Риба с картофки - това е една от най-разпознаваемите емблемите на съвременната британска кухня. Но картофите са се появили на трапезата в Англия доста след рибата. Според старите хроники, това е станало на днешния ден, но преди точно 435 години - на 3 декември 1586 година. И тогава Островът става предмостие за инвазията им в Европа. До този момент на континента те са познати единствено в Испания, където за внесени няколко години по-рано от Колумб, но иберийците нямат никакво желание да споделят с никого новата храна от Новия свят. Предлагаме ви с малки съкращения историята на картофите, публикувана в сайта www.zadoma.com. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Докато си похапваме днес една от най-разпространените на планетата храни - картофите - едва ли си представяме, какво е било преди да се възприемат като основна част от кухнята по света. А всъщност допреди 500-600 г. огромната част от човечеството въобще не ги е познавало.
Това е кратка историята на картофите заедно с най-любопитните й аспекти.
По света има повече от 160 вида диви картофи и повечето от тях съдържат алкалоиди. Първите ядливи картофи са били култивирани от индианците в Перу преди 4500 г. (според някои източници до 9000 г.). Родното място на картофите е високото плато около езерото Титикака в Перу, на около 3800 м надморска височина, от индианците от племето аймара. И за цивилизациите от тази част на света картофите бързо стават една от основните храни и стоки.
В културата Наска картофите са боготворени - открити са барелефи на бог, държащ картофи във всяка ръка, съдове с формата на картофи, като дори са били изобразявани „очите“ им. Инките имат мерни единици за време, основаващи се на времето за готвене на картофите. В някои случаи картофите са използвани за решаване на съдебни спорове или за предсказване на времето. В много от техните погребения присъстват изсушени картофи - за из път. В езика кечуа има повече от хиляда думи за обозначаване на картофи и ястията, приготвени от тях. Там е разработен и най-старият метод за консервирането им - сушене чрез студ.
Картофите са представени пред европейската общественост за първи път в два напълно отделни случая - 1570 г. в Испания и през 1586 в Англия. Широко разпространение отглеждането им обаче придобива чак в началото на 19 век. Първоначално са отглеждани най-вече като медицински продукт, чак по-късно предприемчиви търговци и някои крале почнали да окуражават отглеждането им като основна земеделска култура.
Първият европеец, запознал се с картофите
е конквистадорът Педро Де Сиез Де Леон, през 1540, който описва сушенето им в покрайнините на Кито като основно за препитанието на местното население.
През 1565 Гонзало Хименез Де Кесада отнася картофите в Испания като компенсация за златото, което така и не открива. Испанците първоначално смятат растението за вид трюфел и го наричат „тартуфо“ - откъдето идва и нашето наименование. Английското potato  пък идва от ацтекското име на картофите - „потатл“. (Други популярни ацтекски храни са „томатл“ и „чоколатл“).
Едно от първите приложения на картофите е за храна на индианските роби на испанците в сребърните мини на Боливия. Малко по-късно картофите стават редовна храна за моряците, тъй като е установено, че който яде от тях, рядко боледува от скорбут.
Въпреки че е една от най-рано донесените стоки от Новия свят, картофът се разпространява бавно в Европа. Посрещнат с недоверие, страх и суеверия, първоначално се отглежда само от запалени градинари като декоративно растение или с медицински характер. 
Страхът от картофите продължава с векове
като се смята, че това е нечисто, нехристиянско, мръсно и нездравословно растение. Във Франция например се страхуват, че употребата им предизвиква проказа, сифилис, скрофули наркозис, ранна смърт, стерилитет, а посаждането им унищожава почвата. Постепенно обаче започват да го използват, най-вече за лекарствени цели, като се е смятало, че лекува някои масови заболявания - от диария до туберкулоза. В един момент дори му излиза името на афродизиак. Сред причините за трудния прием е и фактът, че първите донесени в Европа картофи са видове, приспособени към късите тропически дни в планините на Южна Америка, които при дългите умерени дни на нашия континент дават сравнително малък добив. Нужни са около 150 години и целенасочено изследване през 19-20 век, за да се превърнат в днешния незаменим продукт. Същият период е необходим и за да се намерят устойчиви на заболявания разновидности.
