Дигитален архив на културното наследство в Русе разработва сдружение „Новият Русе - Русчук.Бг“, научи „Утро“. Идеята е да бъдат създадени файлове с 3D модели на фасадата на съответната сграда в актуалното й състояние. Това ще даде основата на дигитален архив на паметниците на културата и архитектурата в града, който ще служи за възстановяването им и ще помага на търговците, които ползват части от сградата.
За целта се използва специален скенер, който сканира до детайл фасадата на сградата, след което сканираното се превръща в 3D модел. Досега такава разработка е направена за няколко сгради по ул. „Княжеска“ с номера 25, 27 и 29.
Сградата на номер 29 е позната на по-възрастните русенци като бившата механа „Боцмана“
която преди това е била хотел, а в момента там се помещава фитнес. През 2017 година Община Русе стартира процедура за възстановяване на фасадата й със съгласието на собствениците, но това не се случва. Подновяването на процедурата би трябвало да стане лесно, тъй като собствениците са успели да запазят една ценна находка, която рядко се среща при старите сгради в града - оригинални чертежи и скици.
„В момента правим първите крачки, имаме интерес да направим такива модели на 5 до 10 сгради, като всъщност основната цел е не само възстановяването и запазването на фасадата на тези сгради, но и осмисляне на ползването им“, коментира председателят на сдружението Венелин Молнар. 
Желанието на „Новият Русе - Русчук.Бг“ е дигиталният масив да бъде достъпен на сайта на сдружението от следващата година, като той може да има различни приложения. На първо място
всеки ще може безплатно да свали 3D модел на сграда
нещо, което засяга пряко търговците, които се помещават в старите сгради. 
„Тези сгради са строени с търговска част и търговска дейност продължава да се извършва в тях, като всеки поставя търговска реклама в желанието си да бъде видян. Това е нормално. Въпросът е, че няма ясни правила и стриктни изисквания какво всъщност конструктивно може да се прави при поставянето на рекламата“, обяснява Венелин Молнар.
От дигиталния архив търговците ще могат да свалят файловете на направените разработки, които да се изпозват за съгласувателни процедури, като ще бъде спестен целият процес на разпечатване и обикаляне с папки. Разбира се, това има отношение и към самата фасада на сградата, защото освен неправилно поставени търговски реклами, има и още куп недоразумения като висящи кабели, климатици и т.н. С една разходка по ул. „Александровска“ могат да се открият много примери за това как не бива да се прави, докато
европейският опит налага ясни стандарти за запазване на фасадата на културното наследство
на всеки стар град. Сдружението предвижда към дигиталния файл да има препоръки и ясни разграничения как търговецът може да запази фасадата на сградата. От „Новият Русе - Русчук.Бг“ възнамеряват да отправят препоръки и за бъдещата наредба на Община Русе за градския дизайн. 
„Мечтата ни е да има дигитален достъп до подобни модели на сегашното състояние на фасадите на сградите, като ние сме разговаряли с Регионалната библиотека, Историческия музей и Община Русе. Надяваме се да ползваме и техните масиви за изследователска работа по сградите“, казва още Молнар.
Голямата цел е възстановяването на сградите културни и архитектурни паметници, като Молнар е категоричен, че това трябва да започне още през 2022 година. Като добър пример той посочва община Бургас, която всяка година отделя в бюджета си 50 000 лева за възстановяването на фасади на сгради. Средствата стигат за до 10 сгради, но това е всяка година. За сравнение -  Русе разполага с много по-голямо културно наследство, но няма фиксирани средства за тяхното опазване.
Всъщност сдружение „Новият Русе - Русчук.Бг“
не за първи път се ангажира със съдбата на културното наследство на Русе
Опит беше направен за подновяване на борбата за възстановяването на една емблематична сграда за Русе - някога с красотата си, сега с трагичната си съдба - Първото застрахователно дружество „България“ или, както е по-известна днес, старата полиция, която е скрита под покривало и e без покрив. Ролята на сдружението там беше да започне диалог между двама от собствениците - частни лица и общината. Проблемът е, че десетина наследници на дялове не проявяват никакъв интерес към съдбата на сградата. За разрешаването на казуса кметът Пенчо Милков обяви, че ще заведе дело за делба, за да могат да се предприемат действия по запазване на ценната сграда от пълна разруха.
Много по-лесна изглежда ще бъде борбата за бившата механа на ул.“Княжеска“
където разговор със собствениците вече се е състоял и те са съгласни да съдействат. Огромно предимство са и чертежите, с които разполагат, остава единствено въпросът за финансиране. Вярно е, че това е най-трудната част, но пък тя не е невъзможна, след като има финансиращи програми, по които може да се кандидатства, смята Молнар.