. В момента това е тотално неработещо като модел, защото има камери, които снимат и социални медии, които после препредават всичко, което се каже там.
Повечето депутати излизат да кажат неща, които са само за пред публиката, нещо като ПР акция
- казва се нещо, което не допринася за дебата. И това са голяма част от изказванията. Нарочно има бавене на времето, разиграват се опити да бъде подведена управляващата коалиция - грозни неща, които са за театър. А реалната комуникация става чрез смартфоните. В миналия парламент дори имаше искане да се забрани ползването на телефони в пленарната зала, което отново щеше да е връщане назад, но си остана само искане. Другият вариант за мен е да си кажем, че сме в XXI век - има толкова по-ефективни начини да бъде написано това, което иска да каже народният представител, и от време на време да има включвания на видео. В момента 240 души стоят и слушат едно и също нещо, а когато някоя група реши нарочно да бави - бави времето на 240 души. Такава беше тактиката на ГЕРБ - да изнервят и забавят всички, но така не се стига до решение и това ще продължи 4 години. И за 4 години пак няма да имаме резултати и пак ще има обвинения - „Ето тези ги избрахме, те нищо не направиха!“. 
Ами съжалявам, системата е такава
Губи се смисълът на парламента. Трябва да се намери начин парламентът да работи по друг начин, така че да е ефективен.
- Каква алтернатива бихте предложили тогава за работата на Народното събрание?
- Не мога да сравня парламента с частния сектор, но примерно в криптовалутите има едно нещо, което се казва децентрализирана автономна организация. Това е структура на блокчейна, която позволява колективно вземане на решения - това става чрез обсъждане във форуми, предлагане и гласуване на решения. Нещата си работят достатъчно добре. Въпреки че са малко по-корпоративни, пак е достатъчно публично за всички така наречените shareholder-и или притежатели на дялове. Може да се каже, че 
българският избирател е притежател на дял в българската демокрация и се очаква да бъде активен
А това, което виждам, е, че на младите все по-малко им е интересно това, което се случва в парламента, защото виждат, че е неефективно. То и на останалата част от българския народ им е втръснало и единствените, които сякаш не го виждат, са тези вътре. 
- Как приеха колегите ви решението да се откаже?
- Има хора в парламентарната група, които ме познават от години и ми казаха, че ще е по-добре да остана, но на мен ми беше ясно още от предизборната кампания, че не мога да бъда депутат дори за 2 години. По-добре да бъде освободено мястото и някой друг да го вземе. Така ще влезе някой с различна експертиза и няма да се налага по средата на работата да се сменя човек, както сега, когато някои влизат в изпълнителната власт и биват заместени, мисля, че беше най-доброто време. 
- Вие познавате министър-председателя Кирил Петков и Асен Василев от Харвардските курсове, които са водили. Те взеха ли отношение за решението ви?
- Не съм говорил нищо конкретно с тях, обсъдих го с председателя на парламентарната група Андрей Гюров и вътрешно с отделни хора.
Има много спекулации как се е зародила „Продължаваме промяната“ и истината беше
че когато Кирил Петков и Асен Василев спряха да бъдат служебни министри, ни събраха още на следващия ден студентите, които бяхме на Харвардските курсове, и ни казаха, че искат да участват на следващите избори, и така започна всичко. От тези студенти поне 50-ина се включихме активно в организацията и кампанията. Имаше много интересни изказвания, Лозан Панов като кандидат за президент беше казал, че задкулисието е създало „Продължаваме промяната“, а всъщност бяхме ние, студентите от Харвардските курсове. 
- С напускането ви на Народното събрание се появиха догадки, че ще бъдете областен координатор за Русе на „Продължаваме промяната“, има ли истина в това?
- Не съм поел никакви ангажименти, нито пък някой ми е предлагал нещо подобно. Най-вероятно ще се включа в сформирането на местните структури, но 
няма обещавано нещо нито от мен, нито от някой друг, че ще бъда местен лидер или нещо подобно
Нещата още не са толкова организирани, ние миналата седмица гласувахме правителство, сега се сформират министерските състави и има толкова много неща, че никой не е бързал да прави такива неща. Извън парламента аз продължавам да се занимавам с криптовалутите и да съм активен гражданин.
- Всъщност, когато обявихте оставката си, посочихте няколко приоритета, които приемате за лични каузи и обещахте да продължите да работите по тях. Един от тях беше българското село и сам разказахте, че сте живели за кратко в Сандрово. Защо избрахте това за лична кауза и как ще допринесете за нея извън парламента?
- Ами това е нещо, което изпитвам от първо лице, както и съм обсъждал с други хора от ИТ-сектора и сформиращите се млади семейства. Все повече са  случаите, в които младо семейство иска да се премести в къща в покрайнините на един град. Мисля, че те
предпочитат вместо да купуват за 6-цифрени суми апартаменти тип панелки, да се преместят в една хубава къща
Тогава си изправен пред избора или да се ремонтира някоя стара къща, или да се построи нова. И в двата случая хората се изправят пред едни и същи проблеми - прекарване на ток, на вода, включване към канализацията и т.н. А когато семействата имат и деца, които трябва да ходят на училище, разбират какъв проблем е и общественият транспорт.
Примерно в Сандрово по постоянен адрес няма 2000 души, макар да живеят повече хора в селото. Но Сандрово не може да кандистатва по европейски програми за изграждането на канализационна мрежа. В момента живея в Русе, но строя къща в Сандрово и един ден, когато имам семейство и деца, там ще е много по-добре. Би ми се искало да има някакъв местен борд за развитие на такива места, както в чужбина има такива. 
- По време на предизборната кампания споменахте, че се занимавате в ИТ-сектора и с криптовалути. Какво точно правите?
- Програмирам криптовалути. Може това да е сравнително ново за хората, но криптовалутите не са продаване на мечти и спекулации, а са нещо, което съществува във виртуалния свят - чрез блокчейн или структура от данни, която позволява на различни страни, които си нямат доверие помежду си, да постигнат консенсус.
Това, което правя в момента, е нещо като виртуална банка
- нещо, което позволява вземане на заем със залог криптовалута или осигуряване депозиране на криптовалута, за да бъде използвана за кредитиране. Правим го с един партньор от Хонконг. 
- Много хора в момента започват да се занимават с тъй нареченото копаене на биткойни и да навлизат в света на криптовалутите, защото са чули, че лесно се забогатява, така ли е?
- Когато ме питат хора за съвети, им обяснявам следното нещо - аз знам как се правят кирките и лопатите и мога да обясня как работят кирката и лопатата, но къде да отидеш с тях да копаеш злато, не мога да кажа. Аз съм се концентрирал над реалното изработване в криптовалутите, а хората се интересуват къде ще отидат масите, за да се вдигне цената и това е много повече в сферата на маркетинга. Инвестирал съм малки суми в криптовалути и притежавам такива, в които вярвам.
- Като личен приоритет поставяте и екологията и чистотата на въздуха на Русе. Какво ви интересува по тези теми и как оценявате негативното влияние на копаенето на биткойнт и други криптовалути над околната среда заради високия разход на електроенергия? 
- Относно Русе - по време на пандемията много ресторантьори седяха по домовете си и очакваха компенсация. Тогава ми дойде идеята, че има толкова много боклуци сред природата,
защо не излязат тези хора да си ги почистят и държавата да им даде малко повече помощ
Опитах се да се свържа с асоциацията на ресторантьорите, разговарях и с дирекция „Екология“ в Община Русе. Това, което предложих като реално решение, беше софтуер за изкуствен интелект за дронове - да се снима една местност, да се картографира и преведе в 3D модел и софтуерът да разпознае кое е природен обект и кое не е. Това примерно беше част от идеята, която ми дойде в разговор с дирекция „Екология“, защото се оказа, че те имат екип, който чисти, но действат само по сигнал и не знаят къде има замърсяване или не. Но не реализирах тази идея, оказа се, че няма просто толкова много желание сред хората да се направи нещо подобно. 
А за криптовалутите - нужната енергия може да се сравни с копаенето на злато, което също замърсява околната среда. В Аляска, примерно, копаенето става при добив на петрол, който изпуска газ, който няма къде да бъде съхраняван и се изпуска в околната среда - а е похабена енергия. И копаенето на биткойн може да се захранва с такъв газ.
- Мислите ли, че вашиете експертни знания в тази насока могат се приложат и в политиката? 
- Ако човек иска да помогне с експертизата си, не е нужно да е народен представител и да слуша процедурните трикове, които са само за пред камерата. Мисля, че може да направи много по-ефективно това отвън, отколкото отвътре. И това е разочароващо. Да си призная, иска ми се много неща да се подобрят бързо и рязко в една градивна посока.