Разпространението на картофената култура се дължи на усилията на някои предприемчиви и свободомислещи монарси. През 1740 г. пруският крал Фредерик и германският крал Вилхелм подемат кампания, в която освен самите картофи за провинциите им заминават и писмени инструкции за култивирането им. 
За неспазване на тези инструкции Фредерик предвижда... „обезносяване“
Успехът на растението обаче се дължи на свойството му да се хваща лесно и да оцелява дори без грижи, което във време на война е сигурно предимство пред зърнените култури. Освен това картофените ниви не загубват реколтата си, когато през тях преминавала войска.
Благодарение на войната в известен смисъл е и популяризирането им във Франция. Антоан Парментие, по образование фармацевт, бил военнопленник около две години по време на Седемгодишната война (1756-1763) при немците. Те го третирали като животно, хранели го с картофи. Дължейки оцеляването си на тях, той им посвещава годините след освобождаването си. Пише различни разработки и успява да убеди Луи XV в полезността на културата. Но отглеждането им среща отпор от основната маса фермери в страната. Тогава кралят помага на Парментие, като му отпуска няколко декара земя в околностите на Париж и полк войници. Парментие засява картофи, а войниците охраняват нивите в продължение на месец и нещо, като по този начин предизвикват интереса на населението. Една нощ стражата „случайно“ е изтеглена и както Парментие се надява, местните фермери открадват картофите, за да ги засадят в собствените си земи. 
Защото нещо, което се пази толкова добре, не може да не е ценно!...
В Англия най-голямо разпространение картофите добиват след Наполеон, който блокира вноса на храни от континента.
Повечето страни в Европа не обръщат внимание на новата агрокултура. Не такова е обаче положението в Ирландия, където, освен по-суровите климатични условия, политическата обстановка също много допринася за възхода им. Във времена на постоянни сблъсъци между английските управници и местните благородници, фермерите едва свързват двата края.
Най-разпространените схващания за това, как са популяризирани картофите в Ирландия, са две. Първото е, че са били изхвърлени на брега с останките от Великата армада на испанците. По-достоверната е за сър Уолтър Рейли, прочут изследовател и мореплавател, който засадил картофите в своето имение е Ирландия, подарено му от английската кралица. Смята се, че при посещение на Елизабет I той й предложил банкет, като наредил във всяко от ястията да има картофи. 
Планът му да ги популяризира по този начин не успял поради невежеството на готвачите
които сготвили и листата на картофите, които са отровни, и предизвикали стомашни разстройства на целия кралски двор. Кралицата издала декрет повече да не й се предлагат картофи и голяма част от благородниците я последвали. (Тази история най-вероятно е измислена, но е факт, че в това имение сър Уолтър е засял над 40 акра картофи).
Картофите са възприети бързо от ирландците. Те дават повече продукция от всички други посеви, издържат на местния климат и не могат да бъдат унищожени от вражеските войски. За пръв път в страната има култура, изхранваща до 10 души на акър земя. Затова Ирландия става първата страна в Европа, в която картофите се налагат като основната храна на населението. Някои по-бедни райони направо разчитат единствено на него за оцеляването си. Благодарение на значителното подобрение в изхранването ирландците стават от 2,5 млн. през 1500 г. на близо 9 млн. през 1840 г. 
И тогава се случва онова, което може да се очаква при подобна зависимост - бедствие
То се дължи на гъбично заболяване на картофите, унищожило три поредни реколти. В резултат на глада за три години населението на Ирландия намалява наполовина - един милион умрели от глад и повече от три милиона емигрирали заради него. Какво разочарование обаче сполита новодошлите в Новият свят, когато установяват, че и там картофите боледуват...
Любопитно е, че картофите се разпространяват в Северна Америка, донесени именно от европейците, въпреки че вече са известни на мексиканските индианци. През 1613 г. англичаните изпращат картофи за колонията си в Бермуда. След девет години губернаторът на Бермуда изпраща на колегата си във Вирджиния два сандъка с картофи. През 1719 г. в Ню Хемпшир, Кънектикът, Роуд Айлънд и др. колонии, картофите са разпространени не без участието на ирландски и шотландски заселници. Значителен принос има Томас Джеферсън, който като посланик във Франция придобива влечение към френската кухня. Връщайки се в Америка, той популяризира тези ястия. 
Това е и причината голяма част от днешния свят да нарича пържените картофи френски
(french fries)!
Първите заселници садят картофите направо между пъновете на току-що освободените площи, което е немислимо за много други растителни култури. Благодарение на ирландските и английските преселници картофите обикалят света.
Една от войните между Прусия и Австрия е наречена Картофената война. Тя не започва заради спор за картофи, но името й се дължи на невъзможността на нито една от двете страни да установи превес чрез бойни действия. Затова и двете страни разпореждат на войските си да унищожават колкото се може повече от хранителните припаси на противника.
В периода на опознаване на картофите в Шотландия няколко клана отказват да ядат от тях, защото не са описани в Библията. Подобен довод изказва и Руската православна църква по времето на Екатерина Велика. Недоверието към картофите е толкова голямо, че въпреки мизерията, в която живеят, руските мужици прояждат новата храна чак след като синът й, Николай I, изпраща войски в няколко по-големи села през 1774, за да ги заставят с оръжие.
Първите картофи в Нова Зеландия са посадени от капитан Кук, 
който се надявал по този начин да отучи местното население от канибализма
Първите картофи в Тасмания са посадени на о-в Бруни от Капитан Блай. Две години по-късно при посещението си на същия остров капитанът установява, че насажденията му не са оцелели. Чак след завръщането си в Европа той се сеща, че може би е трябвало да потърси под земята...
Годишната печалба от производството на картофи днес надхвърля 700 пъти стойността на всичкото злато и сребро, изнесено от испанските колонии. Може би конквистадорите не са оценили точно кое е най-голямото съкровище?
Според Ницше, култура, основаваща се на консумацията на ориз, е предопределена да се пристрастява към опиум, докато такава на картофи ще има слабост към алкохолизма.
Годишно днес се произвеждат над 320 милиона тона картофи.
Въпреки че растат във всички американски щати, Айдахо се смята за картофената страна - нещо като американски Самоков. Първите картофи там са посадени от Хенри Спалдинг, набожен колонист, който искал да докаже, че колонията може да се изхранва със земеделие. След две успешни реколти колонията му е изоставена заради индиански нападения. Индианците все пак са първите, възползвали се от делото на Спалдинг - няколко години по-късно картофите са основната стока, която разменят с новодошлите бледолики срещу европейски стоки и оръжие.
През 1995 г. картофите стават 
първият зеленчук, отгледан в космоса
при съвместен проект на НАСА и университета в Уисконсин.
Картофеният чипс е изобретен през 1853 г. в Саратога Спрингс, Ню Йорк, от американеца с индиански произход Джордж Кръм.
Един средно голям картоф съдържа половината от дневно необходимото количество витамин С за възрастен човек.
Избягвайте зелената част на кората - там от въздействието на светлината се формира соланин, който, въпреки че не е отровен, може да причини временни стомашно-чревни разстройства. Зелените участъци от кората изрязвайте, но запазете колкото е възможно по-голяма част от останалата кора - там се крият най-голям част от витамините.
Но вие знаете всичко за качествата на картофите, за това колко добра компания са на бирата, колко добре допълват като гарнитура скарата и още, и още... Ние само ви разказахме откъде са тръгнали, за да се превърнат в истински кулинарни диаманти. Диамантите от Титикака.