Плановете за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) могат да предизвикат значителен инфлационен натиск, което ще повиши още цените на стоките и услугите. Това показват данните от анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено в периода 8 ноември – 8 декември 2021 г. сред 817 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката, като преобладаващи са тези от сектор „Услуги“.

46% от анкетираните казват, че ще се наложи да увеличат цените на стоките и услугите, които предлагат, ако МРЗ бъде увеличена. Същевременно за всеки четвърти работодател ръстът на заплащането означава ръст на всички възнаграждения в компанията, което е непосилно бреме в условията на криза и, в крайна сметка, ще доведе до съкращения на персонал“, коментира Добри Митрев, председател на БСК.

Данните показват, че всеки пети работодател пък смята да излезе от ситуацията чрез увеличение на възнагражденията само на наетите на МРЗ, а едва 12% от анкетираните не се притесняват от ръста на минималното възнаграждение.

Работодателите са категорични, че се наблюдава сериозен недостиг на работна ръка. В 10-годишен период най-ярко се откроява липсата на „Тесни специалисти“, като през 2021 г. 70% от компаниите са казали, че изпитват такъв недостиг. „Изпълнителски състав“ и „Общи работници“ са следващите две групи, за които работодателите алармират, че липсват кадри.

Бариери пред бизнеса

Липсата на работна ръка не е единственият проблем, пред който е изправен бизнеса в момента. 79% от анкетираните са категорични, че липсата на оборотен капитал е един от основните проблеми, с които се сблъскват. Бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство възпира развитието на 73%, а често променящата се нормативна уредба е голям проблем за 57%.

Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем за 44% от бизнеса, 52% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване, а всеки пети е недоволен от лоша инфраструктура. Корупцията, според оценката на анкетираните, се задържа на високо ниво, макар да се отчита лек спад спрямо 2020 г.

Състояние на предприятията

COVID-19 кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 година, показва проучването.

Обемите на производство намаляват в 60% от компаниите, като надолу вървят продажбите/ оборотите – за 66% от тях. Външните пазари за 36% от анкетираните са се свили, а 47% са намалили броя на работните места.

Най-слабо засегнати са заплатите, които намаляват едва в 14% от фирмите, но в почти половината компании е налице ръст, вероятно дължащ се на увеличението на МРЗ.

Спрямо 2020 г. е налице леко подобрение на всички тези показатели, но въпреки това картината продължава да е силно притеснителна“, коментира Митрев.

От БСК посочват, че се отчита спад и по отношение на инвестициите в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности, като през изминалата година и трите са били на почти двойно по-високи нива.

Очаквания за 2022 г.

Спрямо предходната година нараства оптимизмът за развитие на българската икономика. 42% от анкетираните очакват икономически спад през 2022 г., но в миналогодишното изследване песимистите са били почти двойно повече. 17% не очакват никаква промяна, а 31% са оптимистите, които са тройно повече спрямо миналата година.

Същевременно за рисковете пред развитието на българската икономика през 2022 г. мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск (80-82%). Също така 70% от участниците очакват COVID кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2022 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 53% от анкетираните.

През следващата година бизнесите ще заложат на „умерени и предпазливи“ планове за развитие, имайки се предвид нестабилната икономическа и политическа ситуация в страната. Инвестиции в производствени мощности и иновации влизат в плановете средно на 20% от анкетираните, докато през 2019 г. средният процент е бил почти два пъти по-голям.

Отчитаме покачване на намеренията за инвестиции в развитие на човешките ресурси и увеличението на работните места. 30-30% казват, че имат подобни намерения, докато през 2020 г. такива планове имаха само 12-13%“, посочват от БСК.

Също така ръст на трудовите възнаграждения предвиждат 49% от анкетираните, което по-скоро се дължи на очакваното увеличение на минималната работна заплата, а оттам – цялостен ръст на цената на труда